Jump to content

1929_12_06 Психологически разбор на явленията / Психологически разбор върху положенията на нещата


valiamaria

Recommended Posts

Аудио - чете Цвета Коцева

Архивна единица

От книгата, Служене, почит и обич", Младежки окултен клас - година девета, (1929-30),

Издателство: "Бяло Братство", София, 2012 г.,

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

 

От книгата „Служене, почит и обич“, 1-24 лекции на Младежкия окултен клас, 9-та година, т.I, (1929 г. - 1930 г.), държани от Учителя П.Дънов (по стенографски записки), изд. София, 1940 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

6 декември 1929 г.

Психологически разбор на явленията

Т. м.

Като ученици на обикновените училища, вие сте правили разбор на различни литературни произведения, но не сте правили разбор на явленията в живота. Обаче, като ученици на живота, вие трябва да разглеждате всички житейски явления психологически, да правите вътрешен анализ. Например, какво става с телата, увеличават ли се или се намаляват? Ще кажете, че ако става въпрос за житното зърно, като се посади в земята, то се увеличава. Откъде взема материя за своето увеличаване? Ще кажете, че житното зърно черпи материя от слънцето. Щом е така, слънцето се намалява.

Външно погледнато, процесите стават както ги виждаме, обаче, всъщност, вярно ли е, че житното зърно се увеличава, а слънцето – намалява? – Ако поставите един предмет далеч от вас, как ще ви се види? – Намален. – Какво ще стане със същия предмет, ако вие се приближавате към него или ако той се приближава към вас? – Ще се увеличи. – Всъщност, увеличава ли се или се намалява този предмет? – Нито се увеличава, нито се намалява. Същото можем да кажем и за житното зърно, както и за слънцето: нито житното зърно се увеличава, нито слънцето се намалява. Увеличаването на житното зърно и намаляването на слънцето са привидни явления. Тогава, какво знание е това, което се основава на външни привидности?

Знанията, които съвременните хора имат, трябва да се пресеят, да се отдели от тях същественото от несъщественото, вярното от невярното. Например, често казвате, че човек първоначално расте, а после започва да се смалява. Вярно ли е това? Какво разбирате под думата „растене“? Механическо растене ли е това или съзнателно, психическо? Ако растенето на човека е механически процес, той постоянно би се увеличавал, докато най-после спре. Какво всъщност става с растенето на човека: спира ли или започва да се смалява? Значи, растенето на човека е процес, за който той сам няма ясна представа. Защо? Защото човек не е дошъл още до онази абсолютна, права мисъл, която определя нещата според тяхната действителност.

Представете си, че имате едни везни, които са в равновесие. Ако на едно от блюдата турите една малка тежест, равновесието веднага се нарушава. Едното блюдо тежи повече от другото. Това показва ли, че е станало някакво растене? Ако съберете числата 1 и 2, които нямат вътрешна връзка помежду си, това събиране е механическо. Обаче, ако тия числа имат вътрешна връзка помежду си, ние казваме, че събирането е органическо. Освен вътрешна връзка, ако имат и разбиране помежду си, събирането е трояко: механическо, органическо и психическо. Ние отиваме в разсъжденията си по-дълбоко, а именно: две величини, които нямат вътрешна връзка помежду си, могат да се съберат механически, но с някаква цел. Механическите процеси крият зад себе си участието на някакво разумно същество. Например, вие виждате на едно място поставени едно кило захар и едно кило пресни смокини. Казвате, че тук има две кила. Вие събирате тези величини, само механически, защото между тях няма съзнателна връзка. Разумният човек, обаче, ще намери някаква цел в събирането на тия величини. Онзи, който ги е купил и оставил на едно място, има за цел да направи нещо от тях. Какво може да направи? Сладко. Значи, от едно кило захар и едно кило смокини става хубаво сладко. Разумният, досетливият човек намира цел и смисъл и в механическите процеси.

Сега, да се върнем към думата „увеличаване“ на материята. Много от съвременните учени нямат ясна представа какво нещо е увеличаване или еволюция на материята. От философско и математическо гледище първичната субстанция, която изпълва пространството, нито се увеличава, нито се намалява. Ако се увеличава, това показва, че й липсва нещо. Тя трябва да черпи материя отнякъде, да си набави това, което й недостига. Оттук излиза, че на вечността може да се придаде нещо. Всъщност, това е невъзможно. Ако пък кажете, че от материята на вечността може да се отнеме нещо, излиза, че тя е ограничена. И това не е вярно. Ако приемем, че вечната материя, т. е. материята на вечността се увеличава и намалява, ще излезе, че Битието е нещо нереално. Това е невъзможно. Защо? Невъзможно е на нереална основа да се градят реални неща. В този смисъл, вечността е реална, защото материята в нея нито се увеличава, нито се намалява. Вие можете да се запитате: Защо трябва да приемем, че материята в природата е неизменна? Защо трябва да приемем, че Битието е реално и абсолютно? Защото всяко друго твърдение вън от това е относително и отрицателно и ще ви изведе на лъжлив път. Докато човек уповава на величини, на които може да се придаде нещо или от които може да се отнеме нещо, той няма основа в живота си, той е стъпил на нещо неустойчиво, от което всеки момент може да се измести.

