14. Престъпление спрямо Божествената Истина

[Ани]

14. Престъпление спрямо Божествената Истина

10.04.1930

 

От Иустинка Халачева в Троян до Стефан Тошев в Севлиево Любезни брат,

 

Точно и ясно не ще мога да Ви осведомя по интересующия Ви въпрос, но доколкото схванах и разбрах, работата беше така:

В Свищов действително стана разцепление но в продължение на цяла година никой освен може би Генчо не подозираше че се засяга името на Учителя в смисъл да се изключва като върховата и централната личност на нашето дело. Разцеплението стана по видимо от външни чисто лични спорове и недоразумения, истинската причина се разбра много по късно. Не знам дали Ви е известно, че фактически ръководител на нашите събрания се считаше бр. Генчо, въпреки че външно тая рол се изпълняваше от бр. Анчо, а по-късно след неговото преместване в Плевен от с. Пенка Димитрова.

Всички ние в братството обичахме тоя младеж, който с такъв ентусиазъм предаде се на служене Богу, а и имаше дарби от небето, самата аз имах случай да проверя това, но затова свидетелствуваха добри и предани наши братя и сестри, като Анчо, Нешка, Слави и Пенка. И ето от тука се започнаха тия малки грапавини, които по късно дадоха това разделение. "Брат Генчо е една душа на която проговори Бог" или "Брат Генчо е един съсъд чрез който Бог ще излее своята благодат над свищовците" - това се чуваше постоянно и се туряше като назидание на ония малцина, които не одобряват тоя консерватизъм в братството и искаха да чувстват една по свободна и лека атмосфера в събранията. /Може би и не е важно това, но ще помена че напълно бих предана на Генчо зер считах, че той е близък и любим ученик на Учителя/. Всички в братството се надпреварваха да му окажат почит и уважение, като първо място на трапезата, благоговейно слушат когато той говореше, дори и общо ставане на крака при неговото влизане в клас или събрание. Всичкото туй не закъсня да даде своите отрицателни резултати.

Честолюбив и горд до болезненост, той се възвеличи за една личност, за един учител. Цяла година мина в това неуяснено положение между мнозина братя и сестри се по явно да се чува недоумение от неговите постъпки, защото той се държеше понякога крайно арогантно. Когато по миналото лято се намери покана за събор, тогава Пенка открито и явно заяви, че отдавна вече те прекъснаха своите връзки с Учителя. И като централна личност, която го заместваше става Генчо, около когото се групираха брат Анчо Анев, сестра Пенка Димитрова, сестра Елена, майката на Генчо и сестра Славка Халачева.

Питате върху каква програма базира Генчо своето учение. Според мен той е едно паднало величие, една фалирала личност от момента, когато прекъсна връзката с Учителя. Нищо ново той не казваше. Той перефразираше словото на Учителя и си служеше с него като със своето. Той Го упрекваше, че грабил духовните богатства на нашите братя и сестри, които пращаше на онзи свят. / Дързев, Константинов, с. Дафинка и пр./ Той заявяваше, че Учителя издигваше страданията в култ, което е несъвместимо с Бога, който е Любов. Когато Учителя се научи за станалото, той много строго се произнесе за Генча и неговите последователи. Генчо той нарече лъжец, защото направи престъпление спрямо Божествената истина. Той каза, че небето няма да им прости това освен ако дълбоко и искрено не се покаят. Сестра Нешка преживяваше дълбоки страдания, тя трябваше да крие това от ново начинающи братя и сестри в Плевен да не внесе в тях съблазън. Но за слава на Бога от няколко време брат Анчо се възвръща на правия път за празника на пролетта имам писмо от Нешка гдето ми се хвали и се радва: да благодарим на Бога, Анчо поне дири Учителя. Пенка обаче остава вярна последователка на Генча. Впрочем имам тия дни писмо от Невенка, пише че Пенка била станала толстоистка. Генчо е в София, държи вегетарианската гостилница "Ново време", мисля на улица Московска, но точния му адрес не знам. Пенкиния адрес е: Пенка Димитрова, Свищов.

Радвам се брат че ми се отдаде случай да Ви пиша за това, знам че се ръководите не от просто любопитство, а от едно желание да подпомогнете на онуй свищовско чедо, което ви се пада кръщелниче. Запазете това само за себе си, нека никой не знае за тия бури, които потърпяхме в Свищов. Поздравлявам Ви, че заехте се да реализирате идеята на Учителя. Може би някога и аз ще се присъединя към това дело, но сега ми е невъзможно. От начало тука в Троян имаше добра работа, но сега дойдоха още двама зъболекари, а туй лято още ще дойдат, то в един Троян от 3000 население работата се разпределя и доста намаля. Мисля май или юни да напусна тук а подир ще се установя не зная, може би ще отида в София, поне ще съм близо до Учителя. Много сърдечни поздрави на Вас, сестра Марийка и децата.

И.Д. Халачева.