Jump to content
Ани

15. Непослушният син

Recommended Posts

15. Непослушният син

Изгревът на Бялото Братство пее и свири, учи и живее. T. 6.

София, Библ. Житен клас, 1996, с. 544.

Райна Каназирева

"Все по това време, продължи дядо Петър, се случи следното:
Имахме син Иванчо, ученик от четвърти клас в гимназията. Той беше буен, непослушен, не се учеше добре и от никакъв съвет не взимаше, нито от каране, нито даже от бой. Беше скръб за цялото ни семейство.
Един неделен ден, като се върнах от проповед от църква, седнахме да обядваме. В това време дойде пощенския раздавач и подаде писмо от Петър Дънов. Аз взех писмото, отворих го и почнах гласно да го чета пред всички около масата. В писмото Петър се обръщаше лично към Иванчо с думите: "Иванчо, прочети от евангелието на Йоана еди коя си глава" (главата пропусната да се запише). След прочитане на писмото, продължихме да се храним.
Иванчо не хапна вече. Почна да плаче, да ридае гласно, неутешимо. Все тъй, плачейки, почна през сълзи да говори: "Майко, татко, простете ми, аз съм бил много лош, много скърби съм ви причинил. Господи, прости ми, аз ще се поправя занапред".
От този момент Иван стана неузнаваем, съвсем се промени. В къщи тих, послушен, услужлив, работлив, в училище се усили много в ученето, а с поведението изненада и учуди всички и все питаха, как стана тая промяна в него. Това състояние продължи до края на живота му. Той почина млад с пълно съзнание и готовност, с молитва и възторг обичан и изпратен от всички с голяма обич.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×