Jump to content

II. ЗАЩО ЛЕТЯХ ОТ МУСАЛА КЪМ ЛЕДЕНОТО ЕЗЕРО С ГЛАВАТА НАДОЛУ


Recommended Posts

II. ЗАЩО ЛЕТЯХ ОТ МУСАЛА КЪМ ЛЕДЕНОТО ЕЗЕРО С ГЛАВАТА НАДОЛУ

Светозар Няголов

Тази година решихме да отидем на Мусала и да посрещнем пролетта, която идва на 20.III.2006 г. в 20 ч и 26 минути. От София тръгнахме с колата сутринта на 19 март и в Боровец бяхме към 9 часа. Качихме се с Емилия Марева на лифта и в 9,30 часа бяхме на х. Ястребец. Там духаше слаб вятър и околните върхове бяха скрити от мъгли. Слънцето се показа за малко и пак се скри в облаците. Ние тръгнахме надолу покрай влековете. След третия влек падна мъгла и ние се отклонихме надясно в мъглата по отъпканата от рактрака пътека. Започнахме да се изкачваме нагоре по стръмнината и попитахме един скиор, който се спускаше отгоре, откъде идва, от хижата ли? «Не», отговори той, от въжената линия. В това време се разясни мъглата и над нас видяхме, че сме стигнали доста нагоре под лятната пътека за хижата. Спряхме, обърнахме се наляво и се опитахме да минем направо за хижата, но бързо загазихме в дълбокия сняг. В това време друг скиор се спусна надолу на 10-ина метра зад нас. И аз предложих на Емилия да се върнем назад и да минем по следите на ските, които отиваха направо надолу. По следите на ските ние малко затъвахме в снега и скоро стигнахме на пътя, отъпкан от рактрака за хижата. Двама души бяха направили стъпки по заснежения път на рактрака. Понеже нямаше отъпкана хубава пътека, ние решихме да останем в хижата и там да преспим. В 13 часа бяхме на хижата. В приемната беше запалена печката, а и нямаше хора. Ние се преоблякохме и простряхме дрехите на въжетата над печката да изсъхнат. След това се наобядвахме добре. Говорихме с хижаря Марио дали ще е удобно да останем да спим в хижата. Той ми отговори, че за нас винаги има място в хижата, но скоро очаква да дойдат две групи по 40 души, едната от Стара Загора, а другата от Варна. Скоро групата от Стара Загора дойде и запълни приемната. Разговарях с тях и те ми казаха, че веднага ще тръгнат за заслона «Хималаи». Ние променихме плана си и решихме да вървим по пътя след тях. Обаче те тръгнаха през езерото на запад по лятната пътека нагоре и затънаха в дълбокия сняг. Аз ги извиках да се върнат обратно и да тръгнат по стълбовете, за да не се изгубим в гъстата мъгла, която падна. Групата доста бързо пресече езерото и тръгна по зимния път. Ние поехме след тях и към 18 часа пристигнахме на заслона «Хималаи». Говорих с отговорника на заслона, Димитър, да преспим там, предплатих му и той ми каза да се качим горе и да легнем където намерим място. Ние се настанихме добре, изсушихме си чорапите на двете електрически печки и си легнахме. Лошото беше, че тези бърборковци от Стара Загора говориха до един часа посред нощ и аз не можах да спя. Сутринта по време на изгрева на Слънцето имаше мъгла със снеговалеж и студен северен вятър. Ние изчакахме повече от един час, да се развидели добре, и след седем часа тръгнахме нагоре. Пред нас вървяха две групи от по няколко души, които скоро се изгубиха в мъглата. Ние вървяхме бавно и стигнахме последните три кола на въжето, където снегът беше замръзнал. Аз си сложих малките котки, но те почти не държаха. Емилия се плъзна и спря на един кол. Отгоре се появи един турист доктор, който носеше въже за спускане и го закачи за последния кол. По него се спусна неговата приятелка, която помогна на Емилия да се изправи на крака до кола и тя започна отново да се качва нагоре. Докторът слезе с котките надолу към Емилия, като откачи отгоре въжето и го закачи при мене. Взе раницата на Емилия, завърза я за въжето и ме накара да я изтегля нагоре. Раницата беше много тежка и аз не можах да я изтегля. Тогава той каза: «За това нещо се иска сила.» Взе раницата й, подхвърли я нагоре и вървеше с котките след нея, като я постави на равното при най-горния кол. Емилия се помъчи да тръгне нагоре, но отново се плъзна надолу. Аз направих големи усилия, като закантвах обувките и успях да се изкача горе и седнах на раницата на Емилия. Много ми се отрази това, че не бях спал цяла нощ. Докторът слезе надолу с приятелката си. В това време отдолу дойдоха двама младежи с четири момичета, с хубави твърди обувки. Минаха покрай Емилия, направиха стъпки, след тях тя се качи горе. Изгря хубаво, силно слънце, пръснаха се мъглите и се виждаше цялата Рила в бяло. Отидохме в метеорологичната станция при Жоро, който веднага ни настани в голямата долна стая. Понеже не бяхме спали, легнахме, завихме се с по няколко одеала, спахме повече от 4 часа и си наваксахме силите от неспането през нощта. Излязохме навън. Имаше чудна гледка към Пирин, Скакавците, Мальовица, Близнаците, Манчо, Маричин чал, Малка Мусала, Дено. На върха имаше три метра сняг. При нас дойдоха да спят още трима наши приятели от София. Сутринта на 20 март имаше идеален изгрев. Слънцето изгря вляво от Белмекен в 6 часа и 20 минути, червено на цвят. Духаше слаб северен вятър. Ние се бяхме намазали с крем против изгаряне. Направихме снимки на околните красиви върхове. По късно на върха пристигнаха още наши приятели, като десетина сестри от тяхната група се върнали от стръмното място и отишли в заслона «Хималаи». Целия ден беше слънчево и сравнително топло. Много групи от хора посетиха върха и се върнаха обратно назад. Слънцето залезе в 18 часа и 40 минути в сив облак. Небето над нас беше ясно и звездно. Виждаха се Овен, Плеядите, Алдебаран в съвпад с Марс, Орион, Сириус с Голямото куче, Капела от Колар, заедно със съзвездието Колар, Кастор и Полукс от Близнаци, съвпад със Сатурн и Процион. По на изток от тях е съзвездието Лъв с Регул и много други звезди.

