Jump to content

1. Исторически предпоставки за Реформацията


Recommended Posts

1. Исторически предпоставки за Реформацията

Проследявайки историята на Християнството от възникването му до наши дни, установяваме изключително трудните периоди, през които то минава. След разпъването на кръста на Исус Христос и Неговото възкресение, той оставя малцина последователи - 12 души апостоли! Гоненията срещу първите християни били ужасни, особено до IV век, но християнството напредвало в цялата Римска империя; народите започнали да се интересуват за своя духовен напредък и повече човешки права. За нещастие, християнската църква изпадала в затъмнение, особено през периода от V до IX век. Начело на църквата заставали лица с интереси към материалното, към величие и слава, забравяйки духовното издигане на народа. Тогава в църквата са внесени много езически обряди, суеверия и външни форми, които помрачили чистото и просто Исус Христово учение.

В България началото на християнството започнало от покръстването при цар Борис I през 864 г., т.е. само шест години след схизмата в 858 г., когато Източната църква се отделила от западната и се установило православието на Изток и католицизмът на Запад. Св. Св. Кирил и Методий усърдно проповядвали на народа християнството и създали славянобългарската азбука (кирилица). Св. Климент Охридски чрез образованието се борил срещу мъртвилото на средновековната църква. За жалост новата Източна църква не могла да се освободи от ритуала, догмите и обрядите на Западната църква, повечето от които нямат нищо общо с истинското християнство. Духовният мрак в християнските църкви от средните векове се запазва във времето, като в някои църкви и до днес присъства!

През I и II век хората от чистото, неповлияно от света християнство не са имали икони, статуи, мощи и кандилници. Тези и някои други външни ефекти не са евангелски, а остатъци от Стария Завет, от еврейството или са били прибавени по- късно от разни заинтресовани папи, патриарси и императори. На тях като че ли ясните слова на Исус Христос се виждали прости и недостатъчни, та трябвало да го допълват и украсяват със сложна догматика и доктринерство до такава степен, че да усложнят самото учение и да го направят трудно възприемливо за народните маси и несъстоятелно за интелигенцията.

При тези условия се появяват ересите, като реакция на състоянието на християнската църква. За такива са смятали манихейството, несторианството, гностицизма, богомилството, а по-късно - хусистите в Чехия, хугенотите във Франция, духоборците в Русия и много други. Тогавашните фанатизирани църковни водачи повели борба против тези реформатори и техните последователи, унищожавайки ги на кладите, ешафода и в затворите.

В XVI век в Европа започват да протичат процеси на Възраждането (Ренесанса). Срещу единството на средновековното феодално общество се надига формиращата се средна класа от занаятчии (производители) и търговци, която се стреми към индивидуална и интелектуална свобода и национално обособяване в отделни държави. Нараства интересът към светския живот, започва развитие на образователната система, транспорта, съобщенията^експлоатацията на земните изкопаеми и т.н. Паричните взаимоотношения се разширяват и възникват нови градове.

В същото време Римокатолическата църква като вселенска, запазва средновековния си характер. Тя е мощна и богата, като притежава земи в цяла Европа. Владелите на обособяващите се национални държави са против властта, която папата упражнява на тяхна територия. Те негодуват срещу загубата на парите, които се насочват към папската хазна в Рим. Основната дейност на църковните служители е събирането на данъци и такси. Църквата е била загубила своето истинско предназначение. Тя не давала помощ и утеха за душите на хората, както и духовно напътствие. Епископите и свещениците пренебрегвали изучаването и проповядването на Божието Слово. Те заблуждавали с ритуали и лъжливи учения. Царяла поквара и корупция между духовенството. Инквизицията унищожавала всички будни умове и хиляди били изгорени. Много от свещениците закупували службите си, били необразовани, мързеливи, алчни, неморални, занемаряващи служебните си задължения. Обаче, те, за тяхното поведение, можели да бъдат съдени само пред духовен (папски) съд.

