1. Труден е пътят на земята за човека

[Ани]

1. Труден е пътят на земята за човека

(Забележка. Откъде иде заглавието на труда на Весела Несторова? Виж с. "Пътят на новия живот)

Колко бавно и трудно си пробива изворът път към светлината от дълбоките земни недра! Колко бавно и трудно проглежда човекът, облечен в тази тъмна, тежка материя, за да познае поне отчасти скритата истина за единството и многообразните прояви на живота! Да разбереш смисъла и логиката в безкрайния низ от условия и събития, да доловиш лайтмотива на съществуванието си, изисква дълги наблюдения, съпоставки, изводи, размишления и проблясъци. Труден е пътят на земята за всички, а още по-труден за ония, който гледат на живота си не като на някаква случайна, безпричинна природна проява, а като на низ от задачи, които чакат своето разрешение. Много са неизвестните, които трябва постепенно да се открият и дълъг е пътят към тяхното откриване. Животът прилича на тема, която един музикант трябва да развие. Самият живот, който му е даден, е темата, но какво ще направи от нея музикантът, е лично негова задача. Бетховен призова природните стихии на помощ в разрешението на своята жизнена тема. Когато те не му стигнаха, той се позова на най-висшата проява на музиката - човешкия глас, за да постави короната на творението си. Той разбра, че не бурите и стихиите ще разрешат великото неизвестно на живота му, а вдъхновеното песнопение на човешките души, които ще поведат неспокойния му дух по светлия възходен път към онези възвишени сфери на битието, откъдето е произлязъл. Вдъхновената душа е пътеводителят на човека, която го извежда от бездните на мрачното материално битие и го извисява към своето светло царство.

Всички велики души, слезли на земята, са работили усърдно в една и съща посока, макар и по различни пътища. Това са учениците на божествения живот, които са разрешавали сложните му задачи. Велики души са онези хора, които са въплътили стремежите, копнежите и търсенията на цялото съзнателно човечество. Те са големите пълноводни реки, които събрали водите си от безброй малки и големи притоци, вървят плавно и мощно по пътя, който сами са си проправяли през поля и планини и дават живот на земята. Без техните върховни усилия да свалят на земята онази красота и хармония, в която е потопена душата им, светът би изглеждал сив и невзрачен - свят без полети, без възторзи, без вътрешни импулси към неспирен възход.