Jump to content

1929_10_11 Правата и кривата линия


valiamaria

Recommended Posts

Аудио - чете Цвета Коцева

Архивна единица

От книгата, Служене, почит и обич", Младежки окултен клас - година девета, (1929-30),

Издателство: "Бяло Братство", София, 2012 г.,

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

 

От книгата „Служене, почит и обич“, 1-24 лекции на Младежкия окултен клас, 9-та година, т.I, (1929 г. - 1930 г.), държани от Учителя П.Дънов (по стенографски записки), изд. София, 1940 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

11 октомври 1929 г.

Права и крива линия

— Само светлият път на мъдростта води към истината.

— В истината е скрит животът.

Често българинът си служи с поговорката: „Който сее, ще жъне“. Тази поговорка е станала международна. Наистина, ако земеделецът само сее, без да жъне, нищо не се ползва. Остане ли житото на нивата, следната година то пак ще изникне, но земеделецът не се е възползвал от него. Следователно, ако човек само събира материали, без да ги прилага, той нищо не се ползва.

Като ученици, ще ви задам следния въпрос: може ли правата линия да се изкриви? Ако правата се изкриви, кои са причините за нейното изкривяване? Като се вглеждате в живота си, намирате, че почти всичките ви работи са изкривени. Отрицателните положения в живота се дължат на изкривяването на нещата. Например, слушате някой да казва, че не може да учи; друг казва, че не може да работи; трети не може да се движи; четвърти не може да постъпва правилно и т. н. Защо човек не може да направи някои неща? Защото е изкривил правата линия в живота си.

Кога се изкривява правата линия? Когато се продължава чрезмерно. Значи, ако удължавате правата линия повече, отколкото трябва, тя или ще се изкриви, или ще остане права, но много дълга. Знаете, че най-късото разстояние между две точки е правата линия. От това гледище, казвате, че кривата линия не е нищо друго, освен сбор от множество прави. Обаче, това не е отговор на въпроса, защо правата линия се изкривява.

Като говорим за права и крива линии, ние разбираме отношенията между хората. Когато казваме, че някой човек е прав или постъпва право, имаме пред вид неговите правилни разумни отношения. Кажем ли за някого, че е крив човек, разбираме, че отношенията му към хората не са правилни. Обаче, в природата, както и в живота, и правите, и кривите линии имат своето място. Хората роптаят против кривите линии, като символ на криви постъпки, но въпреки това те си служат с криви линии. Чиниите, лъжиците, коритото и много още предмети са направени от криви линии.

И тъй, дойдем ли до идеята за кривата линия, ние търсим причините в отклонението на човека от правата линия. Докато се е движил само по права линия, човек имал само една идея. Като се движил по пътя на правата линия, той имал съзнание само за едно измерение. В който момент се явят в съзнанието му две идеи, той се отклонява от закона на правата линия и образува крива. Невъзможно е да се отклони човек от правата линия без да я изкриви. Представете си, че по правата АВ живеят три същества: 1, 2, 3. Значи, линията АВ е разделена на три части: [[Картинка:pr_kr_linia_im.gif]] Съществото едно (1) влиза в непосредствено отношение със съществото две (2). Ако иска да влезе в отношение със съществото три (3) и да се запознае с него, то трябва да си послужи със съществото две (2) като посредник. То не може да се съобщава направо с него. В това положение съществото едно (1) започва да философства и да търси начин, как да влезе в пряко отношение със съществото три (3). Ако рече да направи това по закона на правата линия, не може да успее. Нищо друго не му остава, освен да се отклони от правата линия, да се изкриви нагоре или надолу и да се запознае със съществото три (3). Като се отклони от правата линия и изкриви пътя си, съществото едно (1) знае, че за запознаване със същества, които не са непосредствено до него, има не само една възможност, но няколко.