Животът на всеки човек трябва да бъде поставен на реална основа. Застане ли на такава основа, човек има нещо устойчиво, на което разчита във всички случаи на живота си. Не е ли реална основата, на която е стъпил, човек живее в преходните и временни неща. Например, някой човек е неразположен към едного, не мисли добре за него. След време той среща човека, към когото е неразположен и получава от него една хубава ябълка. Той взема ябълката, разглежда я и в това време си мисли: Този човек не е толкова лош, колкото си представях. Има нещо добро в него. Как е познал това? От ябълката. Значи, този човек е вложил нещо добро в ябълката. Между тези двама души няма вътрешна връзка. Ако бяха свързани вътрешно, те щяха да познават доброто и лошото в себе си без никакъв външен предмет, както в случая, чрез ябълката. За да познаете добротата на човека, не е нужно да получите от него някакъв предмет. Вътрешната връзка между хората сближава и опознава.

Като наблюдавам лицата на съвременните хора, виждам, че каквото и да им се говори, те знаят едно: да искат. Кой каквото няма, иска да му се даде. Ако няма къща, иска къща да му се даде. Ако няма пари, иска пари. Какво ще придобие човек, ако му се даде това, от което се нуждае? Ако е материално, в скоро време ще го изгуби. Обаче, ако получи нещо духовно, той може да го занесе със себе си. Колкото да разказва професорът на котката си за произхода на сиренето, тя нищо не разбира. Тя седи при професора, гледа го в очите, гледа към сиренето и си казва: Каквото и да ми говориш, не те разбирам. Само едно искам от тебе – парче сирене. Даде ли й парче сирене, професорът престава да й говори за произхода на сиренето. Котката изяжда сиренето и отново отива при професора да иска още. Значи, материалната придобивка е временна. Каквото и да дадете на котката, тя ще го изяде и пак ще иска. Тя яде само такива неща, към които има сродство. Дадете ли й парче ябълка, тя ще се приближи към нея, ще я помирише и ще се върне назад. Котката не яде ябълка. Същото се отнася и до човека. И той се стреми към това, към което има известно сродство. С това се обяснява защо различните хора се интересуват от различни неща, били те материални или духовни.

И тъй, като изучавате живота на различните хора, виждате, че те се интересуват от специфични неща. Някой се интересува от музика, друг – от поезия, трети – от художество, четвърти – от наука, философия и т. н. Защо е така? Има причини за това. Защо котката обича сирене, масло и риба, а не обича ябълка? Ще кажете, че между котката и елементите, които ябълката съдържа, няма нужното сродство. Не, котката не яде ябълка, защото не е дошла до това развитие да използва елементите на ябълката. Например, ако дадете една свирка на някое дете, то веднага ще я надуе. Обаче, дадете ли на същото дете някой сложен инструмент, то не може да свири на него. Защо? Не е дорасло още до този инструмент. Тъй щото, когато някой човек не може да се ползва от известни неща, това показва, че или не ги разбира или между него и тях няма сродство. Ако те са по-високи от него, той трябва да се издигне до тях, да ги използва.

Като ученици, вие трябва да си дадете отчет какво разбирате и какво не разбирате. Същевременно, вие трябва да знаете с какви сили разполагате. Знае ли тия две неща, човек има стълб, на който може да уповава. И тогава, на какъвто изпит и да го подложат, той предварително знае може ли да го издържи или не.

Като говорим за придобивки, ние имаме предвид такива, от които човек черпи нещо съществено. Истинска придобивка е онази, която придава нещо към развитието на човека. Като говорим за развитието на човека, ние се натъкваме на думите „еволюция и инволюция“. Да еволюира нещо, значи да се развива, да има някаква придобивка. Еволюцията подразбира възлизане, качване нагоре, а инволюцията – слизане надолу. Значи, слизането на човека с празна стомна в кладенеца наричаме инволюция. Възлизането му нагоре, т. е. излизането му от кладенеца с пълна стомна, наричаме еволюция. При еволюцията човек придобива нещо, а при инволюцията дава, докато се изпразни. Какво е придобил този човек при слизането си в кладенеца? Напълнил е стомната си с вода. Не само че не е придобил много, но някои могат да го обвинят в кражба, че е взел част от водата на кладенеца. Ако питат кладенеца, отнето ли е нещо от него, той може да каже, че никой нищо не е взел. Защо? Защото той извира от земята. Следователно, отнетата вода отново се връща. Значи, еволюцията и инволюцията са обратни процеси. Първия наричаме още „процес на пълнене“, а втория – „процес на празнене“. Може ли да има някаква лъжа в пълненето? Или каква придобивка има в пълненето? Лъжа и кражба има само там, дето е користолюбието. Ако човек се пълни или товари с цел да обогати себе си, там може да става въпрос за лъжа и кражба.

Един апаш срещнал една бедна вдовица, която носела на гърба си чувал с жито. Като се уморила, тя седнала да си почине. Апашът се приближил до чувала, сграбчил го, метнал го на гърба си и се запътил към дома си. Като видяла това, бедната вдовица започнала да плаче, да вика, че житото й откраднали. Веднага й се притекли на помощ. Затичали се хора, стигнали апаша и го запитали: Защо взе житото на бедната жена? – Взех го, за да й помогна. Като видях, че тя изнемогва под неговата тежест, реших да я облекча. Ти си добър човек, казали хората. Всъщност, той не е толкова добър, както се представил. Обаче, за да избегне закона, той си послужил с лъжа. Ако не беше излъгал, щяха да го подведат под отговорност и ще го турят в затвора. При това положение никой не може да го обвини в кражба. Той носи чувала с житото, от време на време си почива, а жената върви след него и вика. Никой не знае, какво е било интимното му намерение. Всички виждат, че носи чувал, потънал е в пот, услужва човекът. Какво е спечелил апашът от тази кражба? Нищо друго, освен лъжата. Лъжата, обаче, не е положителна печалба. Чрез нея той се спасил от затвора, но временно. Ако днес се е освободил от затвора, все някога ще влезе в него. Който лъже и краде, той е в затвор. Не е важно дали човек външно или вътрешно е ограничен. Важно е да има будно съзнание, да избягва лъжата. За да я избягва, той трябва да я познава. Често тя се скрива така майсторски, че влиза в истината, без да я познаят. Затова някои хора говорят истината, без да подозират, че вътре е скрита лъжата. Други пък говорят лъжа, без да подозират, че вътре е скрита истината.

