Jump to content
Ани

Б) "Докато вършим волята Божия, ние ще имаме Божието благословение над нас"

Recommended Posts

Б) "Докато вършим волята Божия, ние ще имаме Божието благословение над нас"

ЩЕ СЕ ИЗКОРЕНЯТ

29 авг., неделя, 8 ч.с. -

В Свещеният огън. Съборни беседи от Учителя,

дадени на учениците на

Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр.

София, на "Изгрева", през лятото 1926 година.

София, Просветния комитет, [1926], с. 206-207.

"... Следователно, докато вършим волята Божия, ние ще имаме Божието благословение над нас. Бог не ни е създал нито за погибел, нито за страдания.
Страданието е само един преходен етап, който скоро ще се измени. Ще дойде време, когато вие ще търсите страданията, но няма да ги има. В бъдещата епоха вие ще давате пари за страданията, но няма кой да ви ги продаде. Ценни са тия страдания.
Сега, понеже Любовта е рядкост, радостта е рядкост, знанието е рядкост, а страданията изобилни, казвам: съберете страдания за бъдеще, да ги продавате.
В туй отношение законът е верен: когато много страдания се наберат, когато станат преизобилни, Господ слиза от небето и взима всичките страдания. Само Той е всемъдър, всесилен. Той взима тяжестите на хората и с това се обогатява. Същевременно, Той обогатява и нас в своята Любов. Защото нашите грехове и нашите страдания са гориво за Божията Любов.
Божията Любов не може да се прояви без нашите страдания и грехове.
Нашите грехове са необходимият пясък, по който може да се движи Божествената кола. В Божествения свят пак трябва пясък. Затова са необходими нашите грехове, да дадат подем, да се движи Божията кола. Вие ще кажете: тогава да грешим, да дадем повече пясък. Не, само толкова пясък трябва, колкото да се движи колата. Не трябва много пясък, че да се изпълни целия свят. На какво може да уподобите страданието?
Казвам: страданието е чук в ръцете на онзи архитект или на онзи скулптор, който като се вдига и слага постоянно върху камъка, докато най-после извая една съвършена форма. Питам: без този чук, какво бихте направили? Следователно, с всеки удар на чука се произвежда едно страдание на камъка. Но щом се извая статуята на скулптура - неговият идеал - този чук не се вдига вече. Значи, когато Бог или живата природа, чрез този чук на страдания свърши своята велика работа върху нас, Той ще го сложи настрана, и ние ще бъдем поставени на видни места, както Вазов и Ботев са положени в Борисовата градина. Така и вие ще бъдете поставени, като статуи в Божието Царство. Всички ще бъдете видни хора "

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×