Jump to content

III. ГОДИНА 4768 ПРЕДИ НАШАТА ЕРА ГОДИНА ПЪРВА НА БЪЛГАРСКОТО ЛЕТОБРОЕНЕ


Recommended Posts

III. ГОДИНА 4768 ПРЕДИ НАШАТА ЕРА ГОДИНА ПЪРВА НА БЪЛГАРСКОТО ЛЕТОБРОЕНЕ

За проблематиката на «Астрономически основи на първобългарското летоброене» Борис Рогев говори години преди книгата да бъде издадена. Особено показателно в това отношение е, че той написва авторско резюме и още през 1970 г. четири години преди излизането й, го публикува в тогавашния периодичен печат (в. «Поглед», 5.1.1970 г.) под заглавие:«Година 4768 преди нашата ера година първа на българското летоброене». От кратката редакционна бележка към него научаваме, че Борис Рогев «резюмира» всъщност своя обширна студия. Тя е «Астрономическа основа на прабългарската ера», публикувана във френски превод в кн. 3 на академичното списание «Етюд балканик» от 1969 г. Така виждаме пътя, който Рогев извървява до окончателното написване и издаване на своя научен труд. Редакционната бележка представя автора като виден учен от областта на геодезията, хидрографията и астрономията, имащ своите публикации не само в български, но и в немски, френски и швейцарски академични издания. В този том на «Изгревът» се публикува пълният текст на авторското резюме от в. «Поглед» заедно с общо шестте кратки авторски бележки под линия. В четвъртата от тях Борис Рогев назовава годината 2637 пр. н. е. като начална за китайския календар и така още по-ясно бива изтъкнат фактът, че първобългарският календар е вече готов през 4768 г. пр. н. е., изпреварващ китайския с повече от две хилядолетия.

Авторско резюме на Борис Рогев, в. «Поглед», 5.1.1970 г.

Две основни загадки съществуват в историята на съвременната наука. Това са: появата на астрономията и появата на геометрията. Първата, като наука за небесните тела и техните движения, предхожда с повече от 20 хиляди години нашата ера. Втората, която изучава свойствата на геометричните елементи и фигури, оставащи неизменни за едно преместване, следва непосредствено първата.

Първоначално астрономията е астрология предсказване на небесни явления, обосновано на наблюдения. Тяхна последица са календарите, летоброенията (ерите), основа на крито стават винаги лунният и слънчевият зодиак.

Всяко летоброене или календарна система е последователност от избрани периоди от време, на които съответствуват определени, видими и периодични движения на Луната, Слънцето и планетите около Земята и съпоставено с оная зона от звезди, която съдържа зодиака. Тази зона от звезди заедно с всички други, оставащи вън от нея, образуват една материална система, която остава неизменна за сравнително дълго време.

Народите от древността са си служили с различни календарни системи, еднаквите елементи на които говорят за един общ произход. Трудно е да се установи кога и у кои народи се е появил първият календар. Сравнително по-определено се твърди, че 3000 години преди нашата ера, когато точката на пролетното равноденствие е преминавала в съседство Ha Tauri1, народите на Шумерия, Хапдея, Индия, Египет и Китай са имали свои летоброения.

Първобългарското летоброене принадлежи на древността. Основните му елементи разчитаме от първобългарските писмени извори: 1. Именника на първите български князе. 2. Чаталарския надпис. 3. Приписката към словата на Атанаси Александрийски и 4. Откъслечния надпис.

То бе поставено като задача за изследване и възстановяване от руския учен А. Н. Попов в «Преглед на летописите от руска редакция», Москва, 1866 г., с който стана известен списъкът на първите български канове2, наречен по-късно «Именник на първобългарските князе». Днес разполагаме с три преписа от този извор: на Московската синодална библиотека, на Петербургската градска библиотека и един Уваровски препис.

Именникът започва с първобългарските князе: Авитохол, Ирник, Гостун, Курт и Безмер, продължава с Исперих, Тервел, Севар, Кормисош, Винех, Телец и завършва с Умор.

Със своите почти еднакво повтарящи се изрази и особено с неславянските двойни имена Дилом Твирем, Докс Твирем, Шегор Вечем, Вен Ени Алем, ТекучитемТвирем, Шегор Твирем, Шегор Алем, Сомор Алтом, Дилом Тутом, Именникът наподобява на библейски писмен паметник.

Към тези загадъчни изрази трябва да бъдат прибавени още два. Това са Бехти и Сигор Елем, които извличаме от Чаталарския надпис на Омуртаг от 882 година и от епилога на един старобългарски кодекс на Симеона от 907 година.

С проучването на посочените първобългарски извори се занимаваха много чужди и наши учени. От всички тях, за разгадаването на първобългарските езикови загадки, най-голяма заслуга се пада на финландския учен Й. И. Миккола. Що се отнася до възстановяването на първобългарското летоброене, предложените решения на Ж. Б. Бъри, Й. И. Миккола, В. Н. Златарски останаха като опити. Големите противоречия от хронологичен порядък, на каквито същите учени се натъкнаха, посочиха ясно, че първобългарското летоброене не принадлежи на никоя от досега познатите календарни системи на древността. Като форма то предхожда всички.

