3. Англия през XVI век. Реформация в Англиканската църква

[Ани]

3. Англия през XVI век. Реформация в Англиканската църква

Началото на Реформацията в Английската църква е свързано с името на Хенри VIII, който царува от 1509 до 1547 г. Средновековната римска църква притежавала огромна част от английската земя, от която извличала големи приходи за папската хазна. Освен това, църковните (папски) съдилища пречели с решенията си на кралския съд. Развиващата се средна класа определено подкрепяла своя владетел-Хенри VIII, при възникналите проблеми.

Преди коронясването му, Хенри VIII бил заставен от баща си да вземе за съпруга вдовицата на по-големия си брат Артур и испанска принцеса Катерина Арагонска. От този брак Хенри има дъщеря (Мария Тюдор). Той се надявал за син, който да го наследи. Тогава Хенри поискал разрешение за развод от папа Климент VII. Като не получил такъв, той се обърнал към Парламента. Така се слага началото на Реформацията в Англия или чрез светската власт Английската църква се отделя от Рим.

През 1534 г. Парламентът приема "Закон за върховенството", с който кралят става "върховен глава на църквата в Англия". С този закон се спира оповестяването на папските укази в Англия без съгласието на владетеля. Бракът на Хенри с Катерина е обявен за невалиден и той се оженва за Ана Болейн.

Парламентът издава редица укази, с които се забранява на английските свещеници да служат извън страната; да се прехвърлят молби от църковните съдилища в папските; да се плащат данъци на църквата. Хенри посяга на църковните имоти, като част от тях продава евтино на дребното дворянство от средната класа. Той затваря повече от 500 манастира.

Хенри е недоволен от Ана Болейн, защото има от нея дъщеря - Елизабет. Наново се оженва за Джейн Сиймор, която го дарява със син, но тя умира. След това Хенри има още три брака.

Приносът на Хенри VIII е, че освобождава Английската църква от папството, поставя я под кралски контрол, като национална църква, но доктрината й остава римокатолическа. Освен това, от 1539 г. народът разполага с Библия на собствения си език.

След смъртта на Хенри на престола идва Едуард VI, който е на 9 години. Негов регент е Съмърсет, който продължава Реформацията и я превръща в богословска. Легализиран е брака на духовниците. В богослуженията е спрян латинския език. Библията е преиздадена през 1552 г. и получава протестантски характер. Изработва се и се публикува изповедта на вярата. През 1553 г. умира Едуард VI.

На престола идва Мария Тюдор (дъщеря на Хенри от Катерина Арагонска).Тя спира Реформацията. Заставя парламента да възстанови религиозните практики в Английската църква от преди смъртта на баща й (1547 г.) и анулира промените,въведени от Едуард. Около 800 свещеници не приемат новите наредби и бягат във Франкфурт и Женева. Близо 300 свещенослужители са умъртвени.Мария се омъжва за Филип II Испански, но бракът й не се харесва на английския народ.

На престола идва Елизабет и през 1559 г. кара Парламента да приеме Указа за върховенството. Тя се обявява за единствения върховен владетел в това кралство, както по духовните и църковните, така и по светските въпроси. Елизабета продължава Реформацията. Папа Пий V издава була за отлъчване на Елизабет и освобождаване нейните поданици от верност към нея. Елизабет отвръща с указ срещу йезуитите, които планират възвръщане на Англия към папството. Около 125 йезуити в Англия са екзекутирани. Папата търси помощта на Филип Испански,който през 1588 г. вдига Испанската армада (флотилия) срещу Англия. Неговата армада е позорно разбита от малки, но по-маневрени кораби, управлявани от много опитни моряци. Тази победа отнема последната надежда на папата за връщане на Английската църква в лоното на Римската църква. Така Англия се очертава като първа сила на протестантството в Европа. Утвърдена е Английската държавна църква.

Действително, Реформацията допринася за големи доктринални промени, обаче, новите национални църкви запазват някои особености от римокатолиците. Например, протестантите запазват и приемат Апостолския символ, Никейския символ и Атанасиевия символ. Всички те държат Триединството, божествеността и възкресението на Христос, Библията като Божие откровение, грехопадението на човека, първородния грях и нуждата от морален живот за християнина. Освен това всички протестанти имат общи разбирания относно спасението единствено чрез вяра, с което се възражда религиозния индивидуализъм. По време на Средновековието присъствува схващането, че човек се развива най-добре като част от една обща организация на църквата. Сега човекът може да има личен и директен достъп до Бога, без посредник, но да има общо основно образование, за да тълкува сам Библията.