Jump to content

6.8. Черковна заядлица


Recommended Posts

6.8. Черковна заядлица

Български бранител (София), Г. XI,

бр. 115 (IV-V.1940), с. 13.

Минко Въчев

В нашата родина се шири една черковна заядлица на държавни разноски, която необезпокоявана от никого, руши със своето ехидно злословие моралния и граждански мир в страната, като отправя безогледни и безсмислени огорчения по адрес на български граждани с по-висока нравствена култура и християнски идеализъм.
Светият Синод на тъй наречената българска църква вместо да обсъжда и работи за Господнята юбилейна година (според Левит гл..25), потрудил се е да издаде един учебник по мисионерство с 360 страници.
Този учебник е нагоден според учебната програма на духовните семинарии, изучава се задължително от църковните пастири като им служи за безполезни спорове и заядлици с някои групи и религиозни общества от български граждани. Учебникът е съставен от И. Смолин с разширение и допълнение по научно сектознание от г. г. Дюлгеров и Ил. К. Цоневски.
Съдържанието на учебника наподобява цяла вавилония от словесни противоречия, библейски и евангелски стихове и проклятия, с които се доказва, че миряните от българската църква не могат да размишляват върху словото Божие, защото ще погинат (с. 448).
Изобщо основната мисъл, която се прокарва в този учебник по мисионерство е една злъчна и устървена ехидност от коравосърдечно словесно морално вредителство към български граждани.
Няма да бъдем голословни; ще цитираме част от злоезичието на българската църква против български граждани за техните религиозни схващания.
 
1. Теософското учение в България, т.е. учението за Божествената мъдрост, убива напредъка в живота, в науката, в изкуството, във философията, то гаси творческия порив в човека, внедрява отвращение към живота и разнася чудовищен нихилизъм (с. 382).
 
2. Спиритистите не са в българската църква и затова те са лукави човеци и измамници; те заблуждават хората (с. 411).
 
3. Дънов е лишен от умението да разсъждава логически правилно. Той руши религиозни, научни и философски постижения (с. 344).
 
4. Дънов изхожда винаги от Библията и към нея се връща. Той отрече Христа. Дънов учи, че Христос живее между нас и всеки може да Го види със своето духовно зрение, което може да вижда и през стени (с. 345).
 
5. В главата на Дънов има гъста мъгла. За него троичността на Бога е Божествената мъдрост, еволюцията на човека и Божествената любов (с. 347).
 
6. Дънов учи, че днешната църква е съградена върху сенките на Христовото учение и че тя е църква на умрелите. Църквата отдавна е изоставила Христовото учение за народните маси, като е създала свое удобно християнство за робовладелците, феодалите, властодържците и за всички, които живеят със спекулация (с. 350).
 
7. Науката на Дънов е смехотворна, наивна и чудата (с. 355).
 
8. Дънов е лукав работник, лъжеучител, сатана, който се преобразява в ангелска светлина. Неговите недомислия и двусмислици подготвят почва за безнравствен живот (с. 360).
 
9. Дънов внушава на своите ученици пакостни идеи за личността и обществото. Верните му ученици прогресивно оглупяват и губят усет в отношенията се към личността и Бога, личността и обществото (с. 361).
Л. Н. Толстой минава също така под сатъра на г. г. Дюлгеров и Цаневски, както Дънов. Това изнасяме без коментарии само да се види за какви черковни заядлици и религиозен пустош се изждивяват огромни средства от държавния бюджет!
Минко Въчев, член от надзорния съвет на православната църква в с. Дерманци, Луско.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...