Jump to content

18. СПОМЕНИ ЗА МИЛКА ПЕРИКЛИЕВА ОТ НЕВЕНА НЕДЕЛЧЕВА


Recommended Posts

18. СПОМЕНИ ЗА МИЛКА ПЕРИКЛИЕВА ОТ НЕВЕНА НЕДЕЛЧЕВА

1. Двете приятелки
 
С Милка Периклиева бяхме приятелки дълги години. През време на боледуването й ходех често при нея и сме имали много хубави разговори, които бяха свързани обикновено с Учителя. Веднъж, не ми каза точно кога, Той й казал:
 
- Милке, да сменим тази прокъсана дрешка.
 
На нея й станало мъчно, натъжила се, затова я оставил да доизживее любовта си към Земята.
 
- Оттогава - заговори ми пак Милка - виждам други светли същества, а Учителят сигурно ме чака отвъд...
 
Милка премина през дълго, мъчително боледуване на легло. Но нейният роден брат и съпругата му Дочка - ученици на Учителя - се грижеха за нея с много голяма любов. Не ми се е случвало да видя други родни близки така да обичат своята сестра. Когато нямаше жена, която да обслужва Милка, те са дежуряли денем и нощем, за да й помагат, грижат за нея за всичко, да я обърнат на лявата й или дясна страна, защото тя не можеше да стори това.
 
Когато бивах при нея, виждах големите й страдания, които тя понасяше търпеливо. Светлите Същества, които са я водили в прекрасни невидими светово, навярно са й помагали в това отношение. Съжалявам, че съм записала само последния разговор с нея, който ще приложа тук като хубав спомен за нея, за моята сестра и приятелка. Тъй като сега аз не мога да отивам при нея, бих искала тя да ме спохожда и нейното присъствие да ме изпълва със същата красива приятност, както когато отивах при нея, когато тя беше тук, облечена в земната си дреха.
 
Да чета и преписвам нейните хубаво написани срещи, разговори, опитности с Учителя, значи реално да се свързвам с Него и да се изпълвам с красотата на Неговото пръсъствие.
 
Желая на всички, които ще ги прочетат, да имат още по-ясна връзка с Учителя и опитат реално изявата на Неговите Божествени сили, възможности, които естествено ще им бъдат подкрепа.

Невена Неделчева

2. Разговор с Милка Периклиева на 5 август 1972 г.
 
Отдавна Милка ми беше казала, че има някакви духовни опитности, които искаше да сподели с мене, но винаги, когато отивах, все се случваше някой при нея и не можехме да говорим свободно.
 
Тая утрина, като отидох да купя мляко, качих се горе при нея. Беше сама, облегната на леглото, четеше беседа. Заговорихме. Тогава й казах да ми каже това, дето искаше по-рано да ми разправи. Изненадах се, че заговори съвсем естествено, без да чака да я моля и настоявам.
 
- Навярно виждаш Учителя? - казах й аз.
 
- Да, но по-рядко. Сега Той е зает, има някаква важна работа.
 
- Сигурно.
 
- Да. Но все по-често, като лежа, изгубвам чувството за този земен живот.
 
Много често виждам себе си...
 
- Излъчваш се.
 
- Да. Излизам... и после отново влизам в тялото си.
 
- Това е много хубаво.
 
- Светът, в който навлизам, е много ефирен. Вече ме викат да си отида, но мен все още ми се живее.
 
- Но ако светът там... е хубав?
 
- Много е хубав, но аз все още нямам чувството на сигурност в него. Тук мога да се насладя на нещата, а там е всичко особено, нямам думи как да го опиша. И Учителят така ми каза веднъж: «Няма думи, с които да се опише другият свят» - когато Го бях запитала.
 
- Няма. И съществата са много особени. Те се движат един метър над земята, нали?
 
- Да, уж вървят, а се носят.
 
- Виждаш ли нашите заминали приятели?
 
- Малко. Виждам най-често моите родни близки. Майка ми. Баща ми, макар много да се обичахме с него, не идва. Наистина, той много отдавна си е заминал.
 
- Савка виждала ли си я?
 
- Само веднъж.
 
- Тя ми е била много мила, много симпатична.
 
- Да, тя беше много деликатен човек. Когато Учителят беше вече зле...седеше със затворени очи, тя Му каза: «Учителю, виж Милка е тука, Милка е при Вас!» Но Той не си отвори очите.
 
- Много те обичаше теб Учителя.
 
- Чудно, отгде знаеш?
 
- Винаги сещам човека, когото Учителят обича.
 
- И сега Го запитах защо стана всичко това с мене. А Той ми каза: «За да се освободиш от земното, от желанието да притежаваш земното.» И наистина, аз само по този начин можах да се освободя от желанието за земните неща. Бях извънредно привързана към градината, къщичката. Когато я строях, във всеки ъгъл сложих по една формула. Исках там да ми бъде място за молитва и свързва- не с Бога. А сега ми казаха, че човек на всяко място и при всички условия трябва да се свързва с Бога. Аз исках там да я нарисувам вътре с цветовете на дъгата и така бях прилепнала към двора и къщичката, че за нищо на света не можех да се разделя с тях. А сега зет ми работи мястото...
 
