34. Хвана ме остра малария

[Ани]

34. Хвана ме остра малария

Но зла участ ме сполетя. Хвана ме остра малария, която едва не ме довърши. Тресеше ме често и температурата ми често се вдигаше до крайния предел. Често посещавах болницата ни, която бе отстранена от спалните ни в едно ниско помещение, където имаше, и то не рядко, само една сестра. Тя ходеше на гости у приятелките си и аз лежах с часове сама. Помня, че умирах за вода. Устните ми бяха напукани от температурата, но при мен нямаше нито един човек. Обърнах се към стената и чаках смъртта си. Някой влезе и аз изстенах за вода. Съсипана от болестта се върнах на училище, но треската не ме остави. Студената спалня щеше да ми стане гроб, ако директорката не бе съобразила да ме сложи в стаята на една учителка, която си палеше печка. Тя бе весела и жизнерадостна и непрестанно ме закачаше за бавния ми говор. Благодарение на нея се научих да говоря по- живо и по-бързо. Тя сутрин се плискаше над леген със студена вода и аз се чудех как не се разболява. Ходеше тънко облечена и бе винаги засмяна. Мис Някшева, мога ли някога да забравя благия ти характер и весел нрав? Тя ме спаси от смърт. При нея се стоплих и оживях. Всички ми завиждаха, но имаше ли за какво? Едва се държах на краката си от слабост Повече от година боледувах.