IV. МИЛКА ПЕРИКЛИЕВА

[Ани]

IV. МИЛКА ПЕРИКЛИЕВА

1. Политическите събития в Европа оказват влияние и в България, която също се въвлича в нея. Последователите на Учителя също са стреснати и питат Учителя как ще се развият събитията. На онези, на които им казва, те започват да тръбят наляво и надясно и това озлобява властта срещу Учителя. И те предприемат най-различни мерки срещу тях. Те са описани в «Изгревът».

2. През месец март 1942 г. става наводнение във Видин и Видинско от река Дунав. Бежанците идват в София и са настанени в училището, където работи Милка. Да не смятате, че това е случайно. Няма случайни работи. Целта е да се попречи на Милка. И това става. Това е описано в «Изгревът», том IV, стр. 504 и том XV, стр. 340-341. Така се протака работата и се губи времето за Паневритмията. Бежанците от наводненията блокират училищата в София, защото там ги настаняват, в техните салони и помещения.

3. Учителят, когато я среща, винаги я пита какво става със задачата. Непрекъснато е казвал: «Да става по-бързо». Но явяват се пречки. Лулчев също се скарва с Милка, че се размотава. А пречките не се премахват, а се увеличават от всяко естество. Днес тези пречки не се познават. За тях могат да имат само бегла представа само онези, които са прочели I—XXII том на «Изгревът». Иначе не. Никой няма представа какво представлява в своята същност Изгревът в София през 1940-1942 г. и «Изгревът» от тези XXII тома.

4. Онези, които са обучавани от Милка в Паневритмия, са деца от предучилищната възраст, това са 6-7 годишни деца. По-късно й дават деца от четвърто отделение, което означава 12-годишни деца. Има съпровод от музиканти. Накрая се идва до демонстративно изпълнение, при което е поканен министър Йоцов, но той се страхува да дойде. И той е прав, защото ще го набедят, че е дъновист. Макар че впоследствие набеждават много министри, че са дъновисти, няма нито един такъв. Това не е вярно. Това изучаване на Паневритмията става укрито от погледите на софиянци, които са заети с проблемите на настъпващата война. Лулчев упреква Йоцов, че е страхливец. Виж «Изгревът», том IV, стр. 501-502; том XV, стр. 341. Упреква го, че го е назначил за министър, а сега се укрива нарочно.

5. Какво е мнението на Лулчев за Борис Йоцов, е дадено в «Изгревът», том XX, стр. 871, № 623; «Изгревът», том XXI, стр. 428, стр. 442, № 35. И понеже не устоява до края, а бяга от отговорност, затова, макар че е славянофил, то той е изправен също след 9.IX.1944 г. пред Народния съд и е осъден на смърт. Ако беше устоял до края, това нямаше да му се случи. Но се уплаши и избяга от отговорност и да застане лице с лице пред Паневритмията, а не да се укрива. Страх го е да не го обвинят, че станал дъновист. Сам си избра пътя.

6. Началникът Петров, който присъствува на Паневритмията, докладва на министър Йоцов, че опитът е сполучлив. Тогава Йоцов разпорежда да се извикат учителите по физкултура от цяла България, за да им се проведе курс и да бъдат обучени. От Министерството определят Милка да води курса. Милка се колебае дали ще може да бъде преподавател на висшисти. Това е пречка за нея. Оценява си своите вътрешни възможности.

7. Среща се няколко пъти с Лулчев и с Учителя и споделя опасенията си. Учителят й нарежда тя да води курса. Тя се страхува, че няма да се справи. Тогава се решава да извикат Весела Несторова. Този етап е описан в «Изгревът», том IV, стр. 502-503; том XV, стр. 341-342. Трябва двете да бъдат като две свещи запалени и да светят в едно.8. Когато се говори за Паневритмията, трябва да прочете «Изгревът», том XV, стр. 911-918, 919-927 и том XVI, стр. 752-758, и особено стр. 756, за да се запознаете какви са окултните закони на Паневритмията и какви са последствията при нарушаването им.Учителят препоръчва за основните училища да се въведе Паневритмия до първите 10 упражнения до «Евера», за прогимназиите от 11-о до 28-о упражнение, а за гимназиите е «Пентаграмът» и «Слънчеви лъчи». Виж «Изгревът», том XX, стр. 758, стр. 954, № 346.

9. Следващият етап отново се придвижва от министър Йоцов, след като са определени двете Милка и Весела да преподават Паневритмията. Виж «Изгревът», том IV, стр. 502-503; том XV, стр. 342. Със заповед на министъра се извикват 60 млади учители по физкултура от цяла България. Осигуряват им пансион в едно училище в Диана-Бад, което го помня и аз, защото, когато бях войник, то Спортната рота в София бе гостенка именно в тази сграда. Там имаше спални помещения, кухня и всичко, осигурено за пансион. Тази сграда я имаше до 1970 г., после я разрушиха. Да се осигури пансион, да се осигурят командировъчни, пътни, дневни пари, в онези години не е било лесно. Тези пари ги отпуска Министерството. Но това е друга епоха, преди 9.IX.1944 г. Аз, който съм живял по времето на социализма, бях свикнал да виждам как държавата осигуряваше пансиони, интернати, правеше фестивали, спортни тържества, спартакиади, и участвуваха стотици и хиляди младежи. Но това може да го направи само една централизирана власт, където всичката финансова и икономическа мощ са в нейни ръце. Това е обяснение, че да се организира тогава този курс е било голямо постижение. И трябва да се признае и оцени по достойнство. И то през 1942 г., когато е вече започнала войната и на 21 юни 1941 г. Германия напада СССР. Да се организира такъв курс от министерството е цяло чудо.