- Помниш ли, когато ти казвах да оставиш тази градина и къщичката?
 
- Помня, но аз не те послушах. С апартамента не съм така свързана. И за него мислех да е място, гдето да се събираме за молитва. Какво сбърках, че стана всичко така?
 
- Ти се преумори, Милке, премного се натовари. Може да нямаш никаква погрешка друга, освен тази, че се претовари. Един кон може сто години да живее жив и здрав, но ако го натовариш така, че да му се пречупи гръбнакът, той няма да изтрае доникъде. Ти това направи със себе си - претовари се с благоустрой- ването на земните неща.
 
- Наистина, аз съм се чудила на тебе, че ти никак не обръщаш внимание на къщичката си, нямаше чувство на собственост... не си направи да имаш нещо... да си имаш хубаво подредена къща.
 
- Никога не е било това в съзнанието ми. Винаги съм си мислила за крат- котрайността на живота - и за какво ми е тогава? И сега, ако ми кажат: «Утре ще напуснеш Земята» - готова съм, само да не ме боли - така, да заспя, и да се събудя отвъд.
 
- А книгите ти?
 
- Когато и да е, ще ги оставя.
 
- На мен вече ме викат...
 
- Ако там е по-хубаво?
 
- Там е много интересно. Веднъж ме водиха на една планина... гори имаше. Като тукашните...
 
- Навярно са били тукашните.
 
- А, не. Сигурно са от етерния или астралния свят. И там съществата пеят...много пеят. Но за тях пеенето е учебно занятие. Трябва много да пеем.
 
- Наистина, аз малко пея... не мога да пея хубаво.
 
- Не трябва да казваш така. И аз пея... колкото мога.
 
- Много хубаво правиш.
 
- И да мислим за Бога при всички случаи, винаги да сме свързани с Него. По-рано се чудех, когато Учителят казваше, че и когато говори, Той слуша този, който Му говори, а отвътре е свързан с Бога. Сега разбрах как става това.
 
Погледнах Милка. Разбрах, че докато аз говорех с нея, тя отвътре се свързваше с Бога. Ето какво правят големите страдания, приети и разбрани.
 
- Милке, когато видиш някое светло същество, поговори с него за мене. Особено ако видиш моята ръководителка.
 
- Аз веднъж пожелах да видя моята ръководителка и тя ми се яви. Беше с руси светли плитки, със светящо облекло и със златна коронка на главата си. Каза ми, че е дошла да изпълни желанието ми да я видя, и си отиде.
 
Станах да си отивам.
 
- Пак ела - каза ми Милка, - с теб ми е приятно да разговарям, но не казвай никому това, което си говорим.
 
- Няма да го кажа - отговорих й гласно аз, но в себе си казах, че ще го запиша.
 
Имах чувството, че трябва да целуна Милка.
 
- Милке - казах й аз, - ти знаеш, че аз не обичам да се целувам, но някой ми настоява да те целуна, позволяваш ли?
 
- Зная, че не обичаш нито да целуваш, нито да те целуват.
 
- Да, но сега някой настоява да те целуна.
 
- Добре - отвърна тя. Аз се наведох и я целунах по страната, която въпреки многото страдания бе чиста, нежно розова. Когато я целувах, си помислих: по-добре да я целуна сега, отколкото като мъртва.
 
Тъй като сега не мога да отивам при Милка, бих искала тя да ме спохожда и нейното присъствие да ме изпълва със същата красива приятност, както когато отивах при нея, когато беше тук, облечена в земната си дреха.
 
Да чета и преписвам нейните хубаво описани срещи, разговори, опитности с Учителя, значи реално да се свързвам с Него и да се изпълвам с красотата на Неговото присъствие.
 
Желая на всички, които ще ги прочетат, да имат още по-ясна връзка с Учителя и опитат реално изявата на Неговите Божествени сили, възможности, които ще им бъдат подкрепа в живота.

Невена Неделчева

Милка Периклиева Георгиева е родена на 4 януари 1908 г. в град Варна. Баща й, Перикли Георгиев Николов, е роден в гр. Струга.
 
Майка й, Виктория Димитрова Георгиева, е родена в гр. Кюстендил.
 
Бележка на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев
 
За Милка Периклиева вж. «Изгревът»: том I, стр. 311-312, стр. 518-519;
 
том II, стр. 391-392; том III, стр. 217-220, № 16; том IV, стр. 625-628, стр. 639-641
 
№ 20; том V, стр. 299, стр. 565-566; том IX, стр. 192-193. Астрологичната й карта
 
е в том XIX, стр. 604..
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...