Представете си, че вдовицата не може да стигне апаша и след известно време си купува нов чувал с жито. Сега вече апашът е свободен и от затвора, и от лъжата. Той продължава да носи чувала с определено намерение да го занесе у дома си. По едно време той се спира да си почине и задрямва. Друг апаш, по-голям майстор от него, сграбчва чувала, туря го на рамото си и тръгва напред. Докато първият апаш се събуди и окопити от съня си, вторият се отдалечил на известно разстояние от него. Първият започва да тича след него, докато го достигне и се хвърля върху чувала, иска да го вземе. – Защо взимаш житото ми? – запитва го вторият. Житото е мое. – Не, житото е мое. И започват двамата да спорят. Вторият прибягва към свидетели, иска да задържи житото за себе си. Той спира няколко пътници, които го срещнали и ги запитва: Какво ще кажете вие, чие е житото – мое или на този, който ме гони? Всички пътници единодушно отговарят: Житото е твое. Ето един случай, когато в истината е скрита лъжата. Тази истина е привидна, относителна. За да не изпаднат в лъжа, те трябваше да кажат: Ние видяхме, че този човек носи чувал с жито, но чие е житото, не знаем. Ако бяха отговорили така, те щяха да бъдат по-близо до истината, отколкото да твърдят с положителност, че житото е негово.

Като знаете верността на относителните неща, вие трябва да внимавате да не изпадате в лъжливи положения. Следователно, натъкнете ли се на известни мисли, чувства и постъпки, търсете техния произход и тогава ги приемайте като свои. И лъжата има свой произход. Като не знаете произхода й, вие често я приемате в себе си и без да искате, носите последствията й. Ако полицията хване апаша за лъжа или кражба, налага му глоба според откраднатата вещ. Глобата може да бъде 500 лв., хиляда, две хиляди лева и повече. Това показва, че лъжата има отрицателна стойност. Ако пък апашът е дал лъжлива клетва, освен глоба, налагат му и друго наказание – затвор. Значи, лъжата се наказва с глоба, с пари и със затвор. Понякога тя се равнява на няколкомесечен или няколкогодишен затвор. Има случаи, когато за лъжа наказват човека с бой, удрят му 25 тояги. Тъй щото, лъжата се измерва с отрицателни числа. Ако лъжата не бъде свързана с отрицателни числа, които да засягат човека, той никога не би могъл да се освободи от нея. Лъжата, кражбата, убийството, насилието, като прояви на злото, се измерват с отрицателни числа.

Не само злото, но и доброто се определя с числа. В този смисъл всяко добро, голямо или малко, се равнява на някакво число. С други думи казано: всяко добро има своя цена, малка или голяма. Наистина, направите ли добро на някого, той веднага търси случай да ви благодари. По какъв и да е начин, чрез пари, чрез някакъв подарък, чрез услуга, той благодари за направеното му добро. Следователно, всяко зло, което хората ви причиняват, се дължи на вашата карма с тях. Всяко добро, което ви правят, се дължи на вашата дихарма с тях. Тъй щото, когато някой човек ви прави добро или се отнася добре с вас, не питайте, защо става това. Някога в миналото вие сте направили добро на този човек и след като ви е търсил стотици години, най-после ви намира. Доволен, че ви е намерил, той бърза да ви благодари, да не ви изпусне. Също така постъпва и онзи, на когото сте направили зло. Той ви търси със стотици години и когато ви намери, постъпва с вас по същия начин, както някога вие сте постъпили с него. Ще кажете, че не помните това нещо. То е друг въпрос. Помните или не помните своите минали животи и отношения с хората, това не значи, че не сте живели много пъти на земята.

Мнозина се оплакват от неуспех в живота си, без да знаят причината за това. Много естествено. Когато бърза да свърши работата си както и да е, човек не може да има успех. Бързата работа е всякога несполучлива. Има смисъл човек да бърза, но когато му е даден срок. Иначе той трябва да работи спокойно, планомерно. Неприятностите, на които човек се натъква, пак се дължат на бързане. За да не преживее нещо неприятно, човек трябва да се спре, да помисли малко и тогава да каже думата си или да пристъпи към работа. Бързането винаги носи след себе си умора. Като се умори, човек става неспособен за работа и дълго време след това трябва да си почива, за да възстанови изгубените си сили. Човек не се уморява, когато върви по законите на природата. Не следва ли нейните закони, той всякога е изложен на умора, на неестествени болезнени състояния. Ще кажете, че като си почива, човек възстановява силите на своя организъм. Важно е как си почива. Има почивка, която не възстановява силите на човека. Истинската почивка подразбира спокойна, трезва мисъл. Като мисли спокойно, право, човек си почива и придобива нови сили.

Съвременните хора мислят много, но въпреки това не си почиват добре, пък и работите им не се нареждат. Защо? Защото мисълта им не е права. Те мислят за дреболиите в живота: за дрехи, за обуща, за дърва през зимата, за служба, за къща и т. н. Това са тревоги, безпокойства, а не права мисъл. Предмет на правата мисъл са възвишените и красиви неща. Щом останете свободни, започнете да мислите, че сте богатски син и обикаляте света с научна цел. Тук отидете, там отидете, докато придобиете нещо ценно. Представете си, че се записвате в най-съвършения и богат университет в света, при най-добри професори, дето изучавате различни предмети. Като казвам, че трябва да си представяте красиви и приятни неща, същевременно имам предвид да работите, да придобивате знания. Всъщност, не сте ли в най-съвършения университет, при най-добри професори и учители? Животът е най-великият университет, с най-добри професори. Като изучавате природата, не правите ли кръгосветно пътуване? Ще кажете: Така ли е в действителност? Колкото имате право да се съмнявате, толкова имате право да вярвате. То е все едно да третирате въпроса има ли задгробен живот или няма. Докато съм на земята, има земен живот, в който всички вярват. Щом напусна земята, има задгробен живот, защото отивам там.