И тъй, ако питате, защо човек изкривява пътя си и не върви всякога по права линия, можем да дадем няколко отговора. Човек изкривява пътя си, или когато обича, или когато не обича. Представете си, че един студент върви от дома си до университета по права линия. Обаче, ако разбере, че на същата улица живее един от професорите му, към когото няма разположение, той изкривява пътя си, взима друга посока, с цел да не го среща. Ако пък на друга улица живее професор, към когото студентът има разположение, той ще изкриви пътя си, няма да се движи по права линия, за да среща професора си често. Като се движи по крива линия, човек изразходва повече време и енергия, което се оправдава, когато човек обича или има разположение към дадено лице. Времето, което човек употребява за изминаване на правата линия, е точно определено. Започне ли да се изкривява тази линия, заедно с това и времето се изменя. Затова казваме, че някои неща стават моментално, а други – не. Тия, които стават моментално, вървят по права линия. Тия, които не стават моментално, вървят по крива линия.

Ще кажете: Не може ли студентът да продължава да се движи по права линия? И това може, но при условие, любимият му професор да живее на същата улица, на която той живее. Следователно, всяко същество, което обичате, е в състояние да възстанови вашите първични отношения, т. е. да ви върне в правия път. Ако един човек не ви обича, намерете друг, който ви обича. Той ще ви помогне да се върнете в правия път. Ако хората ви преследват и говорят лошо за вас, те стават причина да изкривите пътя си. Искате ли да се върнете в правия път, потърсете поне един човек, който да ви съчувства. Той може да ви помогне да се върнете в първото си положение, да тръгнете в правия път на живота. Достатъчно е да намерите един човек, който да е с вас, за да възстановите връзката си с Бога. Тогава вие казвате: Ако всички са против мене, но един е с мене, аз имам вече сила да вървя в правия път.

Когато искат да заставят човека насила да върви в правия път хората постигат това по механически начин. Те почват да го морализират, да го наказват, да прилагат крути мерки към него. Като се види от всички страни ограничен, той се принуждава да върви в правия път. Той се намира между чук и наковалня, т. е. подложен е на Мойсеевия закон и, иска или не иска, подчинява се. Обаче, щом види, че едно от ограниченията е премахнато, той веднага се отклонява от правия път. Следователно, всяко механическо въздействие върху човека е дресиране, а не съзнателно възпитание. Щом се дигне тоягата на дресирането от него, той пак изкривява пътя си.

С други думи казано: Докато човек се намира под закона на наследствеността, той често попада под едни и същи навици, добри или лоши. Защо? Защото не е свободен от причината, която го заставя да се прояви по един или друг начин. Махне ли се причината, човек тръгва по своя естествен път, който природата му е предначертала. Като се изучава, човек трябва да знае, по свой вътрешен подтик ли върви в правия път, или под външно, механическо въздействие. Ако върви по свой вътрешен подтик, човек и да види отворена каса, пълна със злато, ще мине и замине край нея, без да й обърне внимание. Той не се интересува, има ли човек в стаята или не. И сам да е, той минава край касата и излиза вън от стаята, без да посегне към нея. Обаче, ако човек върви в правия път по механически начин, под действието на Мойсеевия закон, чрез заплашване и морализиране, щом види, че е сам в стаята, веднага ще посегне към касата и ще извади няколко златни монети. Човек трябва да върви в правия път без стражар. Остане ли стражар да го следва и напътва, той всеки момент може да изкриви пътя си. Тъй щото, когато се стреми към идеен живот, човек трябва да се освободи от мисълта за стражарите.

Отклоняване или изкривяване на правата линия става не само във физическия път на човека, но и в пътя на неговите мисли, чувства и постъпки. Въз основа на това, ние вадим следния закон: когато две еднородни сили се срещат, те всякога се отблъскват. Това отблъскване е причина за отклоняване или изкривяване в правия път на човешките мисли, чувства и желания. За реализиране на човешките мисли, чувства и желания трябва да действат противоположни сили, които се привличат. Вследствие на това те произвеждат работа, светлина, топлина – условия за проява на мислите, чувствата и желанията.