10. Как протича курсът на учителите, ще си прочетете от «Изгревът», том I, стр. 504 и том XV, стр. 342. Този курс започва на 28 юни 1942 г., а войната е обхванала не само Европа, но германците са вече в СССР и се води по това време ожесточена война. Това не може да не се отрази на живота в България. А тези млади учители по физкултура са поставени при най-добрите условия за работа по онова време.

11. По това време, по време на обучението по Паневритмия, стават сблъсъци между Милка и Весела. Изпокарват се кой да бъде пръв. Дори те не само са се скарали, но са се хванали за косите да се бият. Едвам са ги разтървали музикантите, които са от Изгрева. Това лично са ми го разказвали възмутени, и то двете. А как това става, вижте «Изгревът», том I, стр. 506. И тогава Милка изгонва Весела от кръга на Паневритмията. Тогава Милка е в кръга и играе Паневритмия, така, както Учителят се е движел на Изгрева. Паневритмията се движи по своя кръг, а отвън кръга на Паневритмията се движи Весела. И тогава се явил един с фотоапарат и направил няколко снимки, и днес има такива снимки, където се вижда, че едната играе вътре в кръга, а другата отвън кръга. А това води до нарушение на окултните закони. А какви са те, ще ги прочетете в «Изгревът» том XVI, стр. 756. Така двете свещи се разделили, едната свети вътре в кръга, а другата свети вън от кръга, появява се вятър, изгасва свещите и курсът се приключва с провал.

12. Курсът привършва и отиват при Учителя, да им даде нотите на Паневритмията за 60-те учители по физкултура. Те са преписани от Калудов. Но Той не ги дава. Всички се учудват защо не ги е дал. А през това време, към 1943 г., имаме едно отпечатано издание голям формат на Паневритмията от 1938 г., и друга Паневритмия с нотен текст и думите на песните от 1941 г. Така че е имало достатъчно бройки отпечатани книжки, за да се раздадат по 1 бройка на двете Паневритмии на 60 души. Но Учителят не разрешава. А защо? Казва им: «Времето изтече.» Ето това не можеха да го разгадаят повече от 30 години след тези събития, онези, които са били свидетели. Много е трудно това разгадаване. Невъзможно е. Сега правим този опит. Курсът се закрива на 12 юли 1942 г.

13. Ако им бяха дали двете книжки на всеки един учител по физкултура, щяха сами да си организират обучението в училищата. Трябва да съобщя, че преди 9.IX. 1944 г. всички учители по физкултура бяха задължени да знаят да свирят на един инструмент на цигулка или на пиано и оттам на акордеон. А защо? Тогава упражненията по физкултура се играеха в съпровод от музика обикновено тиролска музика и виенски валсове. Учителят свири на акордеон, един ученик показва какви упражнения ще се играят така бяха часовете физкултура. Така аз съм бил обучаван в училище в прогимназията.

Весела Несторова отива при Учителя да иска да занесе отпечатаните книжки по Паневритмия на курсистите учители, но Учителят бил много строг и казал: «Времето за Паневритмията изтече.» А това е на 12 юли 1942 г. А точно по това време започва битката за Сталинград, но Весела това не знае. Но Учителят знае, защото управлява тези събития. Ето защо съм извадил датите на тези исторически събития в следващата глава.

Изглежда приближаването на датата 28 август 1943 г. възпира Учителя да им даде Песнарките. На тази дата умира цар Борис III. И това усложнява още повече политическия живот в България.

14. Бомбардировките над България започват през есента на 1943 г. Символичната война се стоварва върху българите с бомбите на англо-американските бомбардировачи над София. За тези бомбардировки виж «Изгревът», том I, стр. 48-60; том IV, стр. 193-194; том XIII, стр. 874-882.

Обяснението е дадено в «Изгревът», том I, стр. 504-505; том XV, стр. 343-344. А истинската причина за тези бомбардировки са в думите на Учителя: «Онези хули, лъжи и клевети, които се отправиха върху мен цели десетилетия се превърнаха в онези бомби, които сега се стоварват върху главите над българите». Ето това е причината една от тях.

15. Друга причина е конфликтът между Милка и Весела. Виж «Изгревът», том I, стр. 505-507. Трета причина е Лулчев, който не си свършва работата докрай.

Весела Несторова вижда и разбира, че виновник за провала на Паневритмията е Лулчев. А защо? Тя знае изказването на Учителя за «змийското гнездо». А какво е то, можете да видите в «Изгревът», том IV, стр. 504-505. Весела отива при Учителя и обвинява Лулчев. Иска разрешение от Учителя да отиде при Лулчев и да му каже право в очите, че той е виновен. Учителят разрешава. Тя отива при него и го обвинява. Но той се защитава.

Доказателството е това, че Учителят предупреждава Весела, че след като отиде при Лулчев и го обвини, че той е виновен за провала на Паневритмията, трябва да мине отново при Него. Така Учителят съхранява Весела. Иначе тя би изгоряла като факла, защото Лулчев не е случаен човек, той умело борави с окултните сили и това го знаят всички на «Изгрева», защото са го изпитали на гърба си. Този случай ми го разказваше Весела Несторова най-подробно. Част от него е записана в «Изгревът», том I, стр. 507. Има и други неща за разказване.