2. Малкото добро

[Ани]

2. Малкото добро

 

МАЛКОТО ДОБРО

13 лекция от Учителя,

държана на 29.XII.1943 г., София-Изгрев.

 

- В: Новият светилник.

Лекции от Учителя на Общия окултен клас,

Г. XXIII (1943-1944).

 

София, 1946, с. 297-298.

"От всички хора се иска търпение, да дочакат времето, което е определено за всеки едного. Например, аз съм започнал отдавна да свиря на цигулка, но окръжаващите не гледаха добре на това. Те намираха, че цигулката е циганска работа. При това положение аз не бързах, а нямаше и учители, които да свирят и преподават добре. Аз имах търпение да дочакам някой учител.

Най-после намерих един чех, много музикален, със силна музикална памет. Когато отивах при него, той никога не ме изпитваше. Аз сядах на стол, той взимаше цигулката и през всичкото време ми свиреше. Благодарение на неговото свирене, и аз се научих да свиря. Като дохождаха други ученици, той ги изпитваше, дразнеше се и гледаше по-скоро да ги изпрати. Ако ученикът свиреше фалшиво, той махаше с ръце, запушваше ушите си и излизаше вън. Той беше Венерин тип. Не обичаше да вика, да кряска, но като му мине, отново влизаше при ученика и му показваше как трябва да свири. Като изпратеше всичките си ученици, влизах аз и той веднага започваше да свири. Аз сядах на един стол и с удоволствие слушах и се учех от неговото хубаво свирене.

И тъй, когато разумният свят ви свири, не искайте вие да свирите. Седнете и слушайте внимателно, как ви свирят. Разумният свят предава уроци и изпитва недаровитите ученици. На даровитите само свирят.

- Какво свирят?

- Симфонията на любовта. Вие слушате тая симфония и се учите.

Рядко можеш да срещнеш човек на Божията Любов.

Рядко можеш да срещнеш човек на Божията Мъдрост.

Рядко можеш да срещнеш човек на Божията Истина. Това са редки събития.

Да благодарим, че сме срещнали такива хора."