Jump to content

13. Нароченият жених


Recommended Posts

13. Нароченият жених

Изгревът на Бялото Братство пее и свири, учи и живее. T. 6.

София, Библ. Житен клас, 1996, с. 543.

Райна Каназирева

Друг спомен. По едно време между Братството в нашия град се пусна слух, че Учителят на млади години бил се годявал за дъщеря на дядо Петър Тихчев. В това време 1918-1919 г. дядо Петър посещаваше братствата в провинцията със своите прекрасни и любвеобилни проповеди. Дойде и в нашия град. Гостува у мене. Казах му за пуснатия слух и го замолих да ми каже истина ли е било това нещо.
"Ще ти разкажа точно отде е произлязъл този слух, и почна да разправя: "Бях евангелски пастир в Свищов. При нас на квартира дойде да живее Петър Дънов, ученик в прогимназията. Ние имахме две момичета, дъщери, също ученички. Петър беше силен ученик, умен, честен, но много скромен, смирен. От училище право в къщи се прибираше, по часове четеше и много свиреше на цигулка. Понякога общуваше и с дъщерите, като разговорите му бяха изключително около науката, музиката и други подобни. Живя тъй три учебни години при нас.
През зимата на последната година, един ден моята баба ми рече: "Петре, Петърчо завършва гимназия, наближава време да си излезе от нас, аз мисля, че Бог ни изпратил този ангел вкъщи и ние не бива да го изпущаме. Затова ти иди при него и му кажи да го сгодим с нашата дъщеря".
"Що думаш бабо", й рекох аз. "Момчето с нищо не е дало повод за такова нещо. Как ще му кажа, мене ме е срам. Не, не мога да му кажа, макар че и аз от сърце бих желал да стане такова нещо."
От тоя момент бабата не ми даваше мира. Щом останем сами, почва: "Дърто, ти не си добър баща, не мислиш за децата си. Ето, ще изтървем това прекрасно момче, де ще намериш като него?" И това се повтаряше всеки ден, всяка нощ. Аз изгубих търпение, станах нервен. Един ден й викнах: "Разбери, не мога, срам ме е. Но не мога повече да търпя твоите упреци, затова обещавам ти, от днес нататък ще търся момент да се реша и да му го кажа." И почнах често да го посещавам в стаята му. Опитвах се да заведа разговор на желаната тема, а той дали се не сещаше или нарочно го правеше, все отклоняваше разговора на други теми, а в това време бабата обикаляше изоколо и ту дума ще подхвърли, ту с мимика ще ме насърчи, а аз пак отложа. Създаде се между нас една тежка, нервна атмосфера...
Точно тия дни дъщерята, готвена за годеница, внезапно се разболя тежко и за три-четири дена почина. Петър не узна нашите разправии. След погребението й с болка на сърцето викнах: "Ожени ли я, бабо? Не разбра ли, че това момче не е дошло на земята да се жени?"
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...