Jump to content

1929_09_29 Дух Господен / Духът Господен


valiamaria

Recommended Posts

Аудио - чете Ивайло Христов

Архивна единица

Духъ Господенъ (Беседата за четене в стар правопис)

От книгата "Крадецът и пастирът“, тринадесета серия, т.1 (1929)

Издание 1937 г., София

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Дух Господен

Беседа от Учителя, държана на 29 септември 1929 г. София – Изгрев.

„Дух Господен е на мене, защото ме проводи да благоветствувам на сиромасите". (Лука 4:18)

Учените, както и простите хора, често се запитват, какво може да им се говори и трябва ли да им се говори. Някои хора казват, че трябва да им се говори, а други, че не трябва. За да докажат правотата на своя възглед, последните се спират върху животните и казват: Ето, никой не говори на животните, но въпреки това, те живеят, растат и се размножават. На същото основание – и на хората може да не се говори, и те пак да си живеят, да растат и да се развиват. Да говори човек, това е тъй необходимо, както и да яде. Значи, между яденето и говоренето има известно съотношение. През целия си живот, човек яде и говори. Ако само един или два пъти яде човек, това още не разрешава въпросите на живота. И като яде, и като не яде, в края на краищата, човек все ще умре; но в първия случай, смъртта ще настъпи скоро, в продължение на няколко деня, а във втория случай – в продължение на десетки години. Бавната, продължителна смърт е подобна на опънат конец, който постепенно се изтънява, докато най-после се скъса. Тъй щото, въпросът не седи в яденето или в неяденето, но в правилното хранене. Човек трябва правилно да се храни, право да мисли и да чувства, както и право да действа.

Съвременните хора казват, че човек трябва да има вяра. – Какво може да допринесе вярата на човека? Някой вярва, че на планината някъде има чист извор. Той тръгва по направление на този извор и след няколко часа се намира пред него. Какво е придобил от вярата си в този извор? Друг вярва в хляба и си купува един хляб. Трети пък вярва в парите и се стреми към придобиване на богатства. Какво може да придобие човек с вярата си в хляба, или в парите, ако стомахът му е разстроен и не може да яде? Какво ще се ползва той от вярата си в извора, ако не може да пие от неговата чиста, кристална вода? Вярата на човека в нещо има смисъл, само тогава, когато това нещо може правилно да се използва и приложи в живота. Възможностите на човека са два вида: външни и вътрешни. Външно, богатият има възможност да си купи всичко, каквото пожелае, но няма вътрешна възможност, да се ползва от това, което си е купил: стомахът му може да е разстроен, или пък не знае правилно да се храни. В първия случай – той всякога ще бъде гладен, а във втория – всякога ще преяжда. Вътрешно, сиромахът има здрав стомах, знае правилно да се храни, но няма пари, не може да задоволи желанията си, да си купи, каквото иска. Първият казва: Да имах здрав стомах! Вторият казва: Да имах пари! Какво трябва да направят тия двама души? Богатият, който разполага с много пари, трябва да даде част от богатството си на сиромаха. Сиромахът пък, който разполага с вътрешно богатство, трябва да даде част от своето знание и разбиране на първия. Така, именно, ще стане правилна обмяна на енергиите между двамата. Всеки човек трябва да даде нещо от себе си. Като съзнава това, той никога няма да се осмели да простре ръка за просия. Докато между хората става правилна обмяна, бедни няма да има, а просяци – още повече. В такъв случай, просията съвършено ще изчезне. Днес, обаче, една част от хората са външно богати, а вътрешно сиромаси, лишени от възможности да приложат своето богатство. Втората категория хора са външно сиромаси, а вътрешно богати, но и те са лишени от условия да приложат своето богатство.

Религиозните хора разчитат на своята вяра в Господа, в Исуса Христа и мислят, че като умрат, ангели ще слязат от небето и ще ги занесат при Господа. Там ще ги посрещнат със слава и почести. В това отношение, те мязат на турците, които си въобразяват, че като отидат на онзи свят, ще се намерят пред планини от сладък пилаф, от който ще ядат до насита. Въпрос е, дали ще намерят на небето това, което си представят. Добре е, понякога, хората да си въобразяват, че ще станат богати, учени, силни. Това ще ги насърчи, да могат да работят, да се стремят към нещо. За човека е важно да гледа на настоящето, какво, днес, може да постигне. Какво е бил в миналото и какво ще стане в бъдеще, не е важно. Той трябва, съзнателно, да използва условията на настоящето, да си приготви светло бъдеще. Какво трябва да направи богатият, в този си живот? И какво трябва да направи сиромахът? Богатият трябва да пренесе богатството си, от едно място на друго. Всички клиенти на богатия човек са сиромаси. Ето защо, той трябва да пренесе част от богатството си при тях, в натура – във вид на жито, царевица, дрехи, обуща и т.н. Сиромахът пък, като счетоводител – приема нещата и записва, какво е получил. Той държи точна сметка – какво и колко дават богатите. Богатите ще бъдат съдени по списъците на сиромасите. Когато, в невидимия свят, съдят някой богат, сведения за неговите добри и лоши дела се взимат от сиромасите. Ако наказанието му е по-голямо, отколкото трябва, богатият има право да апелира, да се провери, дали сиромасите не са направили някаква грешка в изчисленията си. Богатите пък, ще дават сведения за сиромасите. Те ще се произнасят върху наказанието на сиромасите. И богати, и сиромаси, всички ще бъдат съдени. Ако сиромасите са наложили по-големи наказания върху богатите, и ако богатите са наложили по-големи наказания върху сиромасите, делата се прекратяват. Тогава и богатите, и сиромасите се изпращат отново на земята, да изравнят сметките си. Ако сиромахът е научил урока си като сиромах, той се отказва от счетоводителската си служба и заема друга някоя. Той казва: Не искам вече сиромах да бъда. Наситих се на затвори, на съдилища. Тук откраднал 20 лв., там откраднал един хляб – хайде в затвора. Като полежи в затвора, месец – два, той започва да се оправдава със сиромашията си. Ами, ако богатият е в затвор, той с какво може да се оправдава. Богатият се оправдава с това, че не занесъл навреме част от богатството си на сиромасите. Като му дотегне затвора, той казва: Не искам повече богат да бъда. По-добре да осиромашея, отколкото да се занимавам с разнасяне на богатството си, от едно място на друго. И богатият, и сиромахът носят отговорности. Следователно, човек не трябва да бяга от отговорности в живота, но да ги изпълнява, точно навреме и правилно. Щом и богатият, и сиромахът изпълняват отговорностите си, и богатството, и сиромашията са намясто. Чрез богатството, човек може да развива такива добродетели, каквито, чрез сиромашията, не може. И обратно: чрез сиромашията може да развива такива добродетели, каквито чрез богатството не може.

Съвременните хора не разбират смисъла на богатството и сиромашията и без да мислят много, някои набързо се произнасят, че богатите хора са крадци и разбойници. Други пък казват, че сиромасите са крадци и разбойници. – Не, не е така. Това е пристрастно заключение. Нито всички сиромаси, нито всички богати са крадци. Има крадци в света, но те не са нито само сиромаси, нито само богати. Другаде слушате да се казва, че учените развалят света. – И това не е вярно. Има невежи хора, които развалят света така, както и някои учени. Кой обръща колата: който знае пътя, или който не го знае? – Който знае пътя, той може да обърне някъде колата, но пак ще я оправи и ще продължи пътя си. Обаче, който не знае пътя, той може да попадне в някоя задънена улица и мъчно може да се оправи. Който иска да бъде господар на положението, той трябва да върви пеш, че нито да обръща колата сред пътя, нито да влиза в задънени улици. Като не разбират законите на живота, мнозина казват: Да се оправи веднъж светът, че и аз да се оправя. – Отде знаят те, че светът не е оправен? И защо трябва да чакат, светът да се оправи, че, след това, те да се оправят? Ако чакат светът да се оправи, ще минат хиляди и милиони години. Това е криво разсъждение. Трябва ли човек да чака, всички хора да минат пред него, че тогава той да поеме същата пътека? Много пътища водят към бащиния му дом. Щом види, че много хора се блъскат по една и съща пътека, той трябва да вземе друга посока и по нея да се върне у дома си. Ако рече да чака, всички хора да се извървят, той трябва да се въоръжи с търпение. След хиляди години, ще дойде неговият ред, но той ще бъде много изостанал. Защо трябва да чака той, хиляди години наред? Ще кажете, че тук работи законът на еволюцията. Хората не разбират този закон. Еволюция съществува само при чист и свят живот. В грешния живот, обаче, има само инволюция. – Все ще придобием някаква опитност. – Каква опитност може да придобие човек, който, ден след ден, трупа дългове? Колкото повече дълговете на човека се увеличават, толкова повече расте и отчаянието му, докато, един ден, си тегли куршум и свършва. – Каква еволюция има в това? Така работите не се оправят. Куршумът нито оправя работите, нито разрешава задачите на живота. Той представя край на една философия, в която няма никаква логика, никакво оправдание.

Христос казва: „Духът Господен ме прати да благоветствувам на сиромасите". Духът Господен представя разумното, възвишеното начало, което може да посети човека и да работи в него. Дали ще Го приеме човек в себе си, или не, това е друг въпрос. Важно е, че Духът прави човека истински човек. Когато Духът Господен влезе в човека, той го праща да благоветствува на сиромасите разумното Слово. Ако Духът не влезе да работи в човека, неговата участ ще бъде като тази, на животните. Той не би се различавал от тях. Без Духа Господен, човек не може да има никакво светло бъдеще. Това се отнася не само за отделния ученик, но и за семействата, за обществата, за народите, както и за цялото човечество. Всеки индивид, всяко семейство, всяко общество, пък и цялото човечество имат своя специфична мисия, която трябва да изпълнят. Ако индивидът, семейството, обществото, народът и цялото човечество не изпълнят мисията, за която са предназначени, очакват ги страдания, разочарования и смърт.