Вярващият в задгробния живот и невярващият могат да се уподобят на два радиоапарата с различна възприемателна и предавателна способност. Първото радио възприема вълни, които идат от духовния свят, вследствие на което вярва в Бога, както и в задгробния живот. Второто радио възприема само от физическия свят, вследствие на което не вярва в Бога, нито в задгробния живот. Всяко радио говори и пее на свой език. Кой каквото възприема, в това вярва. Двата апарата изхождат от две различни среди.

Тъй щото, не е право да спорят хората върху въпроса има ли задгробен живот, или няма. Когато човек върви в правия път, Бог съществува за него; щом изкриви пътя си, Бог престава да съществува. Докато човек има сполуки, Бог съществува; щом дойдат несполуки в живота му, Бог престава да съществува. Това е криво разбиране на живота. Бог се проявява при всички условия на живот, независимо от това, дали човек е богат или беден, прост или учен, слуга или господар, здрав или болен. Не е право богатият да признава Бога, а сиромахът да го отрича. Богатство, което се придобива и губи, не е истинско. При това, истински богат е онзи, който всякога носи богатството със себе си. Някой богат даде богатството си на своя слуга, да го носи на гърба си, да го пренесе от едно място на друго. Като занесе богатството на господаря си, последният му дава десетина лева, задето го е носил. Докато богатството е било на гърба му, слугата се радвал, минавал за богат човек. Щом свали богатството от гърба си, отново минава за сиромах. Но и богатият, който оставя другите да носят богатството му, не е истински богат. Следователно, богатият трябва да носи богатството в себе си; музикантът трябва да носи музиката в себе си; ученият трябва да носи науката в себе си; здравият трябва да носи здравето в себе си.

Често слушате някои хора да казват: Да събираме бели пари за черни дни, да си поживеем поне на старини. Значи, те мислят да живеят добре на старини. Това е невъзможно. То е все едно музикантът да мисли, че на стари години ще даде най-добрите си концерти, а певицата да казва, че на стари години ще пее най-добре. Това е невъзможно. Остарелият музикант може да говори за музиката, за своята цигулка, но не може да свири. Остарялата певица може да говори за пеенето, за успеха, който някога е имала, но не може да пее. Всяко нещо се проявява на времето си. И старият музикант, и старата певица могат да пеят и свирят, но ако не са преставали да работят. Човек трябва непрекъснато да работи, да не мисли за старини. Не делете живота си на външен и вътрешен, на младост и старост. Човек трябва да живее и всеки момент да придобива по нещо. Млад ли е или стар, това не е важно. Той трябва да живее съзнателно и да работи постоянно. Един овчар, добър приятел, е за предпочитане, отколкото десет учени, богати хора, които ще ти се изявят в бъдеще като приятели. Овчарят още днес може да ти услужи, когато въображаемите приятели нищо не могат да ти помогнат. Приеми услугата на овчаря, за да не гониш сенките на бъдещите приятели. Това значи, използвай добрите условия на живота още днес и не очаквай на бъдещите.

И тъй, уповавайте на онази реална, съществена мисъл, на която всякога можете да разчитате. Тя представя истинския ви капитал. Уповавате ли на някоя идеална мисъл, която в дадения момент е приложима, вие имате в банката си фиктивен капитал. Ако трябва да си създадете някакви възгледи за живота, спрете се в себе си, в своята душа и оттам извадете онова, което е написано вътре. Не е важно какво са казали и казват писателите по един или друг въпрос. Важно е какво е записано в душата ви. Всеки писател изнася своите субективни възгледи върху живота. Всеки писател описва себе си. В този смисъл субективните възгледи не са меродавни. Друг е въпросът, ако писателят изнася възгледите на великата природа. Обаче, за да изнесе възгледите на природата, той трябва да разбира нейния език. Който разбира езика на великата природа, ще намери в нея образци за всичко, към което човек се стреми. Тя е дала образец за истинския брак, за отношенията между хората и т. н. Следователно, искате ли да живеете добре, следвайте неотклонно законите на великата разумна природа и не се страхувайте от нищо.

Какво разбрахте от това, което говорих днес? Ще кажете, че сте разбрали какво някои неща имат приложение в живота, а други – не; някои неща ви ползват, а други – не. Това, обаче, не трябва да ви обезсърчава. От това, че някои неща са полезни за вас, а други – не, вие не трябва на първите да давате по-голяма цена, отколкото те всъщност имат, а другите да омаловажавате. Вие трябва да разбирате нещата, да мислите право и да цените всяко нещо според неговото вътрешно съдържание и смисъл. Да мислите право, това значи да сте дошли до новото разбиране на нещата. Новото разбиране внася светлина в човешкия живот. Мнозина се обезсърчават от живота си, от условията, в които се намират и ако разбират астрология, хиромантия, физиогномия, търсят причините за лошите условия в далечното минало, в планетните влияния и т. н. Донякъде това е вярно, обаче, защо и как сте попаднали под едни или други астрологически влияния? Не е достатъчно човек да констатира, че някои планети имат лошо влияние върху него и с това да се освободи от всякаква отговорност. Важно е защо той е попаднал под това влияние. Когато се спира върху последствията на нещата, човек трябва да знае и причините на тия последствия. Като знае причините, той трябва да знае какви методи да приложи, за да се освободи от ония причини, които носят лоши последствия.