В духовния живот на Римокатолическата църква с декрет от 1223 г. се забранява на обикновените хора да притежават Библията. Преводът на Библията от латински е забранен и подлежи на изгаряне. Литургията се четяла на латински език и оставала неразбрана. Внушавало се, че Исус Христос е сърдит и суров съдия, а не милостив Спасител. Божията благосклонност се придобивала чрез добри дела и молитви към различните светии, вместо с вяра и молитва към Исус Христос. Евангелието (благовестието) за спасение чрез вяра в Исус Христос не се познавало. Свещениците изпълнявали седем тайнства, като най-важните са литургията и покаянието. [ Заб. В Новия Завет присъствуват само две тайнства - Господнята трапеза и Кръщението.] Свещениците, например, изисквали от разкаялите се да дават пари за църквата или закупуване на индулгенции, за да им се съкрати престоя в чистилището. Някъде в Новия Завет да се говори за чистилище?

Създадените обряди и измислени доктрини налагани с огън и меч са причина хилядите и милиони минали през тази земя хора, да не чуят за спасителната вест - "простено ти е", "спасен си", ако с разкаяно сърце и вяра в Исус Христос се обърнеш с молитва към Бога.

Срещу безобразията в църквата, още през XVI век реагират Джон Уиклиф, който превежда Библията на английски език и Ян Хус, който си позволил да заяви, че Библията е Божие Слово, което стои над папските изявления. Както знаете, Ян Хус е публично изгорен на клада, а останките на Уиклиф, изровени 41 години след смъртта му, заедно с екземпляри от преведената на английски език Библия, също били изгорени.

В началото на XVI век (31 октомври 1517 г.) в градчето Витенберг, Германия, професорът и докторът по теология Мартин Лютер повдига глас срещу допуснатата злоупотреба и търговия с индулгенции от Католическата църква. Тогава той на вратата на Дворцовата църква заковава лист хартия със списък на 95-те тезиса (изявления), с които той декларира възгледите си, като отхвърля търговията с индулгенциите, с надежда да предизвика дебати върху въпроса за греха и опрощението. Това събитие в живота на Католическата църква отбелязва началото на Реформацията, т.е. промяната в църквата за възвръщане на чистото Божие Слово към хората по света.

В зависимост от гледната точка, определенията и отговорите на въпроса: "Какво представлява Реформацията?", са различни.

Историкът от светска гледна точка определя Реформацията като революционно движение, политическо събитие, предизвикано от зараждащия се национализъм с появата на средната класа през Възраждането (Ренесанса).

Римокатоликът сочи Реформацията като еретичен бунт и разкол на Всемирната Римска църква и папата. Реформацията, според него, унищожава богословското и духовно единство на средновековната Римска църква.

От протестантска позиция, това е движение за религиозна реформа, целящо завръщането на първоначалната чистота в християнството. Тази реформа възстановява богословието, което приближава религиозния живот до Новозаветните принципи. Извършва се противопоставяне срещу средновековната църква с авторитета на Божието Слово (Библията).

Реформацията, като процес на промени в църквата, протича в периода 1517-1545 г. В Европа в различните страни, Реформацията се ръководи от най-подготвените богослови за времето си. Това са: Мартин Лютер, Улрих Цвингли, Жан Калвин и техните последователи и ученици.

Този процес на промени в църквата, в различните страни е протичал по различен начин. Новосъздаващите се реформирани (протестантски) църкви още с появата си се различават помежду си по степента, в която са се променили и отдалечили от Средновековната църква, но всички те приемат Библията като върховен авторитет.

Немската църква, реформирана от Мартин Лютер, запазва много неща в църковните обряди, които не се забранени в Библията.

Реформираната англиканска църква, от която по-късно произлизат методистите, се отдалечава повече от обредите и обичаите на Средновековната църква.

Презвитерианските църкви, които следват Калвин, се различават от всички обичаи, за които не може да се докаже, че са в съответствие с Новия Завет.

Анабаптистите са най-крайни от всички реформаторски общности. Те създават църква от вярващи, които са необвързани с правила, по образец на ранните новозаветни църкви. Тези поделения протестантски църкви, от една страна спомагат за търсене на истината, но от друга, отслабва единството на Църквата.

Реформацията бързо се приема от народите в Северна и Западна Европа. Това са Германия, Франция, Англия, Швейцария, Холандия, Швеция, Унгария, Шотландия. Обаче, романските народи от Южна Европа (Италия, Испания, Португалия, част от Франция) остават верни на Римокатолическата църква и папата.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...