4. Евангелисти при Учителя

[Ани]

4. Евангелисти при Учителя

ВЕЧНО ПОДМЛАДЯВАНЕ

1 лекция държана от Учителя на 22 септември 1937 г., сряда, 5 ч.с., София-Изгрев.

- В: Божественият импулс. Общ окултен клас, Г. XVII (1937-1938).

София, ИК Жануа 98,1999, с. 12-13.

... Вчера имах един разговор. Трима души ме посетиха. Дошли от Америка -двама мъже и една жена. Аз бях занят. И те казаха, че много бързат. Но и аз съм занят! И другите, които бяха дошли при мен, те бързаха. Най-после ги приех. Идват и се запознават с мен. Те казаха: "Чували сме много работи за тебе и дойдохме да те видим. Няма да стоим повече от една минута". Те ми казаха: "Една минута", но седяха 10 минути. Учат мете сега! Те казаха: "Как ще се оправи светът? Трябва да обичаме Христа!" Аз казах само: Как да го обичаме? Те казаха: "Само вярата, вярата в Христа ще оправи света!" Аз казах: Не зная дали вярата може да оправи. Аз се съмнявам дали вярата може да оправи света, защото ако вярата можеше да оправи света, то той трябваше да бъде оправен! Всички вярват в Христа и досега светът не се е оправил! Те казаха: "Ти не вярваш ли в Христа?" Казах: И аз като вярвам и за мен работите не се оправят! Намирам, че вярата е съществено нещо, но не е нещо, което ще оправи света. Вие досега сте вярвали. То е външната страна на Христа. Обичали ли сте вие Христа? Обичали ли сте Го, че заради Него да бъдете готови да направите всичко? Те казаха по евангелски: "Когато дойде Христос, той ще ни научи". - Кога може да дойде? Може да дойде днес, след 10 години, след 100 години, след 1000 години. И какво ще правите до тия хилядата години? После казах: Хайде да ви дам по една книжка. И им давам по една книжка за богомилите. Казах им: Четете тук. Те казаха: "Пак ще дойдем да ви видим". Рекох: Колкото пъти и да се виждаме, все това ще бъде.

Ние фотографираме някого и му носим портрета. Приличаме на ония, сегашните, временни възлюбени. Аз съм виждал млада мома, извади портретчето му, пак го тури. Мисли си тя! И ходи и пак го извади и го погледне! То е едно верую сега. Идолопоклонство, идолопоклонство на любовта. Него го няма. Това е сянката. За тая сянка тя трепери, а пък като дойде реалността, тя казва: "Аман!" Не може да го търпи. Когато е в портрет, тя казва: "Ангел е". - Не можела без него. А пък като дойде, не може да го търпи. Когато дойде някоя идея, човек я носи в себе си като идеал, но като дойде тя реално, той казва: "Беля си намерих на главата, много загазих".

Та сега на нас ни трябва Истината, която да ни освободи...

В чувствения свят ние сме вплетени в една гъста материя и нямаме ясна представа за онова, което Бог е създал.

Желанието на Любовта е да ни даде живот.

Желанието на Мъдростта е да ни даде светлина и знание.

Желанието на Истината е да ни даде свобода. А пък свободата е плодът. Тя е смисълът, който ще осмисли животът

Най-първо, какъв е смисъл да ни се даде живот? Трябва да знаем, че и най- лошият живот е толкоз ценен, толкоз богатства има в него, колкото и в най-добрия живот. Ние имаме повърхностно разбиране за живота. Животът не може да се дели. Животът е неделим. Следователно, лошият и добрият живот са еднакво ценни. Това разбиране го нямаме.

В любовта ти ще разбереш, че животът е еднакво ценен.

И най-малкият живот, живот, който е пълен с най-големите страдания, има всички богатства, които има в рая и в Божествения свят.

И ти като не разбираш, спъваш се. И всички вие искате един живот, всички други да страдат, а само вие да не страдате. Че то е едно криво разбиране на живота.