Съвременните хора не успяват в живота си, защото между проявите на физическия и духовния живот няма здрава, положителна връзка. Щом връзката между тия прояви не е здрава, те не могат да се ползват от тях. Ако връзката между физическите и духовни прояви в живота на даден човек е съзнателна, той може разумно да се ползва от тях. И тогава, каквото изкривяване да стане на правата линия, то е на място. Например, казваме, че не е право студентът да изкривява пътя си, понеже не иска да срещне лице, което не обича. Обаче, той има право да изкриви пътя си, ако му предстои да срещне разбойници. Както човек изкривява пътя си, така и параходът изкривява своя път. Видите ли, че един параход лъкатуши на една или на друга страна, знайте, че той среща на пътя си такива изненади, които могат да го разрушат: подводни мини, разрушени канали и др. Съзнателното отклоняване на човека от правия път е на място. Обаче, несъзнателното отклоняване става причина за големи страдания.

Следователно, когато казваме, че някой човек се отклонил съзнателно от правия път, или се върнал назад, имаме предвид желанието му да разреши правилно известен въпрос. Когато човек среща на пътя си непреодолими препятствия, за предпочитане е да се върне назад, отколкото да върви напред, с риск да разбие главата си.

— Само светлият път на мъдростта води към истината.

— В истината е скрит животът.

7. Лекция от Учителя, държана на 11 октомври, 1929 г. София – Изгрев.

Книги:

* Правата и кривата линия

Служене, почит и обич (Младежки окултен клас. Година IX (1929–1930). София, 2004)

48 беседи от 30 август 1929 г. до 15 август 1930 г.

* Права и крива линия

Служене, почит и обич (Младежки окултен клас. Година IX (1929–1930). Том I. София, 1940)

25 беседи от 30 август 1929 г. до 28 февруари 1930 г.

Начало: 06:00

В списъка на беседи по:

* време

* заглавие

* ден

1929_10_11 Правата и кривата линия.pdf

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата, Служене, почит и обич. Младежки окултен клас. Година IX (1929–1930).

Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2004.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

ПРАВАТА И КРИВАТА ЛИНИЯ

“Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът.”

Сега искам от вас да извадите основните мисли от всички лекции на миналата година. Ще ги прегледате и ще извадите основните мисли.

Земеделците имат един прост закон и всички го знаят. Който сее, той ще жъне и вършее. Ако той само трупа, а не вършее, той нищо няма да придобие. И който само трупа материали, нищо не се ползва. Ако той остави всичко на нивата, идущата година то пак ще изникне, но той нищо няма да се ползва. Онзи, който само сее, а не вършее, нищо не се ползва.

Сега може ли правата линия да се изкриви? Представете си, че ви се задава от научно гледище въпросът, кои са причините, които изкривяват правата линия. Защото всичките ви работи са все такива. Често някои от вас казват тъй: “Аз не мога да уча.” Друг казва: “Аз не мога да ям.” Трети казва: “Аз не мога да държа пари.” Четвърти казва: “Аз не мога да ходя.” Пети казва: “Аз се уморявам.” Тогава какво отношение имат тези думи? Който казва “Аз не мога да уча”, кои са причините, че не може да учи? Казват той не е роден талантлив. Оставете паметта. Вземете една дума в нейното изявление. Какво се разбира под “Аз не мога да уча” или “Аз не мога да помня”, “Не мога да разсъждавам”? Или казвате: “Не мога да постъпвам добре.” “Слабост имам.” Какво се разбира под “Слабост имам”?