„Духът Господен е на мене и ме помаза да благоветствувам на сиромасите". Помазването е реална опитност, която човек изживява, вътре в себе си. Всички хора могат да минат през процеса на помазването, но по различен начин. Всеки човек минава през специфични опитности. Невидимият свят никога не дава еднакви опитности. Няма двама души в света, които да са минали през еднакви опитности. В разнообразието, именно, седи красотата на живота. Всеки човек има своя специфична основна идея, която го отличава от другите хора, но тази идея го свързва с Великото начало на живота. Тази идея представя център на вселената. Значи, всички хора, като се движат по точките на окръжността, със стремежа си към своята основна идея, се срещат в центъра на вселената, в центъра на Битието. Като се движат по периферията, те образуват окръжността, т.е. орбитата на Битието, на вселената. Това виждаме и в геометрията. Когато една точка, в движението си, образува крива линия, еднакво отдалечена от една вътрешна точка, наречена център, получаваме окръжност – крива линия и кръг – пространство, заградено от тази крива линия. Всички точки на окръжността са еднакво отдалечени от центъра, но нямат еднакви прояви. Ако това разнообразие не съществуваше, кръгът не би могъл да се образува.

Сега, като се говори за душа, някои от съвременните учени и философи си задават въпроса: Как е възможно, душата, която е духовно начало, безпространствена, да живее във физическото тяло на човека, което заема място в пространството? Какво представя безпространствеността, те не могат да обяснят. Донякъде, само геометрията разглежда въпроса за безпространствеността. Тя казва, че точката не заема никакво пространство. Следователно, точката е безпространствена, без никакво измерение. Обаче, ако точката придобие някакъв импулс и започне да се движи, тя ще образува права линия, която заема пространство и придобива едно измерение – дължина. И тук можем да зададем въпроса: Как е възможно, нещо безпространствено, при движението си да образува нещо пространствено? Ние можем да отговорим на въпроса, по следния начин: Всяко безпространствено нещо, при движението си, образува нещо пространствено. Пространственото е резултат на безпространственото. Правата линия има само едно измерение – дължина. От движението на правата линия, обаче, се образува плоскост, която има две измерения – дължина и широчина. Ако плоскостта продължава да се движи под прав ъгъл, тя образува тяло, което има три измерения – дължина, широчина и височина, или дълбочина. Тъй щото, правата линия, плоскостта и тялото са резултати, получени при движението на точката, на безпространственото, в три различни посоки.

„Духът Господен е на мене". Казвате: Как е възможно, Духът Господен, духовното начало, да присъства във физическия човек? – Много естествено. Сегашният живот на човека не е нищо друго, освен резултат от действията на Духа. Ще каже някой, че не вярва в това. Който не вярва в това, той прилича на човек, който дължи на някого десет хиляди лева, но ги отрича, като казва, че нищо не му дължи. Какво печели той с отричането си? Колкото и да се отказва от дълга си, това е външен процес. Дълбоко в себе си той знае, че дължи десет хиляди лева, но ги отрича, казва, че нищо не дължи. Каквото и да прави човек, както и да се отказва от задълженията си, в края на краищата, законът ще го улови. Има хитри хора, които си служат с ред незаконни начини, за да се освободят от задълженията си.

Отива един длъжник при банкера, свой кредитор, и го пита: Колко ти дължа? Кога е срокът за изплащане на полицата ми? Моля ти се, покажи ми полицата, да видя, кога трябва да я платя, забравил съм срока й. Банкерът изважда полицата, подава му я в ръката, да си вземе бележка за сумата и срока на изплащането й. Длъжникът сграбчва полицата, бързо я скъсва и избягва. Какво ще прави банкерът? Погледне натук-натам, не вижда никакъв човек около себе си, който да се яви като свидетел. Обаче, съществува един закон, според който, никой не е в състояние да скъса полица, подписана от природата. Полиците на природата са написани на пергамент, който нито се разваля, нито се къса. Рече ли някой да къса този пергамент, той се полепва върху него и след това, никаква сила не може да го отлепи. В това отношение, съвременните хора са дошли до заключение, че няма дело, извършено от човека, добро или лошо, което да не се отпечата върху лицето му, или върху кой и да е от удовете му. Престъпленията на човека се отпечатват на едно място, а добродетелите му – на друго. Кой каквото е вършил през живота си, добро или зло – всичко е отпечатано върху човека. Затова е казано в Писанието: „Няма скрито-покрито в природата. Няма тайна, която да се не узнае."

В бъдеще, от делата на хората могат да се създадат интересни филми. Всеки човек играе роля на първокласен киноартист. За такъв киноартист, днес плащат големи суми. За онзи, който не знае, каква роля играе в живота, това са празни думи. Обаче, в живота на хората това са истински положения. Без да подозира, човек непрекъснато играе роли в живота си, от които, той сам се учи, а покрай него и ближните му. Когато някой се оплаква от себе си, че е нетърпелив, това не се дължи нито на майка му, нито на баща му, но на самия него. Чувството на време не е развито в него. Този човек не знае, какво представя ритмусът на живота. Той започва една работа, постоянства в нея – ден, два, три и като изгуби търпение, напуща я. Щом напусне работата си, спънката, която му е противодействала, веднага се премахва. Неуспехите на хората се дължат, именно, на отсъствие на търпение в тях. Те започват работите си и не ги свършват.

И тъй, причината за неуспехите на съвременните християни се дължи на отсъствие на търпение и постоянство в тях. Благодарение на това, техните опити са излизали несполучливи. Един християнин отива при един болен, иска да му помогне. Той започва да се моли за него, да оздравее, но болният не оздравява. Християнинът си казва: Втори път не правя такъв опит, да се излагам. – Много скоро се обезсърчава този християнин. Той трябваше да постоянства, да приложи всичкото си търпение и тогава да очаква някакъв резултат. Един руски баптистки проповедник попаднал в Русе, дето държал хубави проповеди, придружени с живи примери, в които всякога имал успех. Един ден, проповядвал за слепия, на когото Христос отворил очите. Като свършил проповедта си, той чул един тих глас, да му говори отвътре: Излез на улицата и пред вратата на зданието ще видиш един сляп човек. Тури ръката си на очите му и кажи: В името на Господа Исуса Христа, ти трябва да прогледаш! Проповедникът веднага напуснал амвона и се отправил към слепеца. Придружен от последователите си, той се спрял пред него, турил ръката си върху очите му, но в момента, когато трябвало да произнесе думите: „В името на Господа Исуса Христа, прогледай", дошло съмнението. Той си казал: Ами, ако не прогледа? Като видял, че може да се изложи пред хората, той се спрял, започнал да се колебае, да мисли, какво да прави и решил, да се помоли у дома си за слепеца, да не би опитът му да излезе несполучлив. След този несполучлив опит, той се върнал в Русия.

В Стария Завет се разправя за тримата момци в огнената пещ. Вавилонският цар, по това време, издал заповед към всички свои поданици: да отидат и се поклонят на техните идоли. Всички негови поданици отишли да се поклонят на идолите, но тримата момци се отказали да направят това. Завистници ги наклеветили на царя, че не искат да изпълнят заповедта му. Царят ги заплашил, че, ако не се поклонят на идолите, ще ги хвърли в огнена пещ. Те му отговорили: Нашият Бог, на Когото служим, е в състояние да ни избави от пламъците на огнената пещ, но и да не ни избави, ние няма да се поклоним на вашите идоли. Това значи вяра. Каква вяра е тази, която може да се разколебае, от една огнена пещ? Това е вяра на жабите, а не вяра на човек, който познава Бога.

Някога заекът държал изпит за градоначалник. За тази цел, Бог му дал два револвера, да се брани срещу неприятелите си. Като се въоръжил добре, заекът си казал: Сега мога свободно да отида в гората, дето ще държа изпита си. Като издържа изпита си, ще бъда назначен за градоначалник, в един от Божиите градове. Заекът закачил револверите от двете си страни и влязъл в гората, като си казал: Да смее само, някой да излезе срещу мене! Всеки, който се осмели да ме нападне, ще опита силата ми. В това време, нещо зашумяло в храстите. Заекът се вслушал, но толкова се уплашил, че хвърлил револверите и хукнал да бяга. Като се убедил, че е вън от всякаква опасност, той се спрял и си казал: Господи, тази служба не е за мене. Дай ми друга някаква служба.

Следователно, който решава големи, трудни задачи в живота, той не трябва да има заешко сърце. Няма човек в света, който да не е минавал през мъчнотии. Всички хора са минавали и минават през мъчнотии, с единствената разлика, че едни са устояли на мъчнотиите; други пък, още в началото, не са устоявали. Онези, които са издържали на мъчнотии, както тримата момци в огнената пещ, и до днес още служат за образци. За да развие в себе си нужната устойчивост, човек не трябва да се задоволява само с един опит. Много опити, много усилия трябва да направи той, за да развие в себе си морален устой.

