Jump to content

Статия 1. Няма да осъмне добре Зорница, Г. XLVI, бр. 38, 22.IX.1926, с. 1.


Recommended Posts

Статия 1.

Няма да осъмне добре Зорница, Г. XLVI, бр. 38, 22.IX.1926, с. 1.

Н. Ив. Цаков

Не много отдавна, когато преглеждах едно американско списание, което дава отлични статии по политика, религия и наука, срещнах една статия за България. Тя е писана от един чужденец, който познава балканските народи и техните вечни сплетни и караници. Драго ми беше да чета статията, в която бликаше любов към малката и нещастна България. Тоя чужденец с един възторжен език, говори за днешна България, която след кървавите и тревожни дни започва една възстановителна дейност, заслужаваща похвала и насърчение. Той с радост констатира, че политическите убийства са спрени, изчезванията на българските граждани престанали и злобата и омразата утихнали. Според него, българският народ започва да гледа с по-голяма вяра и надежда на бъдещето.
Това е една доста правдива и правилна оценка за положението на нашата родина през последно време. Сегашна България съвсем не прилича на оная България преди 3-4 години. Доверието към нас всекидневно се засилва и крепне. Великите сили са по-благосклонни към нас, отколкото бяха по-рано. Новините, които стигат до тях за нашата страна, съвсем не са обезсърчителни и тревожни. Благодарение на това България успя да сключи заем за бежанците чрез Обществото на Народите. Европейската обществена съвест се заинтересува за стотиците хиляди български бежанци и това не може да не ни радва и вдъхва надежда. Лоялното ни държане пред нашите съседи и миролюбието ни е спечелило много поддръжници и приятели в чужбина. Българското име, което заслужено и незаслужено бе опетнено в странство, започва наново да се възстановява и очиства. България вече не е страна на кърви и насилия, на бунтове и метежи.
Това са факти, които не могат да не радват всеки българин, който обича България и работи за нейното добро име и престиж.
Но ние съвсем не сме сторили всичко, което има и трябва да направим. Има още много да се желае и много работа да се върши. Една възстановителна дейност изисква големи грижи и неуморна работа. Това е великанско дело, което не можем постигна в седмици и месеци. Но, ако днес България си е поставила за цел да обърне нова страница, да заживее нов живот, да работи над себе си, да твори блага и сее семето на знанието и културата, да възпитава масите в един дух на примирение и тясно сътрудничество, то тя трябва да следва право своя път, без да прави отклонения, които спират правилния вървеж на това велико народно дело. Разбира се, тая крупна и съдбоносна работа не може да се извърши само от правителството. Тя иска подкрепата и съчувствието на всички фактори: партиите, интелигенцията, църквата и още малки и големи фактори. Всяко спиране на тоя възстановителен процес връща България назад. Всеки отказ на факторите, да изпълнят дълга си и дадат своя дял към това народно дело, е предателство спрямо България.
И тъжното е, че такива прояви, които несъмнено ще върнат България назад, съществуват. Те са още в своя зачатък, та има време да ги премахнем и отстраним, стига да виждаме последиците и опасностите от тях.
Една от тия печални прояви е конспирацията Тая дума за нас е страховита. Тя буди нерадостни и печални спомени. Тя ни напомня за хвърлена във въздуха катедрала* / *3аб. Атентатът на 16 април 1925 г. в църквата "Св. Неделя", където загиват 150 човека./, за обезобразени и кървави трупове, за нещастни сираци и безпомощни родители. Конспирацията донесе пълни затвори, бесилки, безследно изчезнали и много насилия. Тя е адско дело, сатанинска радост. Всяка конспирация връща България назад. Тя е предателство спрямо родина ни. Откритите в столицата и някои градове в провинцията конспиративни организации, са тягостни прояви в нашия обществен живот. Макар и ограничени те говорят, че духа на рушението, на кръвта и насилието още не утихнало и замрял. Споменът за близкото минало като че ли не е заличен. И действително, чудно е, че и у нас има хора, които още вярват и уповават на конспирации и искат чрез тях да ръководят съдбините на България. Тия безумци искат да ни донесат щастие и народно добруване чрез конспирация и насилие. Добруване чрез нелегални и рушителни действия никога и никъде не е постигнато. И у нас не може да се постигне. Свобода чрез насилие не се добива. Освобождение няма чрез убийства. Конспирацията е опасна, защото тя разделя народа. Тя всява омраза, вражда между българите. Нейната цел е да облагодетелствува едни и да потиска други. И най-после, тя влачи подир себе си голямо насилие от страна на управляващата партия.
Ето защо, конспирацията в настоящия момент е най-големия враг на България. Тя спъва и пречи на правилния и възстановителен период, в чието начало сме сега ние, българите.
Но има и друга проява, която също не е много насърчителна. И тя е, насилието на властта. Насилието от страна на управниците също връща България назад и пречи на правилната и възстановителна дейност. Този, който чете нашата преса, има очи и уши, знае много неприятни и печални неща, които са от естество да убият вярата на народа в правов ред и законност. В името на тоя ред, в името на народното добруване стават насилия на съвестта при изборите, стават побоища, царува тирания. В името на същите тия принципи, без думата на закона и правосъдието, мнозина българи пострадаха, страдат и ще продължават да страдат, ако озверения партизанин не се свести и изобличи. Под израза "преследване на разбойниците" според изнесеното напоследък в някои вестници, се вършат беззакония. Допустимо е някои безумни селяни да служат за ятаци на разбойниците, но властта не може да се разправя по един такъв домашен, безцеремонен начин с българските граждани. За всеки, който наруши законите и подпомага разбойниците има правосъдие, което е длъжно да каже думата си. Администрацията по никой начин не може да бъде изпълнителна власт.
Това е тъжна проява. Подобни дела съвсем не обединяват народа. Напротив, те го разделят, озлобяват. Убиват вярата му в законите и властта. В една правова държава деяния, като горните, са немислими. Аз лично вярвам, че пострадалите при такива случаи, па и техните близки не могат вече да са добри български граждани. По такъв начин ние увеличаваме разбойничеството, вместо да го ограничим, сеем злоба и ненавист, вместо да ги потушим.
Сега, когато на България се гледа с по-добро око, когато великите сили са наклонни да ни защитават и подпомагат, когато българинът започва едно по- трескаво и възстановително дело, което при голямо внимание и пазене от крайности може да донесе едни по-радостни и щастливи дни на народен подем и възраждане, когато злобата и мъстта са на път да заглъхнат, всеки, който крои нови конспирации и преврат, който пренебрегва законите и действува чрез насилие, е враг на България. Той забива нож в сърцето на родината ни.
Вървим ли по този път, България няма да осъмне добре.

Н. Ив. Цанов

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...