Jump to content
Ани

2. Мартин Лютер (10.11.1483-18.02.1546)

Recommended Posts

2. Мартин Лютер

(10.11.1483-18.02.1546)

Годината е 1517. Денят е 31 октомври, един ден преди празника "Вси светии" - важен църковен фестивал за всички посветени католици. В немският град Витенберг местните граждани и студенти се вълнуват заради продажбата на индулгенции от свещеника Иохан Тецел в съседния град Ютербок. Тези индулгенции, според свещеника Тецел осигуряват на всеки закупил ги спасение, прощение на греховете и че няма да минава през чистилището. В това време, по стълбите на Августинския манастир слиза Мартин Лютер, който държи в ръцете си голям лист и чук. Той си пробива път през пазарния площад и отива пред централния вход на църквата към замъка. Мартин Лютер заковава листа на вратата на Дворцовата църква. Неговото съобщение се състои от списък на 95 тезиса (изявления), в които изразява своето мнение за продажбата на индулгенции.

В този знаменателен ден М. Лютер не осъзнава, че с това си действие, той бележи началото на великата Реформация в църквата и възвръщането на чистото * Божие Слово към хората по света.

Мартин Лютер идва на този свят в края на XV век и развива своята дейност до средата на XVI век, когато в Европа се извършват много важни промени. Това е време на борби и безредие.

Родината на Лютер е Германия. По това време тя е разделена на над 300 отделни провинции и частни имоти. Няма нито централно правителство, нито единна Германия. Провинциите се ръководят от принцове, епископи на Католическата църква и рицари. Те управляват земите си, както пожелаят, а императорът има твърде ограничена власт.

Фактически, Германия е част от светата Римска империя. Папата, като наместник на Христа и Божий представител на земята, е върховен управител на Църквата, но и държи политическата власт в отделните държави. Неподчинението на държавните глави се наказва с отлъчване от Църквата, а за обикновените хора дори със смърт Духовенството живеело в разкош, а народът тънел в мизерия и невежество. Недоволство имало както сред управителите на провинции, така и сред народа. Управителите не одобрявали бързото разширяване на църковните имоти, а народът-от събираните високи данъци и от неразбирането на литургиите, четени на латински език. В градовете на Германия нараства средната класа (буржоазията). Тя се стремяла към лична свобода и национално определение. Средновековната католическа църква пречела в духовния и материален растеж.

Мартин Лютер е роден на 10 ноември 1483 г. в гр. Айслебен, Германия, в дома на преданите католици Ханс и Маргарет Лютер. Родителите му първоначално са бедни; имат 7 деца; преместват се да живеят в гр. Мансфелд. Те внушават на децата си страх от Бога, и да гледат на Исуса Христа като на сърдит Съдия.

На 4 S години малкият Мартин е изпратен в латинско училище, където с лекота усвоил латинския език. На 14 години Мартин е изпратен в Магдебургската гимназия; след това е преместен в гр. Айзенахт. Тук се проявява като отличен ученик. На 17 годишна възраст се записва за студент в Ерфуртския университет. Учи при строг режим в общежитието. Проявява се в дискусиите. През 1502 г. М. Лютер получава степен "бакалавър" по хуманитарните науки, а през 1505 г. става "магистър".

Често Мартин Лютер си задава въпроса: "Как да стана истински приемлив за Бога?" В него мисълта да стане монах, за да получи вечно спасение, все повече нараства.

На 16 юли 1505 г. Мартин Лютер се разделя с приятелите си и влиза в Августинския манастир като послушник, при много тежък режим и битови условия. През 1507 г. М. Лютер е ръкоположен за свещеник с разрешение да чете литургии и да дава причастие. Дава му се право да работи с латинската Библия и отделя време да учи староеврейски и старогръцки. Въпреки всичко, Мартин Лютер се смятал грешен пред Бога и нямал вътрешен мир. Той прибягнал към самоизмъчване и самобичуване. За този свой живот той казва: "В продължение на 20 години бях непрекъснато тъжен. Аз трябва да съм най-мизерното същество на земята".

През 1509 г. е взет за преподавател в университета в Ерфурт. На следващата година (1510) е изпратен в Рим за 4 седмици. Там той посещава "свети места" и с вяра се отнася към реликвите, които вижда. Обаче, той остава разочарован от небрежността и неискреността на свещениците, които срещнал.

През 1512 г. Мартин Лютер защитава докторат по теология и е направен главен професор и проповедник в университетската църква в гр. Витенберг.

