Jump to content
Ани

6.11. Моята църква

Recommended Posts

6.11. Моята църква

Религия (Бургас), Г. Ill,

бр. 23/5 (III-V.1932), с. 13,14-15.

М. Ж. Марков

Пастор Методий Ж. Марков е роден във Варна на 13 (26) септември 1902 г. Още като ученик в Държавната Класическа Гимназия той заема Еванг. Амвон във Варна. А току-що завършил матурата си, той организира за пръв път Евангелска Църква в гр. Попово. През 1923-25 г. следва в Германия. През 1925­26 г. асистира п-р Д. Н. Фурнаджиев в София. През 1926-30 г. следва в Чикаго и Ню-Йорк, Америка. От 1930 г. заема амвона на l-та Българска Евангелска Църква в гр. Бургас. Директор е на неделното училище в Бургас. Председател на Културният и Въздържателен Клуб "Стоян Ватралски" (К. В. К. В.). Редактира сп. "Религия" - Бургас.
Подобно нашият Вожд, тя е забравена днес от своите сестри църкви из царството, но тя е чиста. Тя е забравена в далечния Бургас, но тя е силна. И от начало досега нейният героичен път е бил тесен и самотен. Но затова тя е отстоявала достойно Христовите принципи, и ако нищо друго не е правила - освен, ако фаровете могат да "правят" нещо - тя е пръскала светлина и отстоявала напастните рикания на греха. Единствена тя е проповядвала евангелизма в Бургас. Бог знае колко души са намерили облекчение, колко домове са били спасени. Чрез своите органи. Неделното училище, Женското благотворително д-во "Добродетел" и Културният Въздържателен Клуб "Ватралски" - църквата в своите служби, молитвени събрания, социални обслужвания и разпространяване на Библията е засегнала толкова много културният живот на гр. Бургас, щото днес името "евангелист" се тачи с пълно почитание, доверие. Най-вече това проличава в особени случаи, какъвто бе случая с погребението на нашия отличен дякон г.Т. Атанасов, когато църквата, двора и площада на улицата бяха препълнени от почитатели.
Църквата се радва на искрения респект, както на духовната, така и на светската власт.
Други, които ценят, но не признават тоя авторитет на нашата църква и които са излезли дори от нея - нейни чада - развиват своята дейност под нейната сянка и се радват на пълна свобода, също.
Църквата е вземала винаги живо участие в благотворителност във време на народни напасти и страдания, особено тя се е проявила през време на войните, като "съчувствителна ръка и спомагателно сърце".
Тя е била първата пионерка на Въздържателното Движение. И днес гр. Бургас се слави с толкова много въздържателни организации, клубове и ложи.
Мен ми се струва, обаче, че Евангелската Църква в Бургас не е дала всичкото онова благословение на града, което може и трябва да даде. Ако бихме имали общественици с по-далновидно око и ако имахме граждани, които и материално биха ни подкрепили - ние, евангелистите, може много нещо да сторим частно за гр. Бургас! Благодарение връзките, които имаме с други църкви в България и с външния свят, ние може да рекламираме града в среди, които не може да достигне ни консулство, ни параходна агенция. Нашата организация ни позволява това. А един търговски град. пристанищен град, се нуждае от връзки. Ето ви един пример: г. М. Халадей, инженер, е изпратен от Англия в България, по рилския водопровод в София. Посрещайки тия големи тръби, товарени по три на вагон, той идва в Бургас. Преди да тръгне за България г. Халадей чете на английски не много красиви, унизителни отзиви за Родината ни. Какво бива възхищението му обаче, като му посочват нашата Евангелска Църква! Той е удивен, че говорим на матерния му език! Че в чуждий край, той е у дома си. Но г. Халадей има брат пастир и друг един - редактор на интернационалния, често цитиран у нас голям вестник "Дейли Рекърд", който излиза три пъти дневно. Разбирате ли?
Г-н М. X. пише на брата си пастир, който говори като способен оратор за България. Г-н М. X. пише на брата си редактор, който посещава цяло антрефиле за България.
Е, разбирате ли? Дори легацията в Лондон няма да направи това!...