Често някои хора са недоволни от себе си, казват, че са лоши. Други пък са доволни от себе си и казват, че са добри. Кога човек е лош и кога – добър? Казвам: Когато кръгът на човека е отвън, а квадратът вътре – човек е лош. И обратно: когато квадратът е вън, а кръгът – вътре, човек е добър. Какво означава това? Квадратът представя физическия, материалния живот, а кръгът – Божествения. Следователно, когато Божественият живот е вътре в човека, а физическият – отвън, по-далеч от него, човек е добър. Когато физическият живот е близо до човека, на първо място, а Божественият – отвън, далеч от него, той е лош. Квадратът представя още лошите условия, а кръгът – добрите. Тъй щото, когато човек е потопен в лошите условия, т. е. когато лошите условия са в него, той минава за лош. Когато добрите условия са в него, а лошите – вън от него, той е добър. Силата на човека седи в доброто, което той носи в себе си. Поставите ли добрия човек при лоши условия, той всякога си остава добър. Той не се мени от условията. Велика, мощна сила е доброто, вследствие на което никаква сила не може да го измени. Някои хора не успяват в живота си, защото не вярват в доброто. Те казват: Не мога да направя това или онова, понеже не е по силите ми. Всичко, което е дадено на човека, е по неговите сили. Ако пилето в яйцето има сила да използва материалите, които са в него и може да се излюпи, защо човек да не може да използва известни материали, сили и условия, за да свърши известна работа? Следователно, направете малки усилия да счупите черупката на яйцето, понеже условията отвън са готови и чакат да се проявите.

И тъй, искате ли да хармонизирате живота си, стремете се към права мисъл, към дълбоко разбиране на нещата. Не мислете, че можете да разрешите всички въпроси. Има въпроси, върху които не можете да разсъждавате. Колкото да мислите върху тях, нищо няма да разберете и разрешите. Например, някой казва: Бог е създал света, но кой е създал Бога? Да се задава такъв въпрос, това означава пълно неразбиране на нещата. Какъв Господ е този, който е създаден от някого? Бог нито се създава, нито се разрушава. Той е вечен и безграничен. За произхода на Бога не може да се мисли. Който се е опитал да разсъждава върху този въпрос, той е изгубвал съзнанието си. Не само за произхода на Бога не може да се говори, но ако човек се опита да разисква върху своя произход, непременно ще изгуби съзнание и ще заспи. Бог създава нещата, но Него никой не Го е създал. Затова, именно, Той е абсолютно реален. Всяко нещо, което е създадено, е относително реално.

Казвате: Кой е създал житното зърно? Житното зърно съществува благодарение на едно разумно същество, което се грижи за него. Същото се отнася и до човека. – Реално ли е това, което виждаме и което ни обикаля? – Реалното никой не може да ограничи, но може да се провери.

— Само светлият път на мъдростта води към истината.

— В истината е скрит животът.

13. Лекция от Учителя, държана на 6 декември, 1929 г. София – Изгрев.

Книги:

* Психологически разбор върху положенията на нещата

Служене, почит и обич (Младежки окултен клас. Година IX (1929–1930). София, 2004)

48 беседи от 30 август 1929 г. до 15 август 1930 г.

* Психологически разбор на явленията

Служене, почит и обич (Младежки окултен клас. Година IX (1929–1930). Том I. София, 1940)

25 беседи от 30 август 1929 г. до 28 февруари 1930 г.

Начало: 06:00

1929_12_06 Психологически разбор на явленията.pdf

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата, Служене, почит и обич. Младежки окултен клас. Година IX (1929–1930).

Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2004.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

ПСИХОЛОГИЧЕСКИ РАЗБОР ВЪРХУ

ПОЛОЖЕНИЯТА НА НЕЩАТА

Тайна молитва

Колко букви има в българската азбука? (31). Има един нов начин на разсъждение. Вие не сте обърнали внимание да проследите, и всички сте следвали по философия. Кажете ми, могат ли нещата да се увеличават и да се намаляват? (Едно житено зърно, като се посее и израсне, то се е увеличило.) Добре, вие казвате: “Нещата се увеличават.” Но за да се увеличи това житено зърно, тази материя откъде е взета? (От слънцето.) Тогава, щом туй житено зърно се е увеличило, слънцето се е намалило. Щом казвате, че земята черпи сили от слънцето, тогава и аз казвам: ако житеното зърно се увеличава, слънцето се смалява. Ако това са известни хипотези, ние допущаме, че става така, а как е всъщност, ние не знаем. Сега дали всъщност житното зърно се е увеличило, това е още въпрос. И дали слънцето се смалява, и това е въпрос. Външно е така. Видимо ние виждаме, че слънцето се увеличава и смалява. Туй същото явление ние имаме и с другите предмети. Ако ние отдалечим известен предмет или го поставим на известна дистанция, при далечно разстояние, то той ще се види малък. Пък ако ние се приближаваме до предмета, ще видим, че той се увеличава. Но всъщност увеличава ли се предметът или намалява? (Не.) Тогава и при житното зърно законът е същият. Ако ние казваме житото се увеличава, това ще бъде само една привидност. Сега тук може да има една софистика, можем да извадим логически едно криво заключение.

