6.7. Пастир Цветан Д. Цветанов (1868-1959)

[Ани]

6.7. Пастир Цветан Д. Цветанов (1868-1959)

В историята на Евангелската методистка църква в България, служението на пастир Цветан Цветанов в неговия голям по продължителност живот (91 години), оставя една трайна следа. Благословен от Бога със силен дух и в слово, той е предан и искрен служител на Бога.

При срещата си с него, Учителят не случайно казва:

"Искам да поздравя един истински Божи служител".

Цветан Цветанов е родом от Свищов през 1868 г., където получава своето образование и подготовка за живота. След училище, той ходел да се учи на печатарство при "дядо Паничков", който му предал всички тънкости на занаята, научени от него в Румъния. Така младия Цветан станал отличен словослагател и печатар. Започнал работа в книжарницата на Антон Димитров на главната улица на Свищов, като управител и словослагател. След това, голямото му желание да учи и да работи за Бога е причина да се запише в Американското научно богословско училище, като необходимите средства си осигурявал с работата си в училищната печатница.

Тук той среща, като свой съученик, Петър Дънов, за когото казва: "Бяхме в един клас и живеехме в обща стая с Петър в Свищовската американска гимназия. Той беше много добър и способен ученик. Но най-силен и ненадминат беше в проповедта. Готвеха ни за евангелски проповедници-мисионери и затова имахме час по "Пастирско богословие". Неговите проповеди бяха неповторими, а словото му вдъхновено, хвърковато. Всички обичахме да го слушаме. Оценките му по предметите "Тълкуване на Свещеното Писание" и "Пастирско богословие" бяха "отличен".

Цветан Цветанов завършва училището с "отличен" (около 1890 г.) и среща, като другар в живота си Лунка Гаврил Илиева (р. 1883 г.). Тя е десетото дете на Гаврил Илиев. Лунка е била хубава, весела и жизнерадостна девойка, която умеела да говори увлекателно и убедително. Тя е била музикална и изпълвала с радост сърцата на възрастните си родители. При завършването й на Американското девическо училище в Ловеч, Гаврил Илиев бил на 80 години. Предложените й

възможности да продължи учението си в Американския колеж в Цариград тя отхвърлила, като съзнавала, че е моралната подкрепа на родителите си. Когато Лунка и Цветан се събират, като семейство, те са търсили възможността да живеят в Севлиево. Те предават живота си в ръцете на Бога.

Цветан Цветанов през 1903 г. е зачислен като проповедник към Мисията на Методистката църква, а през 1905 година на 14-та Годишна конференция на методистката църква във Варна, той е ръкоположен за дякон и приет за пълен член на Конференцията.

Дяконът Цветан Цветанов е назначен от епископ Уилям Бърт за проповедник в църквата в Севлиево. С начина на говорене, пеене и с излъчването си той напълва църквата, и то предимно с млади хора, които обръща към Бога. Цв. Цветанов разширява евангелизаторската си работа и в околните села. След това той е изпратен от 1908 до 1912 г. вече като пастир в църквата в Плевен. Със съживителните събрания, които провежда в Плевен и околните села (Дъбник, Долни Дъбник, Горна Митрополия, Мътница), пастир Цв. Цветанов с лекота и достъпно представял евангелските истини. При него с доверие идвали за съвет и разговор много страдащи, отчаяни, а дори и православния свещеник на Плевен, който му става близък.

На 21-та Годишна конференция, през 1912 г., пастир Цветан Цветанов е назначен за окръжен надзирател за Софийски окръг и пастир на църквата в София. Редовните неделни служби са се водили в уредените ученически трапезарии. Тези трапезарии се оказват големи и просторни, но към обяд шумът в тях нараствал, като нахлували 150 деца, които понякога прекъсвали службите. Необходимостта от църковна сграда назрявала.