Но да дойдем до въпроса, как се изкривява правата линия. Щом продължавате правата линия повече, отколкото трябва да бъде права, какво става с нея? Две положения има: или ще стане крива, или ще стане много дълга. Нали в геометрията се казва между две точки може да се тегли само една права линия. Тогава от туй гледище кривата линия е съставена от безброй прави линии, които се движат около един център. Но това не е разрешение на въпроса. Когато имаме един център и с пергела направим окръжност, ние разрешаваме как се е образувала кривата линия, проявяването на този център. Как се е образувала правата линия? Онези, които изучават обикновената геометрия, казват между две точки може да се тегли само една права линия. Но за да теглим една права линия, кои са подбудителните мотиви или причини, които да заставят човека да постъпи така? Казват: “Прав човек е той.” Значи има прави отношения между двама души. За друг казват: “Той е крив човек.” Какво подразбират хората под думата “крив човек”? Не постъпва разумно, не постъпва добре в отношенията си спрямо другите хора. За такъв казват: “Крив човек е той.” Сега в какво седи лошото, че е крив? Или в какво седи кривината? Нали, когато човек иска да си направи една лъжица, нали му трябва една крива линия. А какво лошо има, че лъжицата му е малко крива? Хората роптаят против кривата линия, а правят криви лъжици. Питам сега как оправдават хората, че ядат с криви лъжици чорба? В природата допуснато ли е човек да яде чорба? Аз вземам едно такова положение, чорбата е произведение само на човека. Само човек прави чорба. Ще нарежете малко картошки, малко магданозец, малко вода и ще направи малко картошкена чорба. И мисли, че туй е някаква храна за него. Хубаво.

А-1-2-3-В

Ако вие разбирате ония моменти, които отклоняват човека от правата линия, вие ще разберете вътрешния подтик, защото човешкото естество се мени, и кои са причините за промените на вашите състояния. Едно същество, което има идеята само за едно измерение, у него съществува само една идея. И щом в това същество, в ума му се родят две идеи и той иска да ги реализира, какво ще направи то? Може ли да ги реализира по закона на правата линия? Можем да турим, тъй както във видимата геометрия се тургат нещата. Поставете, че на една линия АВ живеят три същества 1, 2, 3. Допуснете, че тия същества седят в правата линия. Едното от тия същества иска да има отношение със съществото 3. Но по закона на живеенето туй същество не може да има прями отношения с третото същество. Следователно то ще говори на второто и то ще бъде като тълкувател. То с третото същество не може да се види, но в неговия ум то знае, че има едно същество пред него и то иска да приказва с него, че да се запознае. Но в един свят с едно измерение отникъде не можеш да заобиколиш. Ако вървиш според законите на този свят, а имаш желанието да се запознаеш, какво трябва да направиш? Естествено ще станеш философ. Ще кажеш: “Има ли в природата някоя възможност?” В света все трябва да има тил. И в тебе ще се зароди тази мисъл, която ще каже в природата съществува нещо повече, отколкото аз разбирам. Възможно е да съществува и да мълчи. Не е само това отношение, което сега съществува. Следователно туй същество, което си е наумило да се запознае с третото или четвъртото същество, то вече от правата линия е изкривило своя път. То знае в ума си, че не е само този път, но трябва да има друг път, друга възможност.

Сега да приведа един пример. Допуснете, че вие сте гимназист и всякога вървите по една права линия и никога не се отбивате от тази линия. Тя върви право от къщи в гимназията. Но допуснете, че един професор, когото вие не искате да срещнете, дойде и той да живее на тази улица. Тогава у вас се заражда едно неразположение, не ви се ходи вече по правата линия, но искате да живеете на тази улица. Излезете от къщи, дойдете донякъде и кривнете от пътя. Пита ви някой: “Защо не вървите в правия път?” “Е, не ни се ходи по правата линия.” Защо? Защото този професор е там, не искате да го срещнете и изкривявате линията си. Казвате, когато човек не иска да срещне някого, той ще изкриви линията си.