Различаваме две вида слънчеви зодиаци: а) Близкоизточен, или директен, който подрежда зодиакалните съзвездия в същата последователност, в която Слънцето преминава видимо-годишно през тези съзвездия3, б) Далекоизточен, или ретрограден, който подрежда същите зодиакални съзвездия в обратна последователност. Вторият зодиак е даден със следните имена:

1. Мишка (Водолей). 2. Крава (Козирог). 3. Тигър (Стрелец). 4. Заек (Скорпион). 5. Дракон (Везни). 6. Змия (Дева). 7. Кон (Лъв). 8. Овца (Рак). 9. Маймуна (Близнаци). 10. Петел (Телец). 11. Куче (Овен). 12. Свиня (Риба).

Този зодиак е китайският4. От разликата в списъчната последователност на имената на съзвездията между двата зодиака следва, че ретроградният зодиак е принадлежал на календар, който е имал за основна (средна) година, чиято продължителност е била значително по-малка, отколкото Юлианската (с 365,25 денонощия). Тази основна година е била близка до годината 324 -12.27 денонощия, за която споменават индуските Веди5.

Китайците си служат с шестдесетгодишни цикли (кръгове), всеки от които съдържа две категории основни елементи. Първата категория е образувана от елементите на 5 двойни китайски стихии: Дърво, Огън, Земя, Метал, Вода, а втората от елементите на 12 земни китайски знака, имената на които съвпадат с имената на съзвездията на посочения вече китайски зодиак.

Ползувайки последователността на първобългарските години от Именника

в съгласие с финландския учен Й. И. Миккола, списъкът на съзвездията на първобългарския слънчев зодиак е:

1. Текуч (Овен). 2. ... (Маймуна). 3. Тох (Кокошка). 4. Етх (Куче). 5. Докс (Свиня). 6. Сомор (Мишка). 7. Шегор (Вол). 8. ... (Тигър). 9. Дванш (Заек). 10. ... (Дракон). 11 Дилом (Змия). 12. Вер (Кон).

От вторите имена на загадъчните първобългарски изрази, съобразно установените от Й. И. Миккола първобългарски числителни имена, на мястото на десетте китайски стихии имаме:

1. Алем. 2. ... 3. Вечем. 4. Тутом. 5. Бехти. 6. Алтом. 7. ... 8. Ехтем. 9. Твирем. 10. Ени Алем. В подкрепа на това напомняме за съществуването на едно японско изображение на зодиака, фотографирано от Мюнхенския етнографски институт (FrBoll Sternglaube und Sterndeutung, tabl. XIV).

На това изображение зодиакът е поделен на 12 равни части съответно на броя на слънчевите зодиакални съзвездия и на 10 части (8 еднакви и 2 различни на първите и помежду си).

Последните деления тук считаме като едно успоредно десеторно деление на лунния зодиак, който има същото звездово съдържание, както и слънчевият. С това първобългарският двоен (слънчев и лунен) зодиак може да се схематизира с чертежа (показан по-долу).

10161.jpg

С тези два вида деления първобългарското летоброене придобива определен астрономичен смисъл: на двойка светила (Слънце и Луна) съответствуват двойка зодиаци (слънчев и лунен), а на тях двойка имена (слънчево о лунно), съответни на всяка отделна първобългарска година.

Зодиакалното съзвездие Virgo (Дева) се отъждествява със зодиакалното първобългарско съзвездие Дилом (Змия) от слънчевия зодиак, а звездата Virginis (Spica)6 [може] да се приеме като граница между деветото (Твирем) и десетото (Ени Алем) деление на лунния зодиак.

Докато първата година на първия шестдесетгодишен китайски цикъл е Дърво-Мишка, първата първобългарска година (на Авитохол) е Дилом-Твирем. Тук първото (слънчево) име означава, че в началото на същата първобългарска година Слънцето се е намирало в зодиакалното съзвездие Дилом (Virgo), а второто (лунно) име показва, че Луната е заемала лунното зодиакално деление Твирем (девето).

В първобългарското летоброене фигурират периоди от по 300 и 60 първобългарски календарни години, които са свързани с видимите периодични движения на планетите Сатурн и Юпитер, респективно с тези на Слънцето и Луната.

Същите връзки могат да бъдат отчетени и в най-дългия промеждутък от 6328 първобългарски календарни години, посочен в Откъслечния надпис на Омуртаг [от] 823 година от н. е.

Излизайки от тази приблизителна година, за началото на промеждутъка може да се изчисли година 4768 преди нашата ера. Същата година може да се счита като начало на първобългарското летоброене.

-------------------------------

1 Звезда от съзвездието Телец. (бел. а.)

2 Във всички първобългарски надписи, писани с гръцки букви, българските владетели са титулувани канове, а не ханове, (бел. а.)

3 В древността новото денонощие е започвало с появяването на Луната. Тогава именно се е определяло и положението на Слънцето спрямо зодиака: вечер след залез Слънце и сутрин преди изгрева му, когато планетите, звездите и Луната са били видими, (бел. а.)

4 В статията се сочат примери от китайския календар, тъй като е един от найстарите известни календари. За негово начало се приема 2637 г. пр. н. е,, (бел. а.)

5 Индуски свещени книги. (бел. а.)

6 Звезда от съзвездието Дева. (бел. а.)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...