В 20 часа и 26 минути посрещнахме пролетта навън. Ситуацията беше променена беше паднала гъста мъгла и духаше северен вятър. С нас заедно посрещнаха пролетта и други наши приятели, които бяха заели всички празни стаи.

След полунощ сънувах, че съм в нашата стара къщичка на Изгрева и излизам от антрето навън. В това време падна гъста непрогледна мъгла и ме обхвана отвсякъде.

Сутринта станахме, излязохме за изгрев навън, но навсякъде беше мъгливо, облачно, духаше северен вятър и прехвръкваше сняг. Влезнахме в метеорологичната станция и закусихме. Скоро след това групата от Южния парк Благой Митрев, Пепа и др., тръгнаха надолу. Ние изчакахме малко да поутихне вятърът и след един час тръгнахме с Емилия надолу. Предния ден Жоро беше направил стъпки с права лопата, но сега нямаше помен от тях. Вятърът и снегът ги бяха напълно заличили. Бях си сложил малките котки да слизам, но те не държаха никак, а и въжето беше цялото в скреж и лед и не можеше да се държиш за него с ръцете си. От втория до третия кол се плъзнах и левият ми крак отиде над долното въже, като го ударих в кола малко. Свалих крака си от въжето и като се държах за въжето, продължих да слизам. Хлъзнах се, изпуснах въжето и полетях с голяма скорост на гръб, с главата надолу, към езерото и снегът свиреше покрай ушите ми. Тялото ми беше потънало цялото в снега. Казах си: «Господи, помогни ми! Господи, спаси ме! Господи, спри ме от това силно хвърчене към езерото!» Скоростта започна да намалява и скоро спрях на едно място. Раницата беше на гърба ми и противодействуваше на пухкавия сняг и ми помогна да се спра. Нагоре в мъглата се губеха колците на въжето. Огледах се наоколо. На няколко метра от мен стърчаха камъни над снега, до които, слава Богу, не стигнах. Езерото беше на около 30 метра под мене. Бях попаднал някъде зад водната помпа. Опипах ръцете и краката си и се оказа, че десният крак не ме слуша. Взех да се плъзгам с лявата ръка и левия крак по снега, за да стигна до долу, до езерото. Помолих се да ми изпратят хора. Таман стигнах до езерото, чух стъпки и един младеж от атомната станция, на име Димитър, застана до мене с щеки в ръце. Попита ме: «Можеш ли да ходиш?» Отговорих му, че много ме боли десният крак. Той ме вдигна с двете си ръце, но кракът ме болеше и той ме сложи пак на снега. Тръгна към заслона да докара шейна. Помолих го да ми вземе раницата. Той я взе и я занесе в заслона. Емилия, като видяла какво стана с мене и съм се загубил в мъглата към езерото, си направила сметката, че и тя може да хвръкне по същия начин. Върнала се обратно в метеорологичната станция и съобщила на Жоро за случая. Той й казал да извика Митко от атомната станция, да слезе при мене. Жоро съобщил веднага на планинската спасителна служба (ПСС), да дойдат с рактрака да ме вземат и закарат в Боровец. След това дава своите котки на Емилия да слезе безпрепятствено надолу.