MOK_9_7_2.GIF

Сега, който разбира причините, добре, но който не разбира причините, той ще каже тъй (Виж чертежа.) Ще мине от А до В, обаче не по права линия, ще изкриви малко. Схващате ли сега откъде иде причината на изкривяването? Този перпендикуляр С е на две успоредни линии, d е ученикът, който живее на тази улица. При С живее професорът. Този студент, щом дойде до предела, не продължава пътя си, а кривва. Значи този професор е заставил студента да изкриви пътя си. Или разположението, което има студентът към професора, го е накарало да изкриви пътя си. Следователно той е иждивил и от времето си. Понеже правият път се изминава за точно определено време, а щом той изкривява пътя си, трябва му повече време. В природата е тъй, с каквато и бързина да пътувате, правата линии винаги си има точно определено време. Или правата линия се определя с точно време.

Вие казвате за тези неща те стават в мига. Нещата, които стават в мига, те вървят винаги в права линия, а тези, които не стават в мига, те не вървят в права линия. Туй, което става моментално, става в права линия. Сега онези, които не разбират законите, ще кажете този ученик няма право да изменя пътя си. Та все по един път ли ще ходи в гимназията и в университета? Може и по друг път. Добре. Заменям или замествам този професор С с един негов любим приятел, който живее на същото място С. Тогава кривият път веднага ще изчезне и ще се възстановят пак първите отношения. Тогава кои са причините за изчезването на кривата линия? Неговият приятел е причината. Сега това е едно явление. Да го преведете във вашия психически свят. По тази аналогия извадете един закон, по който можете да действате. Защото възможно е в нашата точка С да се яви едно чувство, което може да ви застави да измените хода на вашите мисли или желания, или на вашите постъпки. Това е възможно. Ако дойде друго едно същество, което има хубави отношения към вас, да възстанови пак първите отношения, които вие сте имали.

Следователно, казвам, ако имаш един човек, когото не обичаш, намери друг, който те обича, за да се възстанови първото положение. И вследствие на това, когато хората ги гонят, те търсят поне някъде помощ. Всички говорят лошо за него, той търси път, за да закриви малко, той търси поне един човек, който да му съчувства и тъй да възстанови Божественото в себе си. И като намери един човек, казва: “Нека другите си говорят колкото си искат, един има, който говори добро за мене.” И тогава той тръгва пак по правия път.

MOK_9_7_3.GIF

Сега другата страна. Казват за някого: “Да го оправим.” Но представете си, че онзи, който не разбира закона, иска механически да го изправи. Но този път на туй механическо изправяне ние поставяме един стражар С1. Това пак представлява професора С. Студентът тръгва, но като дойде до В, иска да кривне малко. Стражарят С1 му казва: “Не може, направо ще вървиш.” И той, иска-не иска, намира се между две злини, казва: “При професора лошо, при стражаря още по-лошо.” И той тръгва по правия път на училище. Питат го в училището: “Защо ти друга сутрин кривваш из пътя си, а сега мина из правия път?” “Е, имаше един стражар.” Значи в дадения случай стражарят те оправи. Но на другия ден този ученик се ухитрява и казва: “Ще направя друга крива линия.” Иска да заобиколи професора си от другата страна, по М, и този стражар не го среща. Но допуснете, и тук поставят друг стражар С2. На следната сутрин те среща стражарят С2, и пак те връща, оправи те. Но на другата сутрин този ученик минава през друг път, още по-далечен, по N. Пак поставят стражар С3. И най-после дойде стражарят С4. Още пред къщата на ученика пази го, като излезе, и го придружава до гимназията. Стражарят върви отподире му и казва: “Право ще вървиш.” Не. Това е механическо направление. Туй е законът на морализирането. Това е Мойсеевият закон.

Тези С1, С2, С3, С4, това са все Мойсеевият закон. И горният ученик няма възможност да мине през друг път. Питам, защо е нужно сега? И той казва: “Както виждате, баща ми, майка ми са решили да ме вкарат в правия път. И ми казват, непременно през тази улица ще минеш.” Заставен е той. Няма друг избор. Те му определят един път и той е заставен оттам да мине. Но допуснете сега, стражарят С4 се разболее, напусне поста си. Ученикът ще кривне. Като дойде С4, онзи, който го морализира, пак на мястото, не може да кривне от пътя. Но след туй разболее се стражарят С3, ученикът дойде до него, няма го, пак кривне. На следния ден те го заставят пак по правия път да върви. Разболее се сега С2. Ученикът, като дойде до това място, пак кривне.