Съвременните хора предприемат ред опити, но малцина успяват, защото лесно изпадат в съмнения и колебания. Някой започва една работа и при първия неуспех още, се отказва. Той мисли, че Бог не го слуша и се обръща към други, те да се молят за него. – Всеки може да се моли за вас, но първо вие трябва да имате вяра. Вярата подразбира връзка с Първичното съзнание. Никой няма право да престъпва Божиите закони. Мнозина искат да отидат направо при Господа. – Това е физическо разбиране. Бог работи вътре в човека, а резултатът на Неговата работа се вижда отвън. Търсете Бога в себе си, а резултатът на неговата работа – вън от себе си. Мнозина запитват, къде е духовният свят? Англичанинът Хиншън изучавал, десет години наред, четвъртото измерение, но въпреки това, не могъл да си обясни, къде се намира духовният свят и къде – Божественият. За да разбере, донякъде само, духовния свят, човек трябва да се вглъби в себе си, в своето съзнание. По този начин, той отива в духовния свят. Щом разреши въпроса, той излиза от съзнанието си, т.е. от духовния свят. За да се разреши даден въпрос, или, за да се реализира известно желание, първо, то трябва да мине през съзнанието на човека, там да узрее и после, да излезе навън. 3апример, някой иска да стане певец. Той започва да мисли върху това свое желание. Той пренася желанието си в мозъка, дето узрява. Къде, именно, в мозъка става това узряване на желанието му, и той не знае. Обаче, не се минава много време, той започва да пее. Всички около него чуват гласа му и се възхищават. Щом престане да пее, и гласът не се чува вече. Изгуби ли се гласът? – Не, той отново ще се чуе. Това, което е излязло от човека при пението, ще пропътува пространството, но по-далеч от слънцето, няма да отиде. Един ден, това нещо пак ще се върне при човека, от когото е излязло и ще повдигне неговия дух. Докато гласът на човека се върне обратно при него, той ще бъде нетърпелив, неспокоен, като че очаква нещо. Ако гласът на човека стигне до слънцето, той ще стане певец на слънцето. До която планета стигне гласът на човека, такъв певец може да стане той: ако гласът му стигне до Марс, той ще стане певец на Марс; ако стигне до Юпитер, той ще стане певец на Юпитер; ако стигне до Меркурий, до Венера, или до Сатурн, такъв певец ще стане той. Певецът на Венера обича да пее вечер, пред прозореца на някоя млада мома. Той взима китара в ръце, пее и свири на младата мома, докато се ожени за нея. Щом се ожени за нея, той захвърля китарата настрана и престава да пее. Други певци се явяват на сцената: сопрани, алти и тенори. Бащата е главният капелмайстор, майката – концертмайсторът. Тя свири първа цигулка. Децата пък са оркестрантите. Така върви животът, ден след ден.

Тъй представен животът, това е една от неговите красиви страни. Когато човек се стреми към богатство, към придобиване на слава и величие, това не е живот. Ако е въпрос за слава и почести, ако е въпрос, името ви да бъде записано някъде, нека се напише там, дето никой не е в състояние да го заличи. Какъв смисъл има да се напише името ви на дъска, отдето, на другия ден още, може да се заличи? Като не могат да реализират стремежите си в света, хората казват: Трябва да вярваме в Бога! – Не, човек трябва да отиде по-далеч в своята вяра. Не е достатъчно само да вярва в Бога, но вярата му трябва да бъде такава, че да създаде от него истински човек. Ако вярата ви в Бога не е в сила да ви пресъздаде, да ви направи талантливи, гениални и свети хора, каква вяра е тази? Мнозина мислят, че като отидат на онзи свят, там всичко ще постигнат. – Много се лъжат. На онзи свят не приемат бездарници и грешници. На онзи свят приемат само съвършени хора. Затова е казано в Писанието: „Бъдете Съвършени, както е съвършен Отец ваш, Който е на небето". Човек не може да бъде едновременно и музикант, и поет, и художник, и учен, и философ, но какъвто клон от науката или изкуството избере, да го усъвършенства.

Често религиозните и учените хора спорят, кое верую е най-право. – Най-право учение е това, което може да направи хората талантливи, гениални, светии, учени, философи, музиканти, истинолюбиви, любещи, и т.н. Обаче, да бъде вярващ човек, това не значи, че трябва да принадлежи към православната, към евангелската, към католическата, или към каква и да е друга църква. Човек се е родил само с живот, без никакво външно верую. Човек се ражда с нещо красиво в себе си, но, за да може красивото да се развива, Духът Господен трябва да дойде върху него. Всеки човек има свой определен път, по който трябва да върви, за да се развива правилно. Така и планетите имат свой определен път на движение. Те отдалеч изпращат поздравите си, не се доближават. Най-малкото доближаване на планетите, една към друга, води към катастрофа. Така трябва да живеят и хората помежду си. Всеки човек трябва да се движи по своя път, а на ближните си да изпраща от своята светлина. Когато завършат развитието си, планетите ще се посещават една друга. Слънцето, най–големият брат между планетите, ще покани всички планети на гости. 3а тази цел, то ще разполага с грамаден салон за гости. Като им устрои голям пир, всички планети ще се сбогуват и ще отидат по местата си. По този начин, ще се създаде нов свят, с нови закони и условия за нов живот.

Съвременните хора имат човешки разбирания за небето, за онзи свят. Те казват: Човек се ражда, живее, умира и отива на небето, отдето е дошъл. След 40 – 50 години той отново се ражда на земята. От живота, който днес прекарвате на земята, зависи вашият бъдещ живот. От вас зависи – да бъдете цар или просяк.

Един персийски шах, богат и учен човек, не знаел, какво нещо е нещастието. Един ден той излязъл, вън от града, на размишление. На пътя го срещнал един просяк, който го спрял, да му иска помощ. Шахът погледнал просяка и се почудил на смелостта му. Той си казал: Как смее този човек да ме спира на пътя! Шахът не му обърнал никакво внимание и си заминал. По-нататък, една бедна вдовица, с дете на ръка, срещнала шаха и го спряла с молба, да й помогне. Той погледнал към нея, почудил се също за смелостта й и продължил пътя си, без да й обърне внимание. Най-после, шахът видял на пътя един сакат човек, без ръце и крака, който проговорил нещо. И той искал някаква помощ. Ядосан от тези срещи, шахът се върнал у дома си. Той си казал: Отде се намериха тези хора, да ми развалят мира! Като се уединил, шахът започнал да размишлява върху това, което видял и сега едва разбрал, какво нещо е нещастието. Той веднага извикал своя адютант, дал му една торба със злато и казал: Вземи тази торба и иди в града, да намериш онези трима души, които днес срещнах на пътя си. Като срещнеш просяка, ще му дадеш една шепа злато. На бедната вдовица ще дадеш две шепи злато, а на сакатия ще дадеш останалото. От този ден, той редовно изпращал по един от слугите си в града, да раздават пари на бедни и нещастни, че като излиза на разходка, да не го спират и безпокоят с молбите си. Така той могъл свободно да се отдава на своите размишления. Като умрял, шахът се явил при Бог Ормузд и му казал: Докато бях на земята, живях съобразно твоята воля. Не бях съвършен, но богатството си раздадох на бедни и нещастни. – Да, ти раздаде богатството си на бедни, но не от любов, а от желание – да не те безпокоят. За да се научиш да служиш на ближния си от любов, ще те изпратя пак на земята, но не като цар, а като работник. И наистина, шахът се преродил, на земята, като син на беден работник. Бащата предал занаята на сина си. Един ден синът работил на едно високо здание, отдето паднал и счупил краката си. Неспособен вече за работа, той се принудил да стане просяк. Отвреме–навреме Ормузд го запитвал: Как ти се вижда това положение? При това, които минавали покрай него, хокали го, съдили го, че станал просяк. В момента, когато положението му станало много тежко, една бедна вдовица го прибрала в дома си, да го гледа, докато е жив. Тя изпълнила това задължение от любов. По този начин, той научил закона на великата жертва.

Питам: каква полза имате от Христовото учение, ако не искате хората да ви смущават? Това значи, да носите само името християни, без да сте приели Христа в себе си. Един индус решил да изучи живота, във всички негови прояви. Като дошъл до духовния живот, той се натъкнал на големи противоречия, на въпроси, които не могъл да разбере, нито да приложи. Това го довело до отчаяние, заради което решил да се самоубие. Преди да изпълни решението си, той се обърнал към Бога, със следната молба: Господи, моля ти се, покажи ми правия път. Дошъл съм до отчаяние, и ако не мога да се справя с положението си, ще се самоубия. Скоро след молитвата му, Христос се явил при него и му казал: Ти знаеш, че аз дойдох да спася света, като се пожертвах за него. Ако искаш да ме следваш, започни да работиш. Така животът ти ще се осмисли и ще научиш и разбереш всичко, което днес не разбираш. Индусът изпълнил съвета на Христа и започнал съзнателно да работи. От този ден, животът му коренно се изменил. Той преживял такива неща, за които, като апостол Павел, смело могъл да каже: „Око не е видяло и ухо не е чуло това, което преживях." – Защо този индус е дошъл до такива опитности? – Защото е мислил право. Ако не беше мислил право, нищо не би постигнал. Много хора, религиозни и светски, мислят върху проявите на живота, но не могат да дойдат до такива духовни постижения, защото не мислят право. Съвременните религиозни хора не се нуждаят само от вяра в Бога, или в Христа. Те се нуждаят от нещо съществено. Тяхната вяра може да се уподоби на хубава, доброкачествена свещ и кибрит, с които постоянно се хвалят. Те трябва да запалят своята свещ и да четат на нея. С кибритените клечки те трябва да запалят своя огън, на който, зимно време, да се греят и да си варят вода за пиене. Веднъж свързани с Първата Причина на нещата, вие трябва да пазите тази връзка; и във всички моменти на изпитания и мъчнотии, да съзнавате, че в нея е живота, в нея е свободата.