При мене от заслона «Хималаи» дойдоха четирима души. Сложиха ме на шейна и ме издърпаха до вратата на заслона. Вдигнаха ме, вкараха ме вътре в заслона и ме сложиха да легна на дървеното канапе срещу включения калорифер. Аз бях прекарал повече от два часа в снега и дрехите ми бяха напълно мокри. Преоблякоха ми мокрите дрехи и чорапи. Групата от Георги, Благой Митрев, Пепа веднага тръгнаха надолу, за да могат да ме вземат от ПСС и да ме закарат в София. При мен останаха Емилия, Ангелина и Митко. Скоро от върха се обади Жоро, че ще дойдат с моторна шейна да ме вземат, понеже е по-евтино. Тогава Ангелина и Емилия тръгнаха по пътеката, понеже нямаше и лифт. Скоро за мен дойде моторна шейна, карана от началника на ПСС Петър. Заведоха ме до шейната и ме качиха на нея. Началникът караше бавно и внимателно шейната, защото имаше много стръмни места и големи наклони вляво и дясно. Настигнахме Емилия и Ангелина и аз им казах да тръгнат веднага по пътя на рактрака, който е по-равен и отъпкан и по-лесно се слиза. При втория влек до долу, където се минава вдясно по лятната пътека, чакаше един спасител. Пепо слезе от шейната, тури си ските и се спусна надолу, като накара спасителя да управлява шейната. Настигнахме нашите приятели при третия мост, накарах момчето да спре и се разбрахме, че те ще дойдат да ме вземат с колата от сградата на ПСС. Стигнахме шосето при Царска Бистрица и момчето прекара шейната от дясната страна на пътя, зави надясно по един снежен път и стигнахме ски влека, покрай който стигнахме до сградата на ПСС. Настаниха ме да седна на едно хубава канапе. Всички спасители ме познават и ме поздравиха. Пепо ми каза, че трябва да платя за консумативите на машината, за нафтата, която е изгоряла по пътя от Мусала до Боровец. Каза ми, че ще ми вземе най-малката такса 82 лева, и да ги събера от приятелите си. Аз имах толкова пари и платих сумата, за която ми издадоха фактура. В това време дойде колата на Пепа, в която ме качиха и ме закараха в София, в «Пирогов». В болницата останахме заедно с Благой Митрев. Дадох му картата за мобифон и той се обади на жена ми и сина ми, да дойдат да ме видят. Ортопедът прегледа крака ми и ме изпрати да ми направят три рентгенови снимки. След като прегледа снимките, лекарят нареди да ми направят гипс и да ме оставят на 11-ия етаж, в четвърта хирургия, в стая номер 4. Когато излизахме от вратата на ортопедията, дойдоха Павел и Еленка. Донесоха ми ядене и взеха раницата ми. Направиха ми електрокардиограма. Попитаха ме дали съм алергичен. Казах им, че съм алергичен към упойки и антибиотици и съм вегетарианец. През нощта почти не спах. След седем часа Еленка и Павел ми донесоха картофена супа, от която хапнах, понеже не бях ял предния ден. След 8 часа лекарят минаха на визитация. Каза че ме освобождава, да се обадя на своите близки да ми донесат дрехи, да ме облекат и да ме закарат вкъщи. До мен през едно легло имаше един болен с мобифон, който се обади на Елена, а тя на Павел, да дойдат да ме вземат. След Паневритмията, към 10 часа дойде моят приятел Емил, специалист по операции, който говорил с лекуващия ме лекар. Последният му обяснил, че няма никакви фрактури и затова ме изписва. Дойдоха Елена, Павел и Емилия, свалиха ме долу. Павел плати за еднодневния ми престой в болницата и ме закараха вкъщи. Така завърши това мое опасно летене от Мусала до леденото езеро, без фрактури и рани.

Бележки на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев

1. През това време «Изгревът» том XXII е в печатницата, където се печата. Аз бях преминал премеждието с ледения капчук на покрива и бях разпънат на кръст във връзка с отпечатването на книгата.

2. Когато научих, че и срещу Светозар е извършено покушение беше вече ясно всичко. Запитах Светозар: «Защо ходиш по Мусала, когато знаеш, че «Изгревът» том XXII е в печатницата и се печата?» Той отговаря: «И да бях на Мусала, и да бях в София покушението срещу мен щеше да се извърши.» Казвам му: «Съгласен съм.»

3. Онези си вършат добре работата искаха да ни премахнат.

4. Поднесох тези два разказа за две различни покушения, които се движиха на едно и също място. Ето така бе заплатен том XXII. Няма безплатни неща!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...