Та в закона на наследствеността децата все повтарят някои навици. Щом се премахне причината, която забранява, веднага ние вземаме същото направление, пътя, по който ние искаме да вървим. Щом се яви тази причина, ние вървим по правия път. Сега ние искаме да направим нещата, но ни е страх, стражар има. Някой път ти имаш нужда от пари, виждаш касата отворена, но обикаляш оттам. Защо? Хората ще те видят. Това е вече изкривяването. Тръгваш пак по правия път. Има ли един, ще изкривиш пътя, няма ли никой, ти бръкваш в касата. Но в ума ти, преди да направиш нещо, все има един стражар.

Та когато ние говорим за идейния живот, тия стражари С1, С2, С3, С4 трябва да ги очистим от ума си. Сега питам, няма ли едно положение за този студент, за да не си изкривява пътя? Има. Вие можете сами да намерите тази причина. Центърът С има известна отблъсквателна сила към точката В. Тогава в много отношения ние можем да кажем тъй: когато две еднородни величини, които имат една и съща сила, се срещат, те се отблъскват. Следователно професорът С е една положителна сила и студентът d, и той е една положителна сила. Тогава, щом дойде d до този перпендикуляр С а понеже С е по-силен, веднага става отблъскване и се образува една крива линия. Затуй често в човешкия мозък известни желания, известни мисли се отклоняват по същия закон. Някой път ти искаш да направиш нещо, но зависи от силите, които действат, дали са положителни, или са отрицателни.

Та разбрахте закона на отклонението. Ако са положителни или са отрицателни, може да измениш своя път. Тогава постиженията какви са? Зароди се у тебе една мисъл, но тя трябва да има известно постижение. Щом пътят е по-дълъг, отколкото трябва, ти няма да имаш едно правилно постижение. Казвам, в живота, когато се привеждат обикновените сили, обикновените мисли и желания на хората, когато се изясняват, вече се разбират причините малко по-друго. Има още една философия, още неоформена. Т.е. между проявите на физическия живот и между проявите на духовния живот няма още ясна връзка в нашето съзнание. И вследствие на това много наши постъпки не можем да ги изясним разумно. Изясняваме ги по този начин, или по пътя, в който няма единство. Сега аз тургам и това. Някой, който може да каже: “Какво ще се плаши той от професора, нека си мине направо, какво има от това.” Но, представете си, че точката С, това са разбойници. Тогава ти няма да минеш през този път, който те минават. Непременно ще измениш пътя си. Ще кажете: “Може ли това да стане някой път?” Добре, представете си тогава, че С е един мост на някоя река, но той е развален. И ти по тази посока не можеш да минеш. Сега, за да изясним този дадения случай, представете си, това е един канал, през който трябва да мине корабът d, но тук, при точката С, каналът е затворен. Тогава при този канал има мъчнотия. Щом дойде до С, корабът ще тръгне по друго отклонение, има друг един канал. И ако се попита защо не върви по правия път, ще каже каналът е затворен. Все същото е това.

Тогава другото положение. Представете си, този канал е затворен и няма никакво отверстие. Какво ще стане? Едно от двете: или този кораб ще се спре и ще чака, докато каналът се отвори, или той ще се повърне назад. Следователно, когато кажеш, че в живота на някой човек е станало известно повръщане назад, значи той се връща пак на същото място, отдето е тръгнал. То е пак по същата причина да намери друг изходен път, за да намери разрешение на този въпрос. Значи препятствията, които среща на пътя си, са непреодолими и той предпочита да се върне назад. Но разрешението на този въпрос е възможно. Защото от точката, от която той тръгва, там може да намери едно разрешение.

“Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът.”

Седма лекция

на Младежкия окултен клас

11 октомври 1929 г., петък, 6 часа

София Изгрев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...