Jump to content

16. ПРИКАЗКА ЗА ТРЪНЧЕТО


Recommended Posts

16. ПРИКАЗКА ЗА ТРЪНЧЕТО

С. Б. Л. [Само Божията Любов]

Край нива златна изкласила
где зреят житени зрънца,
трънче малко бе израсло,
и само, то чезнеше в тъга.
Всеки ден се то прислушва
в тихий шепот на зрънцата,
и свойта участ веч оплаква,
о, как богати са житата!
Ще дойдат благите човеци,
и с песни ще ги отнесат,
на хармана весело ще пеят,
и в хамбари светли приберат.
Злочеста участ! - и заплака
в горест трънчето тогаз,
и като погледна към небето,
молба отправи с кротък глас:
«Кому, о, Боже, съм полезен?
Кой ще мен погледне с любов?
Всеки,който ме докосне,
да бодна само съм готов.
Добро аз искам да направя -
на някой болка изцеря,
вместо хула - благодарност,
усмивка светла да даря.»
Търпеливо и с надежда
ден донесе му съдбата,
жилцето си да забие,
на човек - злодей един в ръката.
С вик отскочи той ожилен,
смутен в трънчето се взре.
- Измама исках да направя -
и разкаяние лицето му огре.
А нашто трънче възродено
от бодилче в сладък плод,
песен радостно запя,
песен за ДОБРИЯ БОГ.

19.XI.1942 г., ИЗГРЕВ

Целува десницата Ви Свята Вашата ученичка Милка.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...