Днес хората постоянно отлагат нещата за благоприятни времена и казват: Сега ще си поживеем, а като остареем, тогава ще служим на Бога. – Не, това не е право разсъждение. Човек трябва да служи на Бога, именно, като млад. Остарее ли, той вече не е способен за тази работа. Докато е на земята, човек трябва да работи, да служи на Бога. Щом отиде в другия свят, той трябва да учи закона на жертвата. Както животът има свое велико предназначение, така и смъртта има свое предназначение. Докато е млад, човек трябва да служи на Бога, за да не дойде до положение – да се поквари и да носи последствията на греховете си. Като служи на Бога, човек ще познае радостта и щастието, ще разбере, че любовта царува в радостта. – Защо се жени младата мома? – За да намери своя възлюбен – детето си, в което да внесе своята вяра, надежда и любов. Който служи на ближния си с любов, той е изпълнил предназначението си, а с това заедно, той е осмислил живота си. Щом изпълни волята Божия, човек изпитва радост. Тази радост осмисля неговия живот и той съзнава себе си като човек. Този човек е готов на всички страдания. Той понася страданията и изпитанията в живота си с радост и съзнание, че изпълнява волята Божия.

„Духът Господен е на мене и ме проводи да благоветствувам на сиромасите." Няма по-велико нещо от това, Духът Господен да е на човека. Това значи, Бог да е задна стража на човека, а човек да Му служи. Човек трябва да държи в ума си мисълта, че Бог е с него, заради което, трябва да изпълнява волята Му с всичката си чистота и безкористие. Щом е с Бога, човек всякога ще се ползва от Неговото благословение. И в ада да се намира, Бог ще смекчи страданията му. Всеки трябва да дойде до тази опитност, да направи връзка с Бога. В тази връзка, именно, се крие силата на отделния човек, на семейството, на обществото, на народа, както и на цялото човечество. Чрез тази връзка, Бог се проявява навсякъде. Тази връзка е толкова необходима за човека, колкото му е необходим чистият въздух. Ако човек попадне в херметически затворен салон, той може да прекара в него само известно време. Скоро след това той ще почувства нужда от чист въздух. Не проникне ли отнякъде чист въздух, той е осъден на задушване, на смърт. Следователно, ако човек приеме такова верую, което прекъсва връзката му с външния свят, с чистия въздух, той неизбежно ще се задуши. Всяко верую, което внася светлина в човешкия ум, топлина – в сърцето му, а същевременно, увеличава неговата доброта и разумност и го следва непреривно в живота му, е верую, което създава истинска връзка между човешката душа и Бога. Кой може да се съмнява в такова верую?

„Духът Господен е на мене, защото ме проводи да благоветствувам на сиромасите". Докато Духът Господен не е между хората, те се делят на близки и на далечни, на хора от различни народности и вери. Щом Духът Господен дойде между тях, всички народности, всички вери изчезват пред лицето им и те се чувстват като братя. Тогава всички противоречия между хората изчезват. Всички хора не са еднакво готови да възприемат истината, обаче, няма защо да се чака, всички едновременно да я възприемат. Който е узрял, той трябва да се прояви. Когато един от плодовете узрее, той пада от дървото, никого не чака. Не е достатъчно само да узрее плодът. Узряването на плода не разрешава всички въпроси. Узряването на плода е само една възможност за проява на любовта. Някой мисли, че като е узрял, като е станал Син Божий, всичко е разрешил, т.е. дошъл е до разумното служене на Бога. Да станеш Син Божий, това значи, да проникнеш в истинския живот, без да си го придобил. Към този живот трябва всеки да се стреми. Като Син Божий, човек има задача да въплъти Бога в себе си, в съзнанието си. Без постигане на тази задача, всички учения остават безпредметни. Постигне ли това нещо, човек става господар на условията. Той се радва на опитността, която е придобил. Той се радва, че е разбрал смисъла на познаването.

Представете си, че някъде на планината има един чист, дълбок извор. Вие харесвате този извор и пожелавате да прекарате водата му във вашия дом. За тази цел, започвате да копаете, за да пробиете път, от дома ви до извора. Големи усилия, продължителна работа се изисква, за да постигнете това желание. Вие копаете ден, два, три, месеци, години, векове, докато водата от извора потече във вашия дом. Един ден поглеждате към работата, която сте свършили и виждате, че ви остава само един метър земя, която трябва да изкопаете, за да постигнете целта си. Този метър земя не е нищо друго, освен сегашният ви живот, през който, също така трябва да направите известни усилия. Щом го разкопаете, водата ще бликне и във вашия дом. Тъй щото, когато казвате за някой човек, че е щастлив, че работите му вървят добре, това се дължи на факта, че той е работил в миналото си, а сега е разкопал останалия метър и се ползва от резултата на своите усилия. Това значи, да бъде човек помазан. Когато казваме, че някой човек е нещастен, причината за това се дължи на неговата леност. Той отива до извора, връща се, но не работи. Като се намери в трудно положение, започва да копае, но вижда, че е закъснял. Човек трябва да работи непреривно. От деня на слизането си, от небето, до днешния ден, той трябва постоянно да работи, да не прекъсва връзката си с Бога. Щом му остане само един метър да разкопае, той е дошъл вече до прага на Царството Божие. Ще разкопае и последния метър, и водата на извора ще бликне в неговия дом. Както човек може да пренесе водата – от великия извор на живота – в своята душа, така и богатството на своята душа трябва да занесе на небето.

И тъй, каквото спечели на земята, човек трябва да го пренесе на небето. Не може ли да направи това, неговият живот остава безпредметен. Човек трябва да знае, че на земята не го чака щастие, удоволствия, но му предстои усилие, труд и работа. На земята ще печели, ще придобива богатства, които трябва да занесе на небето и там да разполага с тях. Това значи, Духът Господен да бъде на вас и да ви помаже, да благоветствувате на сиромасите.

Като се натъкват на въпроса за небето, за Вечния живот, мнозина считат тия работи отвлечени. Какво означава на български език думата „отвлечена"? Казват: "Отвлечена идея", "отвлечена мома". – Отвлечена идея подразбира – нещо неразбрано. Отвлечена мома означава също – нещо неразбрано. В отвличането на момата няма нищо лошо. Лошото, обаче, седи в това, че тя е отвлечена там, дето не трябва, т.е. не е занесена, дето трябва. Мислете върху идеята: „Духът Господен е на мене и ме помаза." Разберете ли дълбокия смисъл на тази идея, и вие, като слепия, който прогледал, ще кажете: „Сляп бях едно време, но сега вече виждам." Много слепи хора има на земята: едни са слепи за физическия свят, а други – за духовния. Човек трябва да има отворени очи и за двата свята. Само при това положение той може да се нарече „човек с отворени очи." Той работи и на земята, и на небето едновременно: корените му са в земята, а клонете – на небето, в духовния свят. Физическият и духовният свят взаимно се преплитат: духовният свят съдържа възможностите на физическия, а физическият – съдържа възможностите на духовния.

„Дух Господен е на мене, защото ме проводи да благоветствувам на сиромасите." Дето е Духът Господен, там е творчеството. Той съдържа възможностите на този и на онзи свят. Без Духът Господен те остават нереализирани. Духът Господен е разумното в човека, което го води в пътя на Любовта, Мъдростта и Истината.

5. Беседа от Учителя, държана на 29 септември 1929 г. София – Изгрев.

  • Like 1
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата,
Крадецът и пастирът"
. Неделни беседи. Девета година (1929–1930).,
Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2006.

на томчето

ДУХЪТ ГОСПОДЕН

„Дух Господен е на мене,

защото ме проводи да

благовествувам на сиромасите."