Но тия знания, които сега имаме, ние трябва да ги пресеем, да видим колко от тях са верни. Запример ние казваме човек расте, а след това казваме той се смалява. Тогава какво разбираме ние под думата “растене”? Туй растене механическо ли е? Защото, ако е механическо, какво става? То все ще се увеличава. Да се увеличава теглото, това ли се разбира? Сега ние говорим за правата мисъл в живота. Какво разбирате вие под “правата мисъл”? Разбирате ли някое морално качество на правата мисъл?

Сега, ако приложите каквато и да е малка част в блюдото от едната страна на везните, теглото й ще се увеличи.

MOK_9_13_1.GIF

Но под увеличение разбира ли се растене? Въобще какво се разбира под растене? Да ви представя туй математически. Когато между две единици, да кажем, 1 и 2, няма никаква вътрешна връзка, но те се събират, какъв е този процес? Значи, когато няма вътрешна връзка, а се събират две величини, връзката е механическа. А когато има между тях връзка, събирането е органическо. А когато има връзка, има и разбиране между двете неща, тогава имаме механическо, органическо и психологическо събиране.

Следователно, когато между два предмета няма никаква връзка и те са поставени на едно място без никаква цел, това поставяне е механическо. Но те са турени с някаква цел. Сега ние не знаем каква е целта. Можем да си предполагаме. Да кажем, едно кило захар и едно кило смокини са оставени на един камък, в две кесии са турнати те. Вие не знаете кой ги е оставил. Може някой да ги е забравил, може да има и други, по-дълбоки причини. Ние можем да си правим разни предположения. Може да е лицето Х, което е оставило кесиите 1 и 2. Ако ние можем да разгадаем причините за оставянето на двете кесии, ние разсъждаваме правилно. Ако не можем да разгадаем, нашата мисъл не е права. Ние не сме прозорливи, не сме учени хора.

Сега да се повърнем към думата “увеличение в природата”. В съвременната наука нямат едно правилно философско разбиране, какво се разбира под еволюция, или увеличение на материята. Защото всъщност от чисто философско гледище тази първична субстанция, която изпълва вечността, тя не може нито да се увеличи, нито да се намали. Следователно абсолютната вечност, която съдържа тази субстанция в себе си, от която всичко се строи и която всичко съдържа, тя нито се увеличава, нито се смалява. Защото, ако се увеличи, значи липсва й нещо, трябва да черпи отнякъде нещо. Още значи на вечността може да се придаде нещо. Ако пък вие можете да отнемете от нея нещо, следователно тя е пак ограничена. Два процеса има. Тогава битието не би било реално. Защото реално е това, което нито се увеличава, нито се смалява. Следователно вие не можете нито да му отнемете нещо, нито да му придадете нещо. Сега вие може да си зададете друг въпрос: защо така трябва да разсъждаваме? Защото всички други пътища, по които вие можете да разсъждавате, са относителни или отрицателни и ще ви изкарат до една лъжлива философия. Докато вие може да се занимавате с величини, на които може да отнемете нещо или които можете да увеличите, вие нямате никаква реалност, никаква стабилност в живота и всякога вашата работа може да се измени.

Да допуснем, някой от вас е неразположен към някого, но той дойде и ви даде една хубава ябълка. Като ви я даде, веднага вашето настроение се измени. Значи той е вложил нещо в ябълката и вие си изменяте мнението за него. Казвате: “Аз мислех, че той е лош, но той бил добър.” Защо е добър? Понеже ми каза една сладка дума, дал ми е един подарък. Или казвате: “Той е лош човек.” Защо? Задигнал нещо от вас. Това е все едно. В дадения случай вие сте първата единица, имате 1 и 2 и двамата сте в едно механическо състояние. Това е едно спящо състояние, когато човек не мисли за себе си, в смисъл те спят и двамата. Но да допуснем, едното в природата се събужда най-първо. Като се събуди, нему му идва наум нещо физическо. У него се зароди желание и той даде нещо на числото 2, то спи още. Едно идва и остава там, числото 2, след като се събуди и намери кесията, но понеже няма нищо общо с числото 1, то се чуди, казва: “Откъде дойде това?” Но понеже те нямат никакво отношение, числото 2 не знае за единицата, макар че са били на едно място. И то почва да мисли откъде е дошла кесията със захарта.

Питам, какви заключения ще направи числото 2? Сега моите разсъждения в дадения случай. Сега, тъй както ви гледам, ето на какво мязате. Един професор разправял на една котка за произхода на сиренето. И тя седяла на стола, той й разправя как млякото иде от кравата, как са го подсирили. А тя му казва тъй: “Дай да си похапна от него. А защо трябва да ми разправяш откъде е дошло сиренето.” И вашата работа сега мяза на това, вие казвате: “Що ни интересува да ни разправяте за произхода.” Котката не знае за този произход. Сиренето е един резултат. От чисто практическо, физическо гледище за сиренето котката е права. Но след като котката изяде това сирене, и този философ престава да философства. Котката си направи опита, изяде сиренето и той казва: “Мен не ми трябва да разправям какво нещо е сиренето, тя го научи вече. Сега котката седи на стола и чака да дойде професорът. Тя мисли професорът пак ще й донесе сирене. Но той казва: “Аз не се интересувам вече от какво е направено сиренето.” И втория път той не носи сирене. Котката пита професора: “Сирене няма ли?” Професорът отговаря: “Мен не ме интересува сиренето вече.” Както и котката не се интересува от това, как е направено то.

Питам, какво ще каже котката, не беше ли умно да знае котката как се придобива сиренето, че ако професорът не донесе сирене, тя да приготви сама сиренето си. Той казва: “Аз нямам време да разправям всякога за сиренето.” Котката казва: “Още дай.” След като е опитала котката сиренето, той е разбрал, че тя е научила вече откъде иде сиренето. А котката хабер си няма. Тя казва: “Нещо хубаво, вкусно беше, но как се добива, нищо не зная.”

