Jump to content

18. Момчето Петър проговаря, за да пророкува


Recommended Posts

18. Момчето Петър проговаря, за да пророкува

Изгревът на Бялото Братство пее и свири, учи и живее. T. 6.

София, Библ. Житен клас, 1996, с. 275-278.

Цанка Екимова

През време на Школата ние заварихме възрастните приятели, които съпътствуваха Учителя от началото на века до 1922 г., когато ние, младите, дойдохме при отварянето на Школата. В разговорите си те някой път ни разправяха събития или случки от онези времена. Споменаваха и някои неща за семейството на Учителя и за баща му, дядо поп Константин Дъновски. Някои от тях го познаваха и бяха разговаряли с него. Но това бяха откъслечни данни. Жалко, че никой от нас не се сети да запише всичко това и да го разкаже както трябва, защото Учителят пред нас, младите, не говореше за своето семейство, детство и юношество. А това можеше да се събере от съвременници на Учителя, от Негови сродници, близки и роднини.
Рождената сестра на Учителя се казваше Мария. Тя често беше гост на Изгрева и понякога ние младите я разпитвахме и тя ни разказваше някои неща от ранните години на брата си Петър. Учителят за тях не беше Учител, а беше Петър. За нея той беше рожден брат и толкоз. Думаше Му и се обръщаше към Него така: "Петре, кажи! Петре направи! Петре, дай!" И все оттози род. Не можеха да прескочат родовата си бариера. А Учителят освен Мария, рождената Му сестра, имаше и още един брат, който ние не познавахме.
Ето какво съм чувала лично аз от сестра Му Мария за своят брат Петър.
Учителят или Петър, като малко дете е бил с много деликатно здраве, бил слабичък, но физически строен. Бил е повече мълчаливо дете. Когато е дошло време да проходи, е проходил по-късно. Когато е дошло време да проговори, не е проговорил. Отначало е казвал срички, но после е спрял. Мълчал е и не е искал да говори. Отначало са сметнали, че няма да говори изобщо и така щял да си остане. Защо ли? Защото минали три години, после четири, пет години и дошла шестата година.
Един път майка Му Добра, съпруга на дядо Константин Дъновски и дъщеря на чорбаджи Атанас от с. Хадърджа, а сега село Николаевка, е била на нивата. Обикновено жените са ставали сутрин рано и са вървели да стигнат рано на нивата и да копаят на ранина, когато слънцето още не ги е припекло.
В къщи останал малкият шестгодишен Петър с баба му, която го е наглеждала. Дъщеря й Добра била на нивата, а тя била у дома, където е готвела гозбите и оправяла къщата. По едно време както си играел, както обикновеному, малкият Петър се обърнал към баба си и казал:
"Бабо, направи ми люлка".
Тя се втрещила, понеже дотогава всички са смятали, че той няма да проговори и ще си остане ням. Баба се разтичва, връзва му люлка, люлее го, разпява се и започва песен да му пее. Голяма радост е било за нея, че внука й проговорил пред нея самата. Като се върнали от нивата била голяма радост, че било песни и накрая тропнали по едно хорце.
Това нещо го разказвала майка му Добра на собствената си дъщеря Мария, а сега баба Мария го разказваше на нас. Разказваше на нас, учениците от Школата на Учителя.
Друг случай. За пръв път решили да заведат Петър на нивата. По това време било жътва, жътварите жънели, мъжете след тях връзвали снопите. Станало към обяд и малкия Петър изведнъж отишъл до положените вече за кръстец снопи, покачил се на един от снопите извикал:
"Селяни, прибирайте снопите, защото иде буря!"
Всички се смаяли и само се огледали. Небето ясно, няма облаче, а детето на дядо поп, което до вчера беше нямо и не можеше да говори и сега е проговорило и плещи какви ли не глупости и измислици. Продължават да работят и да не обръщат внимание.