В процеса на подготовката си за лекциите Мартин Лютер съзнава, че спасението на всеки един човек е възможно само с вяра в Исуса Христа. Той се отърсва от съмненията, заблудите и страховете. В неговата душа навлиза мира на човек, който е оправил взаимоотношенията си с Бога. Всички тези чудни библейски истини М. Лютер разгласява чрез лекциите и проповедите си. Той е дълбоко убеден, че Словото Божие трябва да присъства във всеки един дом и в сърцето на всеки един човек. М. Лютер желае целият живот на вярващия да бъде живот на разкаяние, тогава постъпва и пълното прощение, без писма и индулгенции. Идва се до знаменателния 31 октомври 1517 г.

Очакванията на М. Лютер за проява на разбиране от църковните ръководители не се оправдават. Слага се началото на преследване, разпити, дебати и осъждането на М. Лютер. Животът му е в опасност. Той разбира, че Католическата църква е поставила човешката власт над властта на Божието Слово и че църквата няма да се откаже от своето лъжеучение. М. Лютер все още остава професор и пастор във Витенберг, като започва усилено да пише и публикува брошури, памфлети и книги, които получават широко разпространение в Германия и в Европа. В тях той отбелязва, че властта на папата трябва да бъде ограничена в духовната сфера. Духовенството няма право да господства над хората. Всички вярващи са равни пред Бога и имат право на достъп до Божието Слово и задължението да го четат, тълкуват и разгласяват. М. Лютер атакува и седемте тайнства в църквата. Според Новия Завет, той приема само две тайнства: Кръщението и Господнята трапеза. Нещо повече, според него, силата на тайнствата и облагата от тях не идват от свещеника, който ги ръководи, а от Божието Слово в тайнството. Силата на опрощението идва от думите на обещанието, което присъства в тайнството. Без вяра в обещанието няма опрощение. Човек се оправдава само чрез вяра. Не Божият гняв трябва да подтиква хората към добри дела, а последните идват само от вярата в Христос.

Мартин Лютер е осъден като еретик. През 1521 г. той официално е отлъчен от църквата с подписване на папската була (послание) от папа Лъв X. Император Карл V призовава Мартин Лютер пред Парламента. На 17 април с. г. той се явява пред императора, принцовете, архиепископите, министрите и секретари. Иска се от него да се откаже от книгите си. Мартин Лютер говори бавно, убедително и без страх представя своите разбирания, които е отразил в книгите си. Накрая той декларира, че Божието Слово е единствения сигурен водач в проблемите, свързани с вечното спасение на човека. Карл V подписва декрет (едикта) като поставя Мартин Лютер извън закона. Курфюстът Фридрих организира тайното настаняване на Мартин Лютер в стария замък край Айземах - Вартбург. Там той пуща дълги коси и брада и получава името рицаря Георг и започва да превежда Божието Слово. Германия, по това време, няма единен език. Лютеровият немски език чрез Божието Слово, се превръща в обединяващ език за германския народ. През 1522 г. излиза от печат Новия Завет на един добър и достъпен немски език. За две седмици са продадени повече от 5000 екземпляра. Върху Стария Завет Мартин Лютер работи усърдно цели 12 години и го превръща в литературен шедьовър. Той е издаден през 1534 г. и до деня на Лютеровата смърт, през 1546 г., от тази Библия са продадени повече от 1 милион екземпляра. Обаче, Словото Божие все още оставало далеч от хората. Неграмотността на народа имала големи размери. Липсвали образовани проповедници и учители. През 1529 г. Лютер написва два катехизиса за обучението, които и до днес се използват в лютеранските църкви и училища по целия свят.

Какви промени в църквата Мартин Лютер извършва?

Той смята, че всичко, което дава сила на богослужението от старата църква, трябва да се запази. Онова, което е противно на Божието Слово, трябва да се премахне или промени.

Латинският език в богослуженията е спрян, за да могат хората да ги разбират и да участват в служението. Мартин Лютер отхвърля римската литургия, като не библейска.

Пасторската проповед става централната и най-важна част от богослужението, за да се изучава и да се прониква в Божието Слово. Вярата трябва да бъде подхранвана и отразявана в църковното богослужение. Мартин Лютер иска да се разбере, че Господната трапеза не е повторение на Христовото жертвопринасяне, а средство за благодат, чрез която Бог прощава греховете. Той въвежда пеенето на духовни песни и то да става от всички присъстващи. Мартин Лютер е убеден, че формата на "пееща църква" е начин за задълбочаване на църковното служение. В1524 г. Мартин Лютер издава първата песнарка с24 химна, от които повечето са с негов текст и музика. Той обръща внимание на проповедите, като се стреми централната тема да е оправданието, което се постига само чрез вяра в Христа.

През 1521 г. Мартин Лютер написва трактата "За монашеската клетва", в който критикува клетвата за безбрачие и подканва монасите и монахините да се отрекат от нея, да напуснат манастирите и да създадат семейства.

На 13 юни 1525 г. М. Лютер се оженва за една избягала монахиня. Той изпитва нарастваща благодарност към Бога за своята добра съпруга и щастливия си дом с 6-те деца.