Политическите и социално-икономическите условия рязко се влошават. България навлиза в период на войни (Балканска, Междусъюзническа и Първата световна война). Започва поскъпване на живота, недоимък на материални средства, хляб и хранителни продукти напрежението нараства с мобилизацията, връщането от фронта на ранени, които изпълват болниците и училищата. "Черните забрадки" и скръбта на народа расте. Избухват епидемии от испанската инфлуенца, скарлатина и холера. Появяват се бунтове във войската и народа. Пътуванията из страната са забранени, като се извършват само със специални разрешения. Епископ д-р Нюлсен е в Цюрих, а мисийският надзирател д-р Е. Е. Каунт - в САЩ. Връзките на Мисията с чужбина са прекъснати. Мисийската каса е празна.

Изпитанията не отминават и пастирското семейство. Съпругата на пастир Цветанов - Лунка, заболява от скарлатина и е поставена под карантина. Междувременно майката на пастиря заболява и умира в Свищов, и той няма възможност да пътува.

Пастир Цветан Цветанов, заедно с ангажиментите в църквата, започва работа като словослагател, като използва безплатно салона към печатницата, за да проповядва. Броят на нуждаещите се и търсещи Бога души нараства. Неделните сутрешни служби и събрания са препълнени. Евангелистите са неуморно в болниците между ранените и в семействата на страдащите от загуба на близки във войните. В тези усилни години в софийското общество проникват и влияят опасни учения, които внасят неверие и атеизъм. Това налага да се работи с удвоени усилия и се даде просвета.

От 1919 г. пастир Цветан Цветанов получава право да ползва Лютеранската църква само неделя сутрин за 1 час, като има случай да довършват богослужението вън на студа. Неделното училище се провежда в пастирски дом (в квартал "Лозенец") в една малка стая, в която са се събирали едва 28 човека.

След 1922 г. се наблюдава процес на нормализиране живота в София. Мисийският надзирател д-р Каунт е в София и купува място за строеж Настоящата сграда на църквата в края на 1924 г. е готова. Поставен е краят на 15-те години, в които софиянци не са били наясно къде ще имат своето следващо богослужение.

 

Пастир Цветанов при тези тежки обстоятелства успя да запази църквата и да укрепи вярата й.

 

На 25-та Годишна конференция пастир Цветанов е натоварен с отпечатването на "Дисциплината" на Методистката църква и на вестник "Християнски свят". Той е включен в комисията за християнска литература. Освещаването на църквата "Д-р А. Лонг" е на 17 септември 1925 г.

 

От 1926 до 1928 г., пастир Цв. Цветанов е преместен във Варненската църква. Навършвайки 60 годишна възраст пастир Цветанов е включен в списъка на свърхчислените проповедници. Тогава пред Годишната конференция, той казва:

 

"Бог ще съди нас, пастирите, за всеки изгубен ден, а изгубени са всички дни без истинско и предано служение на Неговата църква".

Наново пастир Цв. Цветанов е включен в списъка на ефективните пастири, с същото време неговият син Гаврил Цветанов завършва богословие в Италия, Егиза в Методистката мисия и е ръкоположен за дякон. След това е изпратен на специализация в Англия. Получава назначение в гр. Попово, а през 1930 г. - в София, като помощник пастир. Междувременно завършва Варненската търговска академия и става преподавател и редовен доцент в Стопанския факултет на СУ "Климент Охридски". След 9 септември 1944 г. за дълго прекарва по лагери и затвори.

Дъщерята на пастир Цв. Цветанов, Елисавета, завършва американския колеж в Ловеч, учи английска филология и география, работи в ДЗИ и остава край възрастните си родители.

 

От 1929 г. пастир Цветанов е назначен за мисийски надзирател за Търновски охръг и е изпратен за пастир в църквата в Севлиево (откъдето той навремето - 1905 г. започна своето служение). При своите пътувания из окръга, пастир Цв.Цветанов е заместван на амвона от 15 години по-младата си съпруга Лунка. Така целият живот на това ревностно християнско семейство преминава в служение и работа за Бога.

 

Пастир Цветан Цветанов до последните си сили работи за Бога, като отмина в невидимия свят на 14 септември 1959 г.

Методистката църква цени и благодари на Бога за делото, което пастир Цветан Цветанов остави като пример на истински християнин.