Лука 4:18

Често u простите, и учените хора си задават въпроса, какво има да се говори на хората. Едни отговарят, че трябва да им се говори, а други казват, че не трябва да им се говори. На животните не им се говори, и пак минават. Пък и на хората като не им се говори, пак е по-добре. Същият въпрос може да се зададе - защо човек яде. Значи едно съотношение има между говоренето и яденето. Всеки ден човек трябва да яде, да дъвчи. Защо? С едно ядене разрешава ли се въпросът? Не се разрешава. С три яденета? Пак не се разрешава въпросът. И през целия си живот човек все яде, все дъвчи. И в това дъвкане има някаква задача, но въпросите остават все още неразрешени. Тогава има две дилеми, две алтернативи. Но коя от тях трябва да хванем?
Ако се отречем от яденето и кажем, че няма да ядем, това е лошата страна. Тогава ще умрем от глад. Ако пък хванем другото, по-малкото зло, тогава постепенно ще умираме. В единия случай ще умрем в продължение на няколко дни, а в другия случай продължително ще умираме, ще отлагаме, ще отлагаме, като постепенно опъваме един конец, докато най-после се изтънчи и се скъса.
Мнозина казват да вярваме. Какво принася вярата на човека? Ако ти вярваш, че някъде в планината има един извор и отидеш при този извор, какво те ползва това, че вярваш в него? Какво принася вярата ти в хляба? Или какво принася вярата ти в парите? Какво те ползва всичко това? Казваш: „Да съм богат аз, да видиш какво мога да направя." Да си богат. Добре. Аз допущам, че си богат човек, имаш с милиони, но стомахът ти от природата е така развален, че не можеш нито да ядеш. И очите ти така мрачкаво виждат, че трябва хората да те водят. Питам, какво те ползва сега твоето богатство? Ще ти дават като на пчела да ядеш по малко. В този случай твоите възможности са отвън.
Значи има възможности отвън, има и възможности отвътре. Богатият има всичките възможности отвън. Той може всичко да си купи да яде, но няма възможности отвътре. Не може да яде. Отвън имаш всичките възможности, позволяват ти да си купиш каквото желаеш, но отвътре не ти позволяват, нямаш вътрешни възможности. Природата ти казва - позволено ти е да си купиш, каквото искаш, но не ти е позволено да ядеш.
От друга страна, някой казва: „Искам да ям, но пари нямам." Единият има желанието да яде и може да яде, но пари няма. Другият има всичките възможности да си купи, каквото иска, но той казва: „Не ми трябва богатство, не ми трябват пари, аз искам да си папам. Желание силно имам да си ям, но не мога." Първият има вътрешни възможности. Като седне да яде, много яде, но няма пет пари в джоба си. Той няма условия отвън. Стомахът му е здрав, камъни да туриш - мели. Богатият пък казва: „Да не беше този стомах, какво щях да направя!" Значи стомахът му е причина за всичко. Сиромахът казва: „Пари ми трябват. Да имам пари, какво щях да направя!"
Единият има пари, но нищо не може да направи. Съберете богатите и сиромасите заедно и направете един договор. Онзи, който има милиони, да даде половината на другия, който няма пари, а онзи, който има вътрешно богатство, да даде половината от своето богатство на първия, за да стане правилна обмяна на енергията. Само така ще се разреши въпросът. Всеки трябва да даде. Не само да седи като някой просяк да проси. Не, просия в този случай не се позволява. Правилна обмяна трябва да става, и двамата са богати.
Сега някои хора мязат на първите, на богатите, които отвън имат всичко, но не знаят как да го приложат. Другите, сиромасите, знаят как да го приложат. Знание имат, философия имат, но отвън нямат условия. Ние седим и казваме: „Ние вярваме в Господа, вярваме в Исуса Христа. Като умрем, ще дойдат ангели да ни вземат и ще ни занесат горе с някоя колесница. Там ще ни посрещнат със слава и почести." Това мяза на вярванията на турците, които си въобразяват, че на онзи свят ще ги посрещнат с цели планини сладък пилаф и само ще ядат. Това верую е ола белир, възможно е. Може да бъде това. То е от „Хиляда и една нощ". Те казват - ти можеш да станеш богат, милионер човек, но това е само една идея. Хубаво е да се насърчават хората. Другите казват: „Не им давайте наследство. Нищо няма да излезе от тия хора."
Казвам, не гледайте нито назад, нито напред. Гледайте настоящето и с него разрешавайте въпросите. Ако си сиромах, какво ще трябва да правиш? И ако си богат, какво ще трябва да правиш? Като богат човек какво трябва да направиш? Като богат човек ти си ценен, защото си натоварен и трябва да пренесеш богатството от едно място на друго. И всички твои клиенти са сиромаси. Щом ти си богат човек, а всички твои клиенти са сиромаси, ти ще трябва да пренесеш богатството си до тях не в пари, но в жито, в царевица, в дрехи, обуща, чорапи и т.н. И тогава твоят господар ще те пита какво си направил. Сиромахът пък е един счетоводител, който записва какво е правил. Сиромахът няма де да ходи, но той седи вкъщи и си пише: да имам една къща, да имам един автомобил, да имам топли дрехи, това да имам, онова да имам и т.н. Той е счетоводител. Само пише какво има. Богатият носи, а сиромахът само държи отчет какво имат другите, защото сиромасите държат богатите. И в онзи свят сиромасите ще съдят богатите. Те са жури. И като дойде до сметки, те държат точен списък, точна сметка кой какво е взел. Всичко това ще се провери. И като видят, че богатият не е постъпил както трябва, ще кажат: „Кажете вие, сиромасите, какво наказание да им се наложи." След като се накажат богатите, те пък от своя страна ще съдят сиромасите. Богатите ще апелират делото, понеже сиромасите са надписали някъде, а някъде са скрили някои работи. Значи те ще се поставят на мястото на епископа. Ще се проверят дали всички тефтери са правилни. И богати, и сиромаси - всички ще бъдат съдени. И тогава ще кажат на богатите: „Сега вие произнесете вашето наказание върху сиромасите."
Някъде въпросите не се разрешават така лесно. Тогава и едните, и другите ще ги изпратят отново на земята. Това става, ако богатите са наложили по-голямо наказание на сиромасите и ако сиромасите са наложили по-голямо наказание на богатите. Тогава Господ ще пита сиромаха: „Какъв искаш да бъдеш?" „Счетоводител не искам да бъда. Не искам вече да лежа по затворите. Сиромах не искам вече да бъда. Заради сиромашията се продадох и лежах в затвора."
Колко сиромаси днес лежат в затвора от сиромашия. Някой откраднал 5-10 лева, хванат го - и веднага в затвора. Добре, като турят сиромаха в затвора, той се оправдава със сиромашията. Ами, когато богатият лежи в затвора, с какво се оправдава той? Той лежи в затвора за това, че навреме не занесъл богатството. Богатият казва: „Аз пък не искам повече богат да бъда. Искам сиромах да бъда."
Казвам, и сиромах да си, и богат да си - всичко лежи в изпълнението. Ако навреме не изпълниш задълженията си, пак носиш отговорност. Обаче в богатството има една добродетел, която в сиромашията я няма. И в сиромашията има една добродетел, която в богатството я няма. Казвате - всички богати хора са все крадци, разбойници. А, не е така. И всички сиромаси, всички бедни хора също така са крадци и престъпници. Не. Много работи са писани пристрастно по този въпрос. Всички сиромаси не са крадци. Нито всички богати хора са крадци. Някои пък изкарват, че учените хора развалили света. Не е право това. И невежите го развалят.
Питам, кой претуря колата - който знае пътя или който не го знае? Който знае пътищата може да претуря някъде колата, а който не ги знае, той може да закара в някоя задънена улица. Кое е по-хубавото - да те претурят ли, или да те задънят. Ако те претурят някъде по улицата, ще станеш и ще продължиш пътя си. Не ти трябват никакви удобства. Ако искаш да бъдеш господар на положението, пеш трябва да вървиш. То е най-доброто положение.
Казваш: „Да се оправи светът, и аз ще се оправя." Че ти отде предполагаш, че светът не е оправен? Ако ти чакаш да се оправи светът, и тогава и ти да се оправиш, знаеш ли колко милиони години ще ти вземе това нещо? Това е едно криво разрешение на въпроса. Ако ти чакаш всички хора да се наредят в една пътека и така да вървят, ще минат милиони години. Ти си пробий път и по друга някоя пътека и върви по нея, да си идеш дома. Не е само една пътеката, по която трябва да вървиш. Ако ти чакаш тази върволица от хора да се източи, милиони години ще чакаш, докато се източи. Каква нужда да чакаш? Е, еволюция било това. Законът на еволюцията дообяснява онова, което хората не разбират. Еволюция може да има само при един чист и свят живот. При грешния живот има инволюция. Нищо повече. Там няма никаква еволюция. Казват: „Ама да добием някаква опитност." Чудно нещо. Каква опитност ще добие онзи човек, който е заборчнял? Тази година има да дава пет хиляди лева, догодина ще станат десет хиляди лева, после - петдесет, после сто хиляди лева, след това един милион. Докато най-после се отчае, тегли си един куршум - и свършва. Каква еволюция има в това? И сега хората казват - гледай да си оправиш работите, по какъвто начин ти се падне - този обери, онзи обери, на този един куршум, на онзи един куршум, докато си оправиш работите. Така не се оправят работите. Това е краят на една философия, която не почива на никаква логика и която няма никакво оправдание.
 
Христос казва: „Духът Господен на мене ме прати да благовествам на сиромасите." Духът, това е най-възвишеното, най-разумното, което може да дойде някога у човека. Дали ти ще го приемеш, или не, то е друг въпрос. То е най-възвишеното, най-благородното. И когато то дойде, тогава човекът човек става. Когато Духът Господен дойде и те прати да благовестваш разумното слово, то е човекът. Докато Божественият Дух не е дошъл в човека, човекът по нищо не се отличава от животните. И следователно неговата участ ще бъде такава, каквато е участта на животните. Нищо повече. Без Духа Господен човек не може да има никакво бъдеще. Това може да се каже и за индивида, и за обществото, и за народите, и за цялото човечество. Всеки индивид си има своя мисия, всеки народ си има своя мисия, всяко общество си има своя мисия и цялото човечество най-после си има своя мисия. И ако индивидът или семейството, или обществото, или народът, или цялото човечество не извърши своята мисия, за която са предназначени, какво очаква? Страдания, смърт и разочарования.
 
Казвам, сега Христос дава едно разрешение на тези, които разбират. Той казва: „Духът Господен е на мене и ме помаза да благовествувам на сиромасите." Помазването е една реална опитност, която човек може да има вътре в себе си. За нас не е необходимо всички да вървим по един и същи път, да имаме една и съща опитност. Всеки човек може да има една специфична опитност, която да се отличава от тази на другите хора. Трябва да има разнообразие в идеите. Всеки човек трябва да има една идея, по която се отличава от другите, но същевременно той трябва чрез тази идея да се свързва с едно и също начало. Вие сте изучавали геометрията и знаете, че един кръг има един център. Всеки кръг е образуван от безбройно число точки и следователно всяка точка има известно отношение към центъра на окръжността. Значи между центъра и крайния предел на окръжността, а именно - точката, се образува кръгът. Следователно всички тези точки имат еднакъв център, но нямат еднакво проявление. Всяка една точка се проявява по особен начин. Ако не беше това разнообразие в света, то и кръгът никога не би се образувал.
Та казвам, сега в съвременната философия се явява следният въпрос. Как е възможно душата, която е духовно нещо, непространствена, която няма никаква реалност, да живее в тялото, което е реално и пространствено? И следователно казват, че съществува само една причинност. Какво е причинността? Тя не се обяснява. Ако се изучава живата геометрия, тя обяснява тази работа. Геометриците казват, че точката не заемала никакво пространство, нямала никакво измерение. Но ако на точката дадете известен подтик за дадено направление, тази точка ще приеме вече едно измерение, ще образува правата линия, която е вече пространствена.
Питам, тогава как е възможно точката, която не е пространствена, при движението да образува нещо пространствено? Значи резултатът на непространственото образува правата линия, която е пространствена. Тогава вземете другото положение. Правата линия се определя като нещо, което има само дължина, но няма широчина. Но ако я подвижите в права посока, тя образува плоскост. Следователно тя, която няма широчина, може да образува нещо, което има широчина. Ако вземете пък плоскостта, която няма дебелина, я подвижите в прав ъгъл на себе си, тя образува тяло, което вече има и дебелина. Питам, отде изпъкна тази дебелина? Следователно това, което не заеме пространството, в своите резултати, като се движи в една посока, образува правата линия. По-нататък, като се движи точката в две посоки, образува плоскостта и най-после - като се движи временно в три различни точки или посоки, образува тяло, което има качества и свойства, които повидимому не съществуват в самата точка.
 
