Jump to content

10. КАК ЗАПОЧНАХ ДА ПИША ПРИКАЗКИ


Recommended Posts

10. КАК ЗАПОЧНАХ ДА ПИША ПРИКАЗКИ

Беше дъждовна есенна вечер. В приемната на Учителя светеше. Почуках на вратата. Той отвори и ме покани. Свалих обувките си и влязох.
Стана ми светло и приятно. Почувствувах се в друг свят. Учителят ме погледна и ме заля с оная светлина, която излъчваше. Забравих за какво бях дошла и не знаех какво да говоря. Мъката, с която идвах, изчезна и аз мълчах.
 
- Защо ти са мокри чорапите? - запита Учителят, за да ми даде възможност да отпуша бента. И да разтоваря тежката си житейска раница.
 
- Така си ходя по цял ден. Това нямане, тези безкрайни разстояния ми дотегнаха. Най-хубавите години от живота ми ще минат в оскъдица - заокайвах се аз.
 
- Умният човек използува всякакви условия, а глупавият и при най-добри - губи. Всяко изпитание идва за добро.
 
- Кажете ми, какво добро да видя в моята мизерия?
 
- Е, зависи какво съдържание искаш да вложиш в живота си. Кое е по- красиво и по-ценно: да бъдеш бездушна кукла с гердани и копринени рокли, или да си изработен човек, лицето ти да говори за вътрешен, дълбок духовен живот? - весело запита Учителят.
 
- Не желая да съм кукла, но и моето тегло не е малко. Живея на ул. «Д. Петков», работя до зоологическата градина и по три пъти в седмицата идвам на Изгрева. И всичко това най-често правя пеша, извървявам километри пеша. Не хленча, не бих приела да ме съжаляват хората, но, Учителю, моля, кажете ми, кога ще се сложи край на това тегло?
 
- Ако беше материално добре, ти нямаше да идваш на Изгрева. Радвай се, че жертваш от своите блага за другите, а с условията лесно можеш да се справиш, ако ги обърнеш за добро.
 
- А какво добро да виждам в това - и в дъжд, и в сняг трябва да вървя километри пеша?
 
- Ще ти кажа: Всичко може да се обърне в добро. Като вървиш, мисли! Измисляй сюжети за приказки и като се прибереш вечер, записвай ги. Опитай, рекох, и ще видиш, че няма да ти тежи вече пътят.
 
- Значи да измислям приказки? Ще опитам, но надали ще мога?
 
- Ще можеш! Спри се на един сюжет и го облечи в приказна форма - спокойно и убедително добави Учителят.
И всяка Негова дума като кристална изворна вода се поглъщаше от жадната ми душа.
Животът ми продължаваше все така. Често си спомнях думите на Учителя и като вървях, се опитвах да мисля за някои герои.
Една вечер, като шляпах из калта, връщайки се от училище вкъщи, с хляб в чантата и без стотинка в джоба, представих си един куклен град, където няма бедни. Царицата на куклите всяка вечер с хвърковатата си колесница обикаляла целия град и пред всяка врата поставяла кошничка с плодове... и тъй нататък, и тъй нататък. Докато стигнах у дома, приказката звучеше в съзнанието ми отначало докрай.
За първи път се върнах неусетно вкъщи.
Преди да си легна, написах първата си приказка: «Кукленият град». На следния ден я разказах на децата в училището. Те я харесаха и искаха да я повтарям дни наред.
След някой ден - все така по пътя, измислих приказката за «Живота на едно камъче», «Снежната царица и първото кокиче» и т. н.
Скоро във вестник «Нови дни» започнаха да излизат мои приказки.
В дъжд, в сняг, в мраз... вървях усмихната и мислено разговарях с моите герои от приказките.
Условията се превъзмогват, когато човек мисли за нещо полезно и не се оплаква.
«Всяко изпитание идва за добро» - беше ми казал Учителят.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...