Сега вашето положение мяза на котката. Всички, които седите тук, сте в положението на котката. Казвате: “Дайте ни на нас, сега дрехи ни трябват, шапка, обуща хубави.” Това е сиренето. Ще го изядете. А втория път аз не нося сирене, а на вас ви се яде сирене, какво ще правите? И положението на всички сегашни хора и учени, всички искат да живеят добре. Това е сиренето. Но този професор само веднъж носи сирене. Втори път той се занимава с други въпроси. И мислите ли вие, че този професор, който се занимава с други въпроси, че те не са тъй важни както сиренето. Да допуснем, той донесе втория път една малка кифла. Котката казва: “Ами сиренето?” Професорът казва: “Със сиренето свършихме, но аз нося сега една кифла.” И почва той да й разправя как е станала кифлата и говори за произхода на житото. Котката пак казва: “Дай ми да опитам кифлата.” Взема тя кифлата и я изяжда и намира, че кифлата е много хубаво направена. Пък онзи, който е направил кифлата, е турил и малко сирене. Котката казва: “По-напред беше само сирене, а сега има и друго нещо.” Има нещо ново предадено, а има и сиренце вътре. Тя пак мисли професорът като дойде, ще донесе пак от същото нещо и му казва: “От същото нещо няма ли още?” Професорът казва: “Мен не ме интересуват вече кифлите.” Сега той носи една ябълка. Но този път ябълката не е сварена, сурова е ябълката, при това е от киселите. Котката се е научила, пак иде при професора, казва: “Първото беше хубаво, второто хубаво.” И мисли, че и това е нещо хубаво. Професорът таман почва да разправя, тя казва: “Искам да опитам.” Той й дава, но не върви. Вие виждали ли сте котка да яде ябълка? Тя я бута-бута, почва да се занимава с нея насам-натам. Понеже не може да я яде, тя си играе с нея, ходи по нея. Като дойде професорът, тя пак мисли, че той носи пак друг предмет. Щом го види, тя казва: “Нещо ново, друго дай.” Хубаво, професорът сега изважда една скумрийка и таман почва да разправя за произхода на скумрията, нейната еволюция, и тя като я хване, хуу изяжда я. Питам, защо тия сиренето, кифлата, бяха сродни на котката, а ябълката не е сродна? Защо котката не може да яде ябълка?

Сега това са философски въпроси ни в клин, ни в ръкав не влизат. И да го знаете, и да не го знаете не са важни за вас. Но да ви бъде едно забавление. Дайте сега едно предположение, защо котката не яде ябълка? (“Защото няма съответните елементи в себе си.”) Хубаво, аз ще ви дам разсъжденията, които аз привеждам. Някой от вас се интересува от музика, друг от поезията, всички се интересувате от нещо. Казвате: “Друга работа това не ме интересува.” Трети пък се интересувате от скулптура, от медицина или от пение, все от нещо ще се интересувате. Имаме пак същото разбиране. Тази ябълка котката не я е яла. Все човек трябва да знае да направи нещо от нея. Ако човек вземе ябълчения сок и тури малко масълце, котката ще яде ябълката и оттатък ще мине. Не че елементите на ябълката не й са сродни, но пипката не й стига. Вие изваждате криво заключение, казвате сродни елементи няма. Не. Не й стига умът. Като дадете на едно дете пищялката, то ще я надуе. И то знае как да я надуе. Но като му дадете един сложен инструмент, то не знае какво да направи с него.

Следователно изисква се да се научат известни неща. Тогава, ако някои неща не ги разбирате, кои са причините? Че тия неща не са в сродство с вас или че не разбирате нещата? Правото положение е да имате едно схващане. Някой път вие не можете да си дадете един отчет, вие се страхувате да дойдете до онова реално положение, да си дадете едно строго определение, в реалност какво знаете, нещо, на което можете да разчитате. Това трябва да бъде като един стълб в живота. И да дойдете до едно положение, да кажете на себе си: “Туй нещо не го разбирам.” Ако вие не се спирате да разберете нещата по този начин, всякога ще се намерите в противоречие със самия живот и сами ще дойдете в стълкновение с живота си. Запример тази котка си мисли: сиренето и кифлата бяха много добри, но дойде ябълката, тя е едно противоречие за нея. Тя е минала първия изпит, имала е успех, и на втория пак има успех, но при третия предмет нямаше успех. На какво се дължи, че е нямала успех? Това са неща привидни.

Аз мога да ви позанимая, не само специалния клас, но ако вземем от общо гледище какво нещо е еволюция и какво е инволюция, че вие да видите каква е разликата между едното и другото. Нагледно, физически ще ви го обясня. Сега, тъй както определят еволюцията и инволюцията, кой от вас има едно конкретно понятие, да може да каже какво нещо е инволюцията? Ако отворите който и да е речник или която и да е енциклопедия, там ще намерите едно определение, но ние ще дойдем до туй новото определение, какво значи човек да инволюира и какво да еволюира. Какво значи човек да слиза и какво да възлиза? Питам, след като човек е слязъл, какво е спечелил? Допуснете, че от върха на един кладенец вие слизате по въжето да се почерпите с вода. Вие слизате с една стомна и после почвате постепенно да се качвате нагоре. Такъв е законът. Първият начин слизате с празна стомна, а после възлизате постепенно и с пълна стомна нагоре. Като слизате с празната стомна, вие спечелвате нещо. Питам, след като сте извадили стомната навън, какво сте спечелили? Питам още, след като сте взели една стомна от този кладенец, обедня ли той? Водата му стана ли по-малко? (Не.) Защо? Допуснете, че има един закон в света. Хващат ви на дупката на кладенеца и ви съдят, че сте окрали кладенеца. Как ще се оправдаете?