Но майка му Добра била толкова още поразена от това, че сина й е проговорил най-сетне и решила да изпълни това негово желание. Решила да не му разваля хатъра, да не би да се разсърди и да вземе отново да спре и да не говори. Тогава какво ще прави? Та тя още не се нарадвала от това, че детето й е проговорило на шест години. И понеже била стопанка на дома, дъщеря на чорбаджи Атанас, тя била новата чорбаджийка, затова обръща се към жътварите и нарежда да спрат жътвата. Наредила им да съберат снопите, а те не са били малко и започнали да ги правят на кръстци. Подреждали кръстците и накрая ги подредили както трябва. А другите селяни от полето гледали как жътварите на дядо поп спрели да жънат и в никое време подреждат снопите на кръстци. А това се правело при мръкнало време, когато за деня привърши жътвата. Поглеждали съселяните, усмихвали се, па си рекли: "Е, нали проговори сега на дядо поп момчето, дойде време да му вървят и по гайдата". Снопите били положени на кръстци. Те се полагат така, че класовете се затискат от следващия сноп така, че ако вали дъжд или бие град, да не може да ги очука. Така се запазват класовете на житото.
Таман свършили и кога вдигнали глави, небето почерняло от облаци. А не минало дори един час от предупреждението на момчето Петър. Задухал силен вятър, започнала буря, че дъжд, че градушка, цяло бедствие. Прибрали добитъка под крушата, а те, жътварите, се скупчили под каруците, за да се пазят от градушката.
Останалите съселяни, които се усмихвали и подигравали на момчето на дядо поп, били обрулени и нивите очукани до зърно от градушката. Нямало по- щастлива майка от Добра, че синът й най-сетне проговорил и на нея, и на селяните.
Проговорил на ония, които имали уши да слушат и които искали да слушат.
Друг случай. Аз съм го слушала от сестра Му - баба Мария, но същия случай го разказваше Иван Антонов, който Влад Пашов записа. Но аз ще го разкажа така, както го чух от баба Мария, която бе рождена сестра на Учителя.
Баба Мария е била десет години по-голяма от Учителя. И когато е била момиче се е грижила за него. Така са правили всички по-големи момичета с малките си братчета. Но раснала и пораснала, замомела се, станала мома на 18 години и дошло време да се помисли да й се намери мъж и да бъде омъжена.
Дядо поп Константин Дъновски по ония години не е бил случаен човек и цяла Варненска околия го познавала, че дори и Истанбул. Поради борбите, които той е водел срещу гърците за правото да имат българско училище и църковната служба да се води на славянски език, е бил уважаван. Това нещо той го сполучва и открива първото българско училище в село Николаевка и за пръв път чете на славянски църковната служба в новооткрития параклис в собствения си дом и в църквата "Св. Димитър" във Варна.
Така че дядо поп решил да потърси годеник за своята 18-годишна дъщеря Мария. Както решил, така и намерил годеник, и така поканил годежари у дома си. Решил дядо поп да я годява за един богаташки син. Но Мария не го харесвала, понеже тя си е имала друг, когото харесвала и тайно му се била нарекла да му бъде годеница и жена. Казала на баща си, че си е имала друг на сърце, и че друг ще си избере и за друг ще се омъжи. Но дядо поп бил твърд и казал, че неговата дума на две не се троши, а се изпълнява точно, не само от българи, не само от гърци, не само оттурци, но от ходжи и паши, и че думата му се чува до Истанбул, та дори на най-голямата чаршия в Истанбул. Казал това и това не било лъжа. Но Мария отказала. Но все пак те я натикали в стаята на годежарите, за да бъде огледана и да послуша техния разговор. На нея й дотегнало да слуша разни приказки, излезнала от стаята и влезнала в една друга стая, за да се наплаче. А това била стаята, където малкото момче Петър си учил уроците като ученик от второ отделение.
Като влязла Мария в неговата стая, тя се хвърлила на кревата, захлупила си лицето с двете ръце и започнала да ридае.
Петърчо я запитал: "Како, защо плачеш?"
Тя нищо не му отговорила, понеже смятала, че той е още дете и не може да разбере какво става с големи хора, когато са моми, когато дойдат годежари да ги сватосват и уговарят. Но понеже дошло време, че трябва да отиде пак при годежарите, за да им се представи на изпроводяк, то тя си избърсва сълзите и се запътила нататък в другата стая, където са били сватовниците. Но между двете стаи имало малко килерче, което съединявало двете стаи. Отгоре на тавана му били накачени и били провесени много сплитове от царевица. Така се е сушела и запазвала царевицата. Когато се обели царевицата, шушулите не се откъсват, а се заделят и чрез тях се заплитат и други мамули на сплит. Обикновено се заплитат от 20-50 царевици и става голям сплит около два метра. Същият сплит след това се прехвърля върху някоя греда и така виси цяла есен и цяла зима, докато му дойде времето да го свалят и да го рубят на палешник на зърна. Така че много сплитове от такава заплетена царевица висяла и провисвала от гредите на това килерче.
