Jump to content

6.6. Сърдечният зов


Recommended Posts

6.6. Сърдечният зов

Български бранител (София), Г. XI,

бр. 113/14 (II-III.1940), с. 2.

Историята на тая молитвена песен.

Онова, което малцина знаят: кой е авторът на текста й?

Мелодията й е написана сред пукота на гранатите на Добро поле.

Пейте я и славете Бога!

М. Марков

Ат. Д. Ковачев, родом от Пловдив. Завършил Софийското музикално училище и Одеската императорска консерватория. Дългогодишен учител в хасковската мъжка гимназия и военен капелмайстор в Пловдив, Стара Загора, Ямбол и напоследък - диригент Столичната полиц. музика, на дружеството на общинските служители "Средец" и пр. Редактирал сп. "Музикален преглед". Автор на много бойни маршове, увертюра, рапсодия "Български китки за духова музика", маршове за мъжки и смесен хор на военни и религиозни теми. Един от основателите на операта и популярните концерти на Стара Загора, Ямбол и др.

* * *

Бях на служба в Баптистката църква на ул. "Осогово", когато изненадан чух първия стих от песента с горния надслов да пее хорът!
 
- Как?! - казвам после на диригента. Нима ти почваш да въвеждаш дъновистски песни? Ами, ако те узнаят. . .
 
- Защо дъновистски? - още по-зачуден от мене г. Ковачев ме изгледа. Та тая песен е моя. Но работата е там, че не можем да пеем другите стихове. Я ти, поете, обърна се той към мене, нагласи ги да подхождат, че да видиш какъв концерт ще дам.
 
И г-н Ковачев ми заразправя историята на тая чудно нежна и духовна молитвена песен.
 
- През 1917 г. бях на отпуска. От Ямбол, връщайки се на фронта, отбих се да се видя с г-н Дънова. Тогава, именно, той ми даде текста и ми каза: "Напиши мелодия за тоя текст". Мелодията наистина излезе сполучлива и бе удостоена да бъде включена в l-та песнарка на Всемирното Братство- София, 1921/22 г., с. 18 и 19. Тя е написана сред пукота на куршумите и гранатите на Добро поле в края на май 1917 г.
 
Първоначалното ми впечатление, както това на г. Ковачев и мнозина други, бе и е, че г. Дънов е сам авторът на тая толкова любима песен. Но за мене бе епохално откритие, достойно за славата на едни журналист, да узная това, което малцина подозират. Кой е авторът на тази песен? - попитайте когото и да било и вижте какво ще ви отговорят. Но нали журналиста намирате, дето не го сеят?...
Аз открих, че автор на текста на песента "Пред Теб припадаме, Господи"е никой друг, освен нашия стар приятел и приятел на "Български бранител"*///*Същият, в чийто богат дом винаги отсядаше колчем в Бургас, неотдавна починалият о. бозе Н. В. Пр. Сливенският митрополит Иларион. - б. р.//// известният юнак г. Илия Зурков, еленчанин, дългогодишен магистър-формацист в Бургас, а сега в София, основател на дрогерийска фирма "Зурков" (за него виж бр. 21, с. 5; бр. 13, с. 14; бр. 79, 80/1, с. 1 и пр.). Това "откритие" е достоверно и надлежно проверено!
Желанието на г. Ковачев бе негли, да напиша нов текст, но тъй като старият е вече твърде популярен и е станал почти исторически, аз от уважение към г-на Дънов и авторското право на г-на Зурков, само нагласих местата на думите, като се постарах да запазя напълно първообраза.
 
- Та негли става въпрос само за ударения и ритъм?
Ето впрочем моята редакция на двата куплета от старата песен:
2) Забравяй, Боже, греха наш Ти,
Обилно нас благослови!
Преблагий Царю на светлите души,
Приеми ни в Царството Си.
 
3) Там да Те славим през вечността -
Един заслужаваш Ти хвала!
Със Твоята милост огради ни Ти,
Озари ни със мир, светлина. ..
От името на г. Дънова, г. Зуркова, г. Ковачева и от мое име аз пожелавам тая божествена псалма да се пее от всички читатели на "Български бранител", от всички братя и сестри, от всички българи, за да измолим Царството Божие в Отечеството ни и така да изпълним, като народ, възложената ни от Бога воля. Които не знаят мелодията й, могат да я подирят между Белите братя в града или селото си. Тя е чудесна! (Пс. 96 и др. Ефес. 5:19).
Та г. Ковачева познавам толкова отдавна, че не помня откога. Но ние се сприятелихме с него, когато аз бях пастир в Бургас, а той - военен капелмайстор в Ямболския полк. Колчем дойдеше в Бургас, той винаги посещаваше дома ми и почти бе единственият военен, който красеше църковните ми служби с формата си. А бивах ли на съживителни събрания в Ямбол, той сядаше на органа в църквата и водеше умело песните.
Спомням си го на събора в Пазарджик, във връзка с въпроса за п-р Кременлиев. Взел си човекът отпуска и заедно с другите и пастира си дошел да се бори, да брани една правда, която най-малко него можеше да засегне материално. Но кой разбра тогава идеалиста? А той воюваше, както и на Лъджанския събор, срещу една неправда, чийто партизански бяс впоследствие разстрои църквите ни, дойде на последния Соф. събор и се отрази пораженски и със страшна сатанинска сила в Бургас.
Но, както Исус, тоя прекрасен вожд на всеки идеализъм, бе разпнат, но не и победен, а възкръсна, така унижените и онеправданите в нашенско ще чакат, заедно с Исуса, второ Му пришествие.
Така и г-н Ковачев! Дерзайте брат!

М.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...