Идеите на М. Лютер получават широка популярност не само в Германия, но и в Англия, Швеция, Унгария, Холандия и Франция. Неговите последователи получават наименованието лютерани.

В Швейцария Цвингли реформира католическите църкви и търси обединение с М. Лютер. Той обаче, не приема, че хората взели участие в Господнята трапеза, получават истинското тяло и кръв на Христа. За него Господнята трапеза е само паметно тържество по повод Христовото страдание и смърт, а хлябът и виното са само символи на Христовото тяло и кръв. М. Лютер отговаря:

".. . Цвингли, Вие стъпквате Божието ясно Слово, защото не можете да си го обясните и разберете. Христос казва: "Това е моето тяло". Понеже Христос го казва, аз го вярвам, независимо от факта, че не мога да разбера как е възможно това..."

През 1529 г. императорът Карл V свиква сесия на парламента в гр. Спирес, с намерение да спре Реформацията. Взема се решение: Лютеровото учение и книги да бъдат забранени в католическите територии, но католическото учение и книги свободно да се разпространяват и на лютеранските територии. Евангелските принцове остро реагират на резолюцията за контрол върху евангелското проповядване, където и да било. Те протестират, затова евангелските християни са наречени протестанти.

Карл V свиква наново Парламента в гр. Аугсбург, на който канцлерът на Саксония Кристиян Баер чете лютеранският документ "Аугсбургска изповед" представящ учението и практиката на лютераните. Реакцията е различна. Някои католически принцове осъждат изповедта като еретическа. Други признават, че са били неправилно информирани за лютеранското учение. Става ясно, че Католическата църква е напуснала Библията и истинското учение на християнството. Лютер казва: "Благодаря на Бога, че доживях да видя този час. Христос бе с нас". Протестантите се обединяват в "Смалкалдска лига", срещу натиска, оказван им от императора, парламента и Католическата църква. По-късно Мартин Лютер, макар и болен, публикува "Смалкалдски членове", в която брошура представя официалната доктрина на лютеранската църква. Той остава безкомпромисен към обединения без пълно доктринално съгласие. Компромиси с библейските истини, за да се поддържа мира и единството, Мартин Лютер никога не допуска. Здравословното му състояние се влошава, но той продължава да работи.

В началото на м. януари 1546 г. Лютер е помолен да отиде в гр. Айслебен за решаването на спор между графовете на Мансфелд. Зимата е много студена и снежна. Той пътува със синовете си Ханс, Мартин и Паул. На 17 февруари с.г. Мартин Лютер проповядва и решава спора, за който предприел пътуването си. Същата вечер Мартин Лютер получава силни болки и тежест в гърдите. След полунощ той става да се моли на Бога:".. Татко, на Твоите ръце поверявам духа си. Ти ме спаси.. ." Същата нощ, на 18 февруари 1546 г., на 62 години, Мартин Лютер преминава във вечността при пълно съзнание и упование в своя Господ и Спасител Исус Христос. В гр. Айслебен, църквата "Св. Андрю", се извършват паметни служби. Започва последното пътуване, с кавалерийски кортеж, от гр. Айслебен до гр. Витенберг, където хиляди чакат на централния площад. Процесията

е огромна - от семейството, благородници, принцове, градски ръководители, професори, студенти и много опечалени. Ковчегът е поставен пред църквата, където в 1517 г. Мартин Лютер слага своите "Деветдесет и пет тезиса". Не само гражданството на Витенберг плачат, но цяла Европа оплаква голямата загуба. Лютеровото тяло е положено в гроб пред амвона.

В заключение, Мартин Лютер остави на човечеството велико наследство от един достоен, изпълнен с героизъм живот, на вяра в Божието Слово и любов към Бога.

Мартин Лютер бе този, чрез когото Бог наново показа единствения път начовечеството, че само с безпределна вяра в Исуса Христа се придобива вечно спасение.

Мартин Лютер направи Божието Слово - Библията, достъпна до всеки грамотен, чрез направения превод. Така се слага началото на разпространение на Божието Слово чрез преводи сред хората в целия свят.

Мартин Лютер въведе пеенето на духовни химни от цялата църква. Християните трябва по-активно да участват в църковната служба.

Мартин Лютер съдейства за подобряване образованието на младежите и децата. Той подготвя програми и планове за началните училища и гимназиите.

Мартин Лютер живя с вярата основана на Божието слово. Той умело излага своята вяра в проповедите си, в дебатите си, в много статии и писма. Във всички негови книги ние откриваме истините на Божието Слово по начина, по който М. Лютер ги учи и вярва.

Наследството, оставено от Мартин Лютер е наследството, което остави

Реформацията в историята на християнството и на човечеството.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×