Като преминала Мария от едната стая в другата, една плетеница от царевицата се скъсва и пада зад гърба й. Тя се стреснала, извикала от уплаха, обърнала се и като видяла каква е работата, започнала да събира бързо царевиците, защото ако ги видят сватовниците ще кажат, че тук живее мома мързелива и мома неугледна, и мома, която не е за сватосване и женитба. Бързала да ги събира, слагала ги е в скута си, а през това на прага се показал малкият Петър и казал:
"Како, не плачи и не се тревожи. Така, както се разтури и се скъса и падна тоя сплит от тавана зад тебе, така ще се разтури оная работа, дето я гласят в другата стая за гдето си тръгнала и тя ще остане зад тебе, а ти ще си вървиш напред по твоя път."
Тя не му обърнала внимание на тези момчешки думи, изречени по никое време и казани за някакви се царевици. Помислила си, какво знае той, какво става в оная стая и какво става с мене, че щяло да се разтури и след това всичко да се оправи.
Влезнала в другата стая и пред всички й било съобщено, че тя вече е сгодена за богаташкия син, който не го е имало и не е бил в тая стая, а годежа се обявил от баща й и годежарите. Приела всичко това, нямало какво да прави, но в себе си решила, че тя няма да се остави току-така да правят с нея каквото си искат разните там годежари.
На следващия ден тя чула и получила вест, че онзи момък, когото тя харесвала и комуто се е врекла да се сгоди за него и да тръгне подир него, бил пристигнал от Румъния, където бил известно време по работа и по търговия.
Както й донесли вест, така и тя изпратила вест до него и вечерта тя избягва с него. Пристанала му.
По ония времена българите са допускали и такъв начин за омъжване. Освен чрез сватове и годежари, уговаряне, има и още други два начина. Единият начин е било да откраднеш мома и тогава близките отиват и я питат: "Ти иска ли да те откраднат?" И когато момата каже: "искала съм", въпросът се уреждал със сватба и родителите присъствуват на сватбата. Но когато открадната мома каже: "не съм искала", тогава открадната мома не може да се върне при бащата. Тя се омъжва за този, който я е откраднал, но родителите не присъствуват на сватбата. Чак когато се народят внуци, тогава съществуват и има порядки и начини как да става сдобряването. Другият начин е, когато момата бяга от родителите си, не иска да се подчини на волята на родителите си, за да бъде омъжена за друг и пристава на онзи, който е на нейното сърце. Това прави и Мария. Пристава и избягва със своя любим.
Дядо поп няма какво да прави вече, примирява се и когато се раждат внуците му се сдобрява, така както му е редът и какъвто е обичая от памти века.
Така пророчеството на малкия Петър, изречено след разкъсването на сплитовете от царевица се сбъднало.
След заминаването на Учителя, през 1945 г. Братството издири наследниците на баба Мария и те получиха една голяма сума пари за времето си. С тази сума пари беше откупено от наследниците на баба Мария правото на наследство, което те имаха от техния вуйчо Петър Дънов. Това беше правото за издаване на беседите на Учителя след Неговото заминаване.[Бележка на редактора. Баба Мария от брака си с протестантския евангелист Пенко Стамов имаше 4 дъщери и един син. Единствена, само една от дъщерите, на име Люба, стана последователка на Учителя, т.е. на вуйчо си. Заминаването й от този свят, е описано в "Изгревът", т. II, N165, с. 292. Непосредствено след това Учителят изпраща писмо до Люба, което прилагаме.]

ПИСМО до

Люба Чакалова

София

Любезна Люба,

Майка ви си замина, за да си почине. Тя прекара добре живота си и сега й остава да започне новия живот на Любовта.
Ходете по нейните стъпки, носете нейните добри чувства. Пожелавам на тебе, на Юрдана, Добра, Ана и Костадина добър живот.

София, Изгрев

25 декември 1940 г.

Свещеният подпис

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...