На същото основание и вие ще кажете - как е възможно Духът Господен да дойде у вас. Че нашият сегашен живот е един резултат от действията на този дух. Някой казва: „Аз не вярвам. Това са празни думи." Какво се разбира под думите „не вярвам"? Имаш някому да даваш десет хиляди лева. Казваш: „Аз нямам нищо да ти давам." Ти отричаш това. Питам, какво се ползва този човек, като отрича, че има да дава някому? В съзнанието си вътре той знае, че има да дава на този човек, но въпреки това отрича. Има много хитри хора, от тези, които имат да дължат на този-на онзи. Те си служат с известна хитрост, с която искат да се изплъзнат от закона. Такъв някой отиде при банкера в банката, дето има да дължи, и казва на банкера: „Моля ти се, дай да видя полицата, кога беше падежът й и колко имах да ти давам. Забравил съм сумата." Банкерът вади полицата и му я показва. Длъжникът бързо сграбчва полицата и я накъсва на парчета. Какво ще прави банкерът сега? Според закона той непременно трябва да представи полицата, ако иска да му се изплатят парите, но сега няма полицата, пък и свидетел няма.
 
Обаче в природата съществува един закон, според който никой не може да скъса полицата. Никаква сила не е в състояние да скъса някоя полица, която природата веднъж е написала. Нейните полици са написани на пергамент. Тук, на земята, можете да късате полици, колкото искате, но в природата, нейните полици - и всички хора да се съберат и да я късат, да я теглят, няма нито един милиметър от нея да скъсат. И тези полици имат това свойство, че ако речеш да ги късаш, те залепват върху тебе така, че нищо не е в състояние да ги отлепи. И съвременните хора разбират, че всяко действие, което те вършат, се напечатва някъде по лицето или дето и да е по тялото им. Всяко престъпление и всяко добро дело се отпечатва по лицето на човека, и то не така безразборно. Престъпленията се напечатват на едно място, а добродетелите - на друго място.
Та като разглеждате съвременните хора, ще видите на едно място някаква добродетел, на друго място - някакво престъпление и после пак по същия начин - на едно място добродетел, на друго място престъпление. Кой каквото е направил, всичко е отпечатано: кой колко души убил, кого откраднал, жената колко деца е пометнала, колко деца сте имали, как сте живели с майка си и с баща си и т.н.
За в бъдеще от тези образи могат да се вадят филми. Днес се търсят добри киноартисти. Сега всеки от вас може да бъде един такъв киноартист. При това ще бъдете първокласни артисти, първокласни звезди. И ако може да се извади един такъв филм, който сами вие да играете, ще получите за този филм не по-малко от двеста-триста хиляди лева. Това са само думи, които трябва да се докажат. Но те са положения, които са действителни. Това е една дълбока наука. Някой седи и казва: „Аз съм нетърпелив." Знаете ли на какво се дължи нетърпението? На майка ти не се дължи, нито на баща ти, но на самия тебе. У тебе не е развито чувството на времето, у тебе не е развит ритмусът. Ти нямаш ритмус на времето, не разбираш какво нещо е времето, какво нещо е ритмусът на живота. Вследствие на това ти нямаш търпение. Започваш една работа, седиш, седиш, изгубиш търпението и казваш - тази работа няма да стане. Напущаш я. След тебе тази работа става.
И съвременните християни знаете ли колко опити са направили и все са излизали несполучливи? Те трябва да направят ред опити и да постоянстват, за да дойдат до известни резултати. Един християнин отива при някой болен, иска да му помогне. Той казва: „Аз вярвам в Господа Исуса Христа и вярвам да помогна на този болен." Отиде при него, помоли се, но болният не оздравява. Тогава този християнин се съблазни и казва: „Втори път не правя такъв опит. Аз мислих, че ще успея, но втори път няма да гоня Михаля."
Един баптистки проповедник в Русе по народност руснак, казвал се Арсимен, бил виден проповедник, при това често обичал да придружава проповедите си с живи примери и често успявал. Един ден, като държал проповедта за слепия, който бил излекуван от Христа, нещо вътре в него му прошепнало: „След като свършиш проповедта си, излез на улицата, вън там седи един слепец и му кажи: „В името на Господа Исуса Христа прогледни!" И този човек ще прогледне." Като възприел тази мисъл в себе си, той си казал: „Сега ще бъде една хубава проповед. Цял Русе ще се почуди." Той свършва проповедта си, излиза на улицата, отива при слепеца, туря ръката си на очите, както му било подсказано, и тъкмо трябвало да произнесе тези думи, когато изведнъж се усъмнил и си казал: „Ами, ако не прогледа?" Щом се усъмнил, тези думи вече нямали резултат. Започнал той да се движи назад, напред, и около него седят съмишлениците му, наблюдават, но слепият си останал сляп. Като се видял в това положение, той казал: „Ще се отдалеча сам, да се помоля." И след този несполучлив опит той си отиде в Русия.
Вие имате един добър пример от Стария завет, дето се разправя за тримата момци, които били хвърлени в огнената пещ. Те не искат според заповедта на тогавашния вавилонски цар да се поклонят за техните идоли. Вавилонският цар ги повикал и им казал: „Вие ли сте тези, които не искате да се поклоните на нашите идоли?" „Нашият Бог, на когото ние се кланяме, може да ни избави, но и ако не ни избави, ние пак няма да се поклоним на вашите идоли, на вашите богове." Че ако огнената пещ може да ви разколебае, това каква вяра е? Това е вяра на жабите.
Аз сега ще ви приведа един пример за заека, който един ден държал изпит, за да стане градоначалник. Господ казал: „Дайте му тогава два кобура." Заекът отговорил: „Като имам два кобура, лесна работа. Ще отида в гората, там да държа изпита си, че като се върна оттам, ще заема новия си пост. Градоначалник ще стана на Божия град, да уреждам там работите." Той взел кобурите и си казал: „Дръж сега кобурите. Нека смее само някой да се мръдне пред тебе." По едно време чува - нещо в храсталака шуми. Той изведнъж изпуснал кобурите и избягал. „Господи - казал той, - тази работа не е за мене. Дай ми друга някаква служба. При това с кобури не искам, и то в гората. Друга работа ми дай."
Казвам, онзи човек, който се занимава с големите мъчнотии, той не трябва да има заешко сърце. Кой в този свят е минал без мъчнотии? В края на краищата всички хора са минали през много големи мъчнотии, само че едни са успели като трите младежи, турили са ги в огнената пещ и не са изгорели, а други не са могли да устоят. Тези, които устояха, като младите момци и до днес служат за образци. Казвам, не само един опит трябва да направим ние, но и два, и три, и повече, докато най-после получим такъв един резултат, на който напълно да разчитаме, без никакво съмнение. А ние още при първия случай, като не успеем, казваме: „Нас Господ не ни слуша. Тогава нека друг някой да се помоли за мене." Той може да се помоли, но в теб трябва да има вяра. При това вярата във всеки човек трябва да е свързана с първичното съзнание.
 
Ние не може да пристъпваме Божиите закони в света. Някой иска да отиде направо при Господа. Че това е физическо отиване. Това значи, че ти търсиш Господа отвънка. Проявлението на Господа е отвътре, но работата му е отвънка. Ти най-първо трябва да търсиш Бога в себе си и ако искаш да знаеш неговото проявление, да видиш как той работи, трябва да го търсиш отвън. Мнозина от тези, които изучават и физическия, и духовния свят, питат де е духовният свят. Има един англичанин на име Хинтън, който е изучавал четвъртото измерение повече от десет години, но не е могъл да обясни де е Божественият, де е духовният свят. Той знае, че този свят съществува, но де е, не е могъл да определи никаква посока.
 
