Jump to content

VII. СВЕТЛИНИ В ДРЕВНОБЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ


Recommended Posts

VII. СВЕТЛИНИ В ДРЕВНОБЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ

И приживе, и след 1976 г., името и делото на Борис Рогев са обект на не една публикация, изказване, доклад, исторически обзор. Особено интересно е как в различните години от общественото ни и културно развитие различните автори представят и тълкуват било отделни биографични моменти, дори и едни и същи, било конкретни Борис Рогеви научни тези. За настоящия XXIII том на «Изгревът» подбрах страници за Борис Рогев, писани през 1974 г., 1979 г., 1980 г., 1981 г., 1999 г., 2000-2003 г.

Под заглавие «Светлини в древнобългарската история» писателят Георги Томалевски публикува свой отзив за книгата на Рогев във в. «Литературен фронт» (рубрика «Бележник на писателя», броят от 4. VII. 1974 г.). Тук се помества пълният текст на този отзив.

Бележка на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев

1. За Георги Томалевски виж в «Изгревът», том XVIII, стр. 838-845 и снимки № 29, № 37-40, № 43-52.

2. Той беше физик, астроном и астролог. Той лично ми е правил хороскопа с коментар.

3. Написа «Астрономия за народа», която е учебник за онези, които искат да изучават астрология. Те трябва първо да преминат през тази книга. И да я научат наизуст.

4. Намерете си пари и я преиздайте. Много хубава книга с илюстрации на големия художник Илия Бешков. Издание 1958 г.

5. През 1960 г. бе публикувано в голям формат «Нашето звездно небе» със звездни карти от Г. Томалевски. И тази книга я преиздайте.

6. Георги Томалевски е имал знание да напише по-подробна статия за труда на Борис Рогев, но вероятно рубриката на в. «Литературен фронт», който е орган на българските писатели, не му е позволила.

7. Георги Томалевски бе съидейник на Борис Рогев. Те бяха последователи на Учителя Дънов. Аз познавах и двамата и бях приятел с тях.

8. Като общественици, те бяха познати и оставиха литературно и научно творчество. Но като последователи на Учителя Дънов, те останаха непознати. Затова ги представяме в «Изгревът».

Светлини в древнобългарската история

Г. Томалевски. В. «Литературен фронт»

4.VII.1974 г., рубрика «Бележник на писателя»

Неотдавна във витрината на книжарницата, където се излагат изданията на Българската академия на науките, се появи една нова книга научна публикация на Единния център за наука и подготовка на кадри по история към академията. Автор на книгата, която носи заглавие «Астрономически основи на първобългарското летоброене», е научният работник от Института по геодезия при БАН Борис Рогев.

Редно е да се признае, че една доста значителна част от далечното минало на историята, културата и нравите на кой да е народ е потулена в тъмата на отминалите векове. Изследователите-историци знаят колко е трудно да се възобнови животът на техните предци, живели векове и хилядолетия преди тяхното настояще. Пътищата, по които обикновено се насочват тия изследвания, минават през писмените паметници и археологическите находки избледнели вече спомени на отминал живот, през страниците на историческата наука, която не всякога е безпогрешно огледало на събитията. Обикновено историята я пишат люде, не винаги освободили съзнанието си от привързаност към дадена страна или народ. Макар че същата история дава обилно данни за ръста и културата на дадена епоха, по нейните страници изобилствуват сведения за войни, опустошения, заробвания, но винаги по-малко за културата, изкуството и върховете, до които е достигнала човешката творческа мисъл.

В България има доста люде, които обичат да се занимават с миналото ни и особено в оня дял на българската история, който наричаме древна България. Това е обяснимо, защото дори само имената на първобългарските князе (канове) предизвикват героична гордост, тъй като една част от тях е дошла отдалеко с едно сурово могъщество и с гръмовния тропот на конници. Авторът ги нарича с познатото име и от други източници «първобългари», към които ще се върнем накратко.

Първобългарските исторически извори на автора са: 1. Именникът на първобългарски князе (открит в два отделни преписа от руския учен А. Н. Попов през 1866 година, допълнен от съветския академик М. Н. Тихомиров с трети Уваровски препис). 2. Чаталарският надпис (намерен край село Крумово Шуменско, през 1905 г.). 3. Приписката към словата на Атанаси Александрийски, извлечена от старобългарски кодекс от времето на цар Симеон 907 година, и 4. Откъслечният (фрагментен) надпис с хронологични данни и календарни елементи, принадлежащи към същото първобългарско летоброене. Затова в същата книга са приведени не само текстовете от посочените писмени извори, но са удачно приложени към тях и методите на съвременната астрономия при определянето на първобългарската средна година по време и местоположения на познатите тогава светила: Слънце, Луна, Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн, по цели или части на първобългарски години върху небесната сфера.

Според вярванията на древните българи отделни периоди от една или няколко години са имали свой управител (регент). Такава е била една от петте планети, споменати по-горе, която посредством своя избраник княз (кан) участвува и ръководи съдбините на народите по Земята. Към това се свежда и вярната персонификация (олицетворение) на първобългарски владетели на цели периоди от древната българска история.

По Именника за княз Авитохол са отделени 300 първобългарски години, на който период съответствуват 128 синодични периода на планетата Сатурн, а за княз Ирник са дадени 150 първобългарски години, на които съответствуват 123 синодични периода на същата планета. В същия смисъл трябва да се разглежда промеждутъкът от 515 първобългарски години, през който «тези пет князе (отнася се за Авитохол, Ирник, Гостун, Курт и Безмер от Именника) управляваха княжеството оттатък Дунава с остригани глави».

Авторът прави математични изследвания, които водят до изненадващи резултати и изводи. В първобългарското летоброене съществуват различни периоди. Най-дългият от тях 6328 първобългарски години е отчетен в Откъслечния надпис на Омуртаг от 823 година. Връщайки се назад от последната година до съответната астрономическа 4767 година, която можем да приемем като едно от ранните начала на първобългарското летоброене, заключаваме, че това летоброене е по-старо и от китайското.

Този резултат говори, че древните българи не са полудиви номадски племена, а са имали своя завидна култура, летоброене и календар, а от календар има нужда само културен народ за своя личен и обществен живот.

Явно е, че не всеки четец на този труд може да проникне лесно в приложения математичен анализ, посредством който са определени не само първобългарските средни сатурнови и юпитерови години, но и още много астрономични константи. Това са направили специалисти, преди книгата да е сложена под печат.

Авторът на този научен труд хвърля обилна светлина в сгъстения мрак на вековете, а на българския четец дава едно солидно свидетелство, каквото е свидетелството на непроменливите и строги природни закони в астрономията, че предците на българския народ са черпили направо от един извор, който се счита като извор и за други народи на всичката развила се после човешка култура и цивилизация.

В допълнение тук искам да споделя факт, разказван ми от г-н Добромир Рогев:

«След смъртта на баща ми у нас дойде писателят Георги Томалевски и пожела да му предадем от бащината ни библиотека всички книги със Слово на Учителя Петър Дънов. Така и направихме.» Личната библиотека и личният архив заемат основно място в културното и духовно наследство на всеки учен, особено пък на такъв като Борис Рогев. Жалко е, че неговото днес е пръснато.»

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...