Прав е, впрочем, уважаемият г. проф. Шишманов, когато пише: "Културните предприятия и духовните връзки вършат повече работа за един народ, отколкото прословутите партизани... "
Църквата ни е също един оазис сред житейското море. Ето ви друг пример. Г-н Дж. Джаксон, пръв механик на един английски параход, който получава телеграма от Лондон, бидейки в Австралия, да замине за Бургас и да товари фий. За пръв път пристигат в България. Морни, те излизат на разходка. Вечер е, и дочуват познати песни. Влизат в Евангелската Църква. И г. Джаксон разправя през сълзи на пастира, когато последният го посети в кабинета му. - "Имам дете, ето портрета му. Но аз не съм го виждал. Ние сме на път повече от 8 месеца. От Бургас заминаваме за Хамбург, Германия. Вашата Църква, тия песни. . .0! Те освежиха душата ми. Аз Ви благодаря. Ще говоря за вас, където ида. Особено на жена си. . . Бог да ви благослови."
И когато гледах просълзените очи на един чужденец, предал се в ръката ти, доверил ти се в името на Христа, аз разбирам raison d'Ktre-a още веднъж, колко ценна е за Бога, за България, за Бургас и душата - нашата Евангелска Църква.
А да говоря ли за изтритите сълзи на десетици вдовици, сираци и безработни наши съграждани? За материалната помощ, за душевната помощ на стотици?
Особено Културният ни и Въздържателен Клуб "Ватралски" има скъпите перспективи славно да развие сред болницата, затвора, сиропиталищата, старопиталищата, покрайнините на града, особено за духовното осъзнаване и намиране Христа от обезверената ни младеж и интелигенция.
Наименуван на светлото име на един достоен характер, какъвто е г-н Стоян Ватралски, тоя наш Клуб с редовните си събрания и досегашни курсове по Риторика, Художествено четене и декламации, по Английски език и Есперанто, има да играе грамадна роля в бъдещето. Ето хубавите му цели, които сами са идеал за прогреса на личността и народа:
1. Да работи за духовното, умствено и физическо развитие на членовете си. 2. Да работи и за съвършената трезвеност между членовете си, а чрез тях и между обществото за пълното въздържане от опивни пития и никотин, и 3. Да осмисля живота от гледището на Исусовата Религия.
Впрочем, нашите гости, туземни и чужди, нашите събори и конференции при наличността на хубав Евангелски Молитвен Дом ще спомогнат за стопанското и културното издигане на града. А Бургас се нуждае от тия неща - да не говорим за мерзките факти от рода на "Континенталната" афера по хотелите и кръчмите..
Затова ние подаваме честна, искрена и братска ръка на всички духовни и културни движения - ние ги каним към подвизи и лаври и трънени венци - ние разтваряме сърдечните си двери за Вас, братя и сестри. Да, в името на Един, който е по-велик от всички нас!
Елате сред тия критични времена за Отечеството ни-да изпълним най- геройски свещения си дълг!
На всички църкви в града пращаме специална покана за взаимно съдействие! Помогнете ни и така вие ще помогнете най-добре на себе си: - Дайте ни вашата лепта и името ви ще се увековечи на златна плоча със златни букви..
Защото ние искаме да съградим едно модерно здание за Молитвен Дом с широк салон и сцена в сутерена за публични сказки и пр. Голяма е нуждата в Бургас от един евтин подходящ салон. Ние ще искаме да отворим културно- просветни курсове, да подберем хубава библиотека и да поддържаме читалня и пр. и пр., та църквата ни да бъде между другото и един Народен Дом, Народен Университет за бедни и богати, за учени и прости...
Ще завърша незавършващият в душата ми апел, с Рапорта на Пастира, даден през 1931 г. на събрание на църквата:
Нека се чуе между нас трясъка на една колосална работа за евангелизирането на града ни. Нека се чуе песента на зидари, които градят Храма - песен на безмълвие, песен на творчество...
А вие сте тухлите на тоя Храм. Одухотворете тия тухли!

Пастор М. Ж. Марков

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×