Сега кое е важното: трябва ли да се оправдаете, или не? Допуснете, че заведат едно дело за открадването на една стомна вода от кладенеца. Хайде, О. С., ти си подсъдимата, оправдавай се сега, докажи, че не си откраднала. Поне трябва да сте толкова умни, колкото онзи апаш, който задигнал на онази вдовица житото. Тя носела четири крини жито на гърба си и се уморила и седнала да си почине. И позадрямала малко. Той я видял, вдигнал житото и го носил цял един километър на гърба си. Питат го: “Защо го носиш?” “Не зная, срещнах една вдовица и я съжалих и дотук рекох да понося житото й.” “А, казали те отличен човек.” Той се скрил от рамките на закона. Вие ще кажете той е турил една малка лъжа. Питам, тази лъжа намясто ли е? Ще разсъждавате по един нов начин. За него тази лъжа е намясто, защото той казва за предпочитане е да кажа една лъжа, защо направих едно добро, отколкото да кажа, че взех житото за себе си, че да ме турят в затвора. Значи с тази лъжа какво придобива той? (Свободата си.) Не. Той придобива лъжата “л”. Лъжа “л”, и любов “л”, започват с една и съща буква. Очевиден факт няма, че той е крадец, не е занесъл житото в дома си. Но по пътя го срещат, там работата става опасна. След един километър и той си почива, житото седи до него. Никой не знае мотивите защо той носи житото. И съдът не знае. Законът е външен. Той казва: “Исках да й помогна, дотук го носих, сега нека дойде жената да си го вземе.” Изпотил се е човекът. Действително ние не знаем защо го е взел. Това е вътрешно съдене. Всъщност какво е спечелил той? Най-първо той мисли, че е спечелил житото, обаче той е изгубил житото, а на мястото на житото спечелва лъжата. И тя го спаси.

Сега вие не можете да се освободите от един морал. Сега ние ще дойдем какво нещо е лъжата, вие още не знаете. Туй, което хората наричат лъжа че много пъти техните истини са лъжа. Много пъти един свидетел, който говори истината, той лъже и много пъти свидетелят, който говори лъжата, говори истината. Тогава кое е на правата страна? Представете си тогава, че този човек, който е обрал жената, е спечелил лъжата. Допуснете, той сполучи да вземе житото и тази вдовица си замине. А той върви с това жито, без да го знаят, и казва вече, че това жито е негово. Там, из пътя, го срещат други и го хващат. Сега жената погледне, погледне, не го търси вече и отива да си купи друго жито. Представете си такова едно положение. Случва се обаче следното положение. Някъде из пътя задремва и той. Минава друг един апаш, по-майстор от него, и му взема чувала. Минават няколко души и той казва: “Този чувал е мой.” Другият обаче намира свидетели, които го познават, че чувалът е негов. Питам, тези, които свидетелстват, че чувалът е негов, говорят ли истината? Както виждате, сложна процедура е съдопроизводството. Всички казват: “Негово е житото, ние го видяхме, като го носеше, човекът се е изпотил, този чувал е негов.” Но всъщност този чувал не е негов, тия хора не говорят истината. Тази истина е относителна. Те трябваше да кажат: “Той носеше този чувал, но дали е негов, не можем да кажем.” Приблизително това трябва да кажат.

Та сега много от тази философия трябва да я вложите... Колко от вашите разсъждения, постъпки и мисли в дадения случай са верни? Вие трябва да имате един начин на разсъждение. Имате една мисъл в ума си, трябва да знаете нейния произход. Лъжата, и тя си има свой произход. Как е дошла тя и при какви условия? Родила ли се е лъжата? И вие носите тази лъжа в себе си. Сега аз ще ви кажа в какво седи тази лъжа. Представете си, че след като задигнете житото на вдовицата, вас ви хванат и съдията ви наложи една глоба от 500 лева. Да кажем, такъв е законът. Значи тази лъжа е равна на 500 лева. Всяка лъжа си има своята отрицателна стойност. Какво е лъжа? Казваш: “Хиляда лева глоба.” Плащаш. Това е лъжа. Що е лъжата? Заклел си се криво. Или лъжата може да е равна, след като си се клел, осъждат те на 12 месеца затвор. Тогава лъжата е равна на 12 месеца. Или след като си излъгал или направил нещо, ударят ти 25 на задницата. Тогава лъжата в този случай е равна на 25.

Значи лъжата си има известни числа. Ако лъжата не беше свързана с такива отрицателни числа, които да засягат човека, тогава човек не може да се изправи. И доброто, то си има числа. Защото доброто, ако дойдем ние до тази философия, то е добро, направено на едно съзнателно същество. Туй същество, на което ти си направил едно добро, то веднага гледа да ти се отплати. Туй същество, на което ти си направил едно добро, то ти подарява един костюм за Великден, дрехи, едно палто, жилетка, панталони, един балтон, хубави чепичета от камилска кожа, хубава шапка, връзка, една хубава карфица диамантена, един часовник със златна верижка от 12 хиляди лева. Ако ти си направил едно добро, всяко добро си има своята цена само по себе си. Тъй е в природата. Тъй се изявява това, което го наричат карма или дихарма. Значи на едно същество, на което ти си направил добро, могат да минат и хиляда години, то иска да ти се отплати и може да те търси. И много същества търсят едного, казват: “Преди 1000 години той ми направи едно добро, пък не мога да го намеря и мисля къде да го намеря.” И ходи в архивите на природата да го намери. И търси го, търси го и един ден го намира някъде в аналите еди на кое си място живее, например в София. И погледнеш, той дойде при тебе