Всякога, когато човек се вглъбява в своето съзнание, то е един процес, едно отиване в духовния свят. И след това, като разреши човек един въпрос, у него се заражда желание да излезе навън. Най-първо ти искаш да станеш певец, музикант. Започваш първо да мислиш по този въпрос. Дълго време мислиш, усещаш, че някъде в мозъка ти става някакъв процес, но на кое място в мозъка става това, не можеш да определиш точно. Ти само си мислиш, че можеш да станеш повече. Говориш с някого по този въпрос, поставяш въпроса по един начин, по втори начин, цели маневри правиш, докато най-после решаваш да ставаш певец и казваш: „От мене певец ще стане." Решиш ли веднъж, изведнъж нещо в тебе трепне - и ти запееш. Изведнъж звукът от твоето гърло излиза навън и се разпространява из цялото пространство. Хората могат да те чуват и на половин километър разстояние, но питам, де е гласът ти. Докато пееш, тези вълни се разпространяват из цялото пространство, но престанеш ли да пееш, те постепенно заглъхват, докато напълно изчезнат. В момента, в който престанеш да пееш, всичко изчезва. Питам, де отиде твоят глас? Изгуби ли се? Не. Той ще се върне пак при тебе. Това, което ти си дал при пеенето, то ще отиде някъде. То ще пътува, ще пътува, но по-далеч от слънцето няма да отиде. То ще мине през центъра на Слънцето, ще се завърти там и един ден ще се върне пак при тебе. В деня, в който се върне, ти ще усетиш едно особено повдигане на духа. Ти ще усещаш до това време, че нещо те безпокои, нетърпелив си, очакваш някакъв резултат. Ако твоето пеене отиде до Слънцето и се върне, ти певец ще станеш. Не отиде ли твоето пеене до Слънцето, ти певец не можеш да станеш. Ако пеенето ти отиде само до Месечината, ти ще станеш певец на Месечината. Ако отиде до Меркурий, ще станеш певец на Меркурий. Ако отиде до Марс или до Юпитер например, ти ще станеш техен певец и т.н. Ако пеенето ти отиде до Венера например, ти ще станеш певец на Венера и вечерно време ще обикаляш под прозореца на някоя хубава мома и ще й свириш различни серенади с китарата си и ще й пееш. Щом пееш известно време на тази мома, най-после ти ще се ожениш за нея и ще захвърлиш китарата настрана. Сега вече други певци ще се народят и всички заедно с тебе и с майката ще пеят и ще свирят в хор. Между тези певци ще има и сопрани, и алт, и тенор. Всички са музикални. Бащата е главният капелмайстор, а майката е концертмайстор - тя свири на първа цигулка.
 
И сега ако вие не разбирате това, което ви говоря, ще кажете: „Как ни представя живота!" Аз ви представям живота в неговата най-хубава форма. Какво нещо представлява животът? Да мислиш да спечелиш пари. Това живот ли е? Да мислиш да израснеш с два сантиметра. Това живот ли е? Или да искаш да увеличиш теглото си на 72 или на 82 килограма - това живот ли е? Или да искаш да станеш виден човек и да запишат името ти на някоя дъска - това живот ли е? Ако е въпрос да се запише името ти, напиши го там, дето никой не може да го заличи. Когато се напише името ти, напиши го така и на такова място, че нищо в света да не е в състояние да го изглади. Ако се напише на една дъска, дето всеки може да го заличи, по-добре е да не се написва.
Каква е целта днес на нашето верую? Да вярваме в един Бог. Не, ние трябва да отидем вече по-далеч. Тази вяра трябва да създаде от нас хора или човеци. Ако вярата, която ние имаме, и ако духът, който ще дойде, не създадат от нас велики, талантливи и гениални хора, каква вяра е тя? Казвате: „Е, като отидем на онзи свят." Много малко искате. На онзи свят бездарни хора не искат. Чудни са някои, които проповядват, че безгрешниците щели да отидат на онзи свят и там щели като турците да ядат само пилаф.
Не, там се изискват съвършени хора, както там, на небето. Вие трябва да бъдете талантливи във всяко отношение, че каквото чуете, да можете да го приложите. Едновременно човек не може да бъде и музикант, и поет, и философ, и учен, но той ще вземе само един клон. Обаче каквото знае, ще го знае както трябва. Между сегашните религиозни хора, както и между учените, има спор, кое верую е най-право. Казвам, най-право учение в света е това, което може да направи хората талантливи, гениални, учени, музиканти, правдиви, любезни, истинолюбиви, добродетелни, светии и т.н. Това е правото учение. При това туй учение трябва да има израз. Каква разлика може да има в това, че някой бил православен или католик, или евангелист, или баптист и т.н.? Никой не се ражда нито православен, нито евангелист, нито католик, но всеки се ражда с живота. Всеки човек се ражда с нещо хубаво в себе си, но за да може това хубавото да се развие, трябва в него да дойде Духът Господен. После имайте предвид едно положение. То е следното.
Когато Господ създаде света и разните планети, те не си ходиха на гости. И знаете ли какво нещастие щеше да бъде, ако светлината на Венера или Марс, или Юпитер, или друга някоя планета би ни дошла на гости. Всяка планета си има свой определен път и те помежду си си изпращат само любовни писма, но не си ходят на гости. Нито Слънцето им ходи на гости. А ние, съвременните хора, постоянно си ходим на гости. Път си имаш. Обикаляй около своя път, а на другите изпращай само своята светлина. Има време за гости. Един ден, когато тези планети завършат своето развитие, те ще си ходят на гости. Най-първо Меркурий ще отиде на гости на Слънцето. Слънцето, техният най-голям брат, един ден ще повика всички планети на гости. То ще има за това специален голям салон и там ще покани всички планети - Венера, Марс, Юпитер, Меркурий и останалите. Тогава и Земята ще простре една голяма маса и всички същества, които са около нея, ще бъдат на пир. След като пируват дълго време, Слънцето пак ще ги изпраща един по един на своите места и по този начин ще образуват един нов свят. Всички ще кажат: „Ходихме на Слънцето и се върнахме и сега всички с новите придобивки ще започнем новия живот."
Сега какви са вашите разбирания за небето? Те са съвсем човешки. Казвате, човек се ражда, ще умре и след това ще отиде на небето. И после ще се прероди. Много прости разбирания са тези. При това първия път си бил цар, а после ще се преродиш като някой просяк. Един френски писател написал един хубав разказ, в който разправял за един персийски шейх, който бил много богат и учен човек, но не знаел какво нещо е нещастието. Един ден излязъл вън от града на уединено място за размишление, но по пътя го среща един просяк, който го спрял и му искал нещо. Той се почудил на неговата смелост как си позволил да го спре. Но шейхът си отминал, без да му обърне някакво внимание. По-нататък среща една бедна вдовица с едно малко детенце. И тя го спряла, но по същия начин шейхът си заминал, само учуден от смелостта й. След това го среща един сакат човек, без ръце и крака. И той го спрял, но шейхът ядосан се върнал у дома си. Той си казал: „Отде се намериха тези тримата да ми развалят мира?"
 
Сега само той разбрал, че има нещастия в света. Тогава той взима една торба със злато, извиква слугата си, който го придружавал, и му казал: „Вземи тази торба със злато и иди в града. Като срещнеш първия просяк, ще му дадеш една шепа от това злато. Като срещнеш вдовицата, ще й дадеш две шепи злато, а като срещнеш сакатия човек, ще му дадеш всичкото останало злато от торбата." От този ден той постоянно пращал слугата си по улиците и като срещал нещастни и бедни хора, да им дава по нещо, за да не го безпокоят, когато той излиза на разходки да прави своите размишления. Като правил така, той бил доволен от себе си. Като умрял, той се явил пред Бог Ормузд и му казал: „Постарах се да изпълня закона ти. Не съм съвършен, но раздадох всичкото си богатство на бедните." „Да, ти го раздаде, но не от любов, а от желание да не те безпокоят. За да се научиш какво нещо е да се служи от любов" - Ормузд го изпраща още един път на Земята, но не вече като шейх, а като син на един беден работник. Баща му предал занаята на сина си, но един ден синът, както работил, паднал от едно високо място и си счупил краката, вследствие на което той бил принуден да стане просяк. Понякога Ормузд го запитвал: „Как ти се нрави това положение?" Де кой го срещал, все го хокали, че бил просяк, докато най-после се намерила една бедна вдовица, която го прибрала в дома си да го гледа, докато си заминал за другия свят. Тя го гледала от любов. По този начин той научил закона на великото самопожертване.
 
Казвам, ние следваме Христа, нали. Но какво ще бъде това следване, ако ние имаме Христовия дух, а същевременно имаме и този дух, който иска никой да не го смущава. Тогава вие носите само името християни, само носите на име Христовия дух, без да е той действително у вас. И тогава ще ви разправя един случай с един индус, за когото съботяните са писали една книга. Той като се занимавал с живота, изучавал го и дошъл по едно време до духовния живот, но като не могъл да го разбере, не могъл да си обясни много неща от него. Най-после дошъл до отчаяние, решил да се самоубие, но първо се обърнал към Бога с молбата: „Господи, ако ти наистина съществуваш, покажи ми по някакъв начин пътя или ще се самоубия." Вместо да му се яви Господ, явил му се Христос, който му казал: „Ти знаеш ли, че аз дойдох да спася света, за което се и пожертвах. Трябва ли при това положение да се самоубиваш. Иди да работиш и аз ще бъда всякога с тебе." Оттогава животът на този индус се коренно изменил и той останал верен на всички изпитания и мъчнотии, които се явявали в живота му. И той се намирал като апостола Павла, който казвал: „Видях такива неща, които нито ухо е чуло, нито око е видяло."
Казвате, защото той е мислил върху живота. Не, той е мислил правилно. Защото, ако не беше мислил правилно, той нямаше да има тази опитност. Ето, и религиозните хора днес мислят по същия въпрос, но имат ли същата опитност? Не. Този индус е мислил добре, правилно. Някой казва: „Аз вярвам в Евангелието, чел съм го." Не, на съвременните религиозни хора трябва нещо друго.
Ти носиш една кутия кибритени клечки от най- хубав спармацет. И когото видиш, казваш: „Знаеш ли какво нося аз? Нося кибритени клечки, които мога да запаля. Но когато ти запалиш огъня си, на този огън трябва в зимна нощ да се грееш и вода да си вариш. Ти имаш едно учение, една връзка с първичната причина, която на каквито и изпитания да те подложи, ти всякога трябва да съзнаваш тази връзка и да знаеш, че тя е животът, тя е Духът Господен. Ние постоянно отлагаме и казваме: „Като остарея, тогава ще служа на Бога." Това е глупаво разрешение на въпроса. Като си млад още, като живееш, тогава трябва да служиш на Бога, а не като остарееш или като умреш. Ти, като умреш, ще се учиш. В смъртта ние учим закона на самопожертването, а в живота ще се учиш да служиш на Бога. И смъртта си има своето предназначение. В смъртта всичко ще дадеш от себе си, това е половината на живота. Като живееш, именно ще се учиш да служиш на Бога, а не както някой казва: „Като остарея, ще служа на Бога." Значи младите си години ще посветиш на порочен живот, а като остарееш, тогава ще се учиш как да се служи на Бога. Тогава ти ще научиш само закона на страданията и на мъченията, какво допринася един порочен живот, но никога няма да научиш онова, което допринася радостта. Радостта носи живота, в която любовта царува. Тя внася всичкото щастие.
Питам, тогава защо се жени младата мома? Тя търси своя възлюбен, за да намери онова дете, в което да внесе вяра и надежда и чрез любовта главно да го накара да вярва в Бога. И не само да вярва, но и да прилага това учение. Тогава тя е изпълнила своето предназначение в света. Онзи, който служи на когото и да е, той само тогава е изпълнил своето предназначение и само тогава е разбрал смисъла на живота. Бил този човек проповедник или професор, или какъвто и да е, той трябва да изпълни своето предназначение. Животът се осмисля за мене в момента, в който аз съм съзнал, че съм изпълнил волята Божия. Това повдига човека и му дава цена. Този човек вече е готов на всички страдания. Така хиляди хора са погинали в света, но имат идея. Човек и без да вярва, и без да има някаква идея, пак ще дойде до същата опитност, пак ще има известни страдания, но тези страдания няма да имат някакъв смисъл.
Казва Христос: „Духът Господен е на мене да благовествува на сиромасите." Няма по-хубаво нещо от това, Духът Господен да е на човека. И тогава Господ ще ти е задна стража, че ти му служиш. Какво мислят хората, то е друг въпрос. Нека мислят, каквото искат, но в дадения случай ние трябва да знаем, че Бог е с нас и ние изпълняваме неговата воля без никакви задни цели. Ние сме чисти и там, дето е Бог, при каквито условия и да се намираме, всякога ще имаме Божието благословение. И в ада долу да се намираш, пак Бог ще смекчи твоите страдания.
Та казвам, трябва да дойдем до тази опитност да направим връзка. В това седи силата на един човек, в това седи силата на един народ, в това седи силата на едно общество и в това седи силата и на цялото човечество. Трябва една връзка, в която Бог постоянно да действа.
Някой казва: „Защо трябва да бъде така?" Допуснете, че вие живеете в един салон като този, отвсякъде херметически затворен и казвате: „Аз не искам да имам нищо." Като живеете една година в този салон, започвате да изпитвате едно голямо неразположение на духа. Въздухът в този салон е вече достатъчно покварен. Вие започвате след това да се задушавате и ако не намерите едно малко отверстие отнякъде, през което да влезе от външния чист въздух, вие непременно ще бъдете изложени на явна смърт. И ако човек не намери такова едно верую - връзката му с живота, той ще почне да се задушава. Тогава ти се усещаш недоволен от живота. Защо? Защото си прекъснал връзката. Какво мислят хората, това остава на тяхна сметка, настрана. Онова верую, което може да ми даде светлина, онова верую, което може да внесе топлина, което може да разшири моята разумност, което увеличава моята доброта, което ме възраства, което влиза във вечния живот заедно с мене, какво може да ме съмнява? В това е смисълът. Аз няма да търся живота вън от мене. Всички хора търсят живота в тази първоначална причина. Казвам, единственото нещо, към което всички вие трябва да се стремите, е да имате тази опитност.
Христос казва: „Духът Господен е на мене, помаза ме да благовествам на сиромасите." Разберете ли това, тогава настава друга една наука и ние ще разговаряме по друг начин, отколкото сега. Друга опитност ще имате. Сега, като се срещнете, казвате: „Този е от нашите, онзи не е от нашите." Сега хората, които нямат Духа Господен, ще кажат: „Този е наш, онзи не е наш. Този е българин, онзи не е българин." А когато Духът Господен дойде, тогава всички хора ще бъдат наши и всички ще бъдат техни. А сега всички хора не са наши и ние не сме за тях. Вследствие на това има едно голямо противоречие. А това противоречие седи в това, че Духът Господен не е още дошъл и не ни е заквасил. И всички хора не са готови да възприемат истината. Има един спор, но ние не сме за това, да чакаме. Който е узрял, той трябва да се прояви. Узрялата ябълка няма защо да чака другите да узряват. Ти първо трябва да узрееш и като узрееш, не мисли, че въпросът вече е свършен. Не е още свършен. Ти като узрееш, това е само една възможност за проявлението на Божията любов. Ти като си станал християнин или като си станал Син Божи, това е само една възможност за разумното служене. Ти мислиш, че като узрееш, че като си станал Син Божи, всичко си свършил. Едва след като станем синове Божии, ще започне този истински велик живот, към който ние постоянно се стремим и за който постоянно мечтаем. Синове Божии, това е нещо реално, което ние трябва да въплътим в себе си. Бога ние трябва да въплътим в себе си. И ако Бог не въплътим в нашето съзнание, тогава безполезно е и това учение. И ако този Бог, в когото вярваме, не може да се прояви в мене и ако този Бог, в когото ние вярваме, не може да се прояви във вас, безполезно е това учение. И тогава ние ще имаме една вътрешна опитност. И тогава ние ще бъдем хората, които създават своите условия.
Да ви приведа още един пример. Представете си, че имате един хубав извор от планината някъде, който искате да прекарате във вашия дом. Започвате да работите. От къщи направяте една вада до планината и остава още един метър, но се спирате. Този метър земя препятства на тази вода да потече за дома ви. Представете си, че този метър земя представя вашия живот. Тази разкопаната вада, това са ред усилия, които сте правили в миналото. Работили сте много, но още един живот ви оставя да разкопаете този метър. Щом го разкопаете, водата ще дойде в дома ви.
Казвате, този човек е щастлив. Да, но той е работил в миналото и сега разкопа един метър само и се ползва от усилията на водата, от благата на водата, която дохожда в дома ви. Други започват по обратен път. Той ходи при извора, връщал се, копал и най-после в последния си живот взел, че разкопал от извора един метър и водата тръгнала. Аз разкопах, ето и той копа. Аз на същото място копах. И той на същото място, но на него върви, а на мене не върви. Криво е започнал той. Ако онзи човек, който, като е тръгнал от Бога, не е копал, от Бога докато слезе на Земята, то нищо не става. Ако той сега копае, то е дълга работа. Отгоре е трябвало да копае, докато стигне до Земята, да разкопае един метър - и всичката вода ще тръгне.
Ако вие богатството, което имате, не сте в състояние да го пренесете на небето, вашият живот е напразен. Всичко, каквото спечелите тук, на Земята, трябва да го пренесете на небето. Тук няма живот, а има работа, труд, сиромашия. Като пренесеш банките горе, там ще разполагаш. То е Духът Господен - да пренесеш своето богатство горе.
Сега ще кажеш - това са отвлечени работи, но онзи, който казва, че е отвлечена работа, той се забавлява. Какво значи на български „отвлечено"? Когато някоя мома е отвлечена, казват отвлечена идея. Задигнат момата, завлечена идея. Те тълкуват, че нещо е неразбрано. Онзи, който отвлече момата, какво разбиране има тук, седят и казват: „Това е отвлечена идея." Много реална е. Отвлечена мома е там, тя е отвлечена, но не е довлечена. Има неща, които могат да се отвлекат и да се довлекат. Отвлечена е момата, че не е занесена, дето трябва. Злото не е в това, че е отвлечена, но че тя не е занесена, дето трябва.
Духът Господен, върху това ще се спрете. Аз искам да имате една опитност. В този кръг сте една точка. Едно място заемате и образувате един радиус. Защото вашата опитност е ценна. В този кръг тя е един център и на мястото си тя има нещо ценно. Всеки от вас трябва да има тази опитност. Казва: „Мога ли да имам тази опитност?" Можете. В момента, в който вие добиете тази опитност, ще се разшири сърцето ви. Вие сте грешник. В този живот ще кажете като слепия човек: „Сляп бях едно време, но сега виждам." Ако ме пита някой: „Ти в онзи свят бил ли си?" Чудна работа. Аз живея в онзи свят. Някой ще каже: „Това е много казано." За вас е много, но за мене е много естествена мисъл. Че като съм в онзи свят и в този свят, лошото е за мене, че като съм в онзи свят, работя много добре. Не като дойда на земята, чапрашик е много. Корените са долу в земята, а клонищата са горе. Ти дойдеш и докато извадиш твоите корени от земята, да направиш като разумно същество - да се освободиш и да отидеш при Бога, но това нас не ни плаши. Онзи свят в моя ум, това са възможностите на този свят. И този свят са възможностите на онзи свят.
Сега повикайте някой философ да развие тази тема - какво нещо е онзи свят. Онзи свят са възможностите на този свят и този свят са възможностите на онзи свят. Най-добрите философи в България могат да разяснят философски тази тема в едно списание според техните термини. Аз ви го давам като зародиш, най-късата тема: „Що е онзи свят". То са възможностите на този свят. Онзи свят, Духът на Господа, той е, който съгражда всичко. Ако нямам него, нито възможностите на онзи свят, нито възможностите на този свят, не могат нещата да се реализират. Без Духа Господен те остават нереализирани.
 
Следователно това разумното, което живее едновременно в този и в онзи свят, може да се реализира. Онзи разумен човек, който може да намери пътя на истината, който може да намери пътя на любовта и пътя на светлината, тогава ние казваме, че този човек е свободен.

Пета неделна беседа

29 септември 1929 г., неделя, 10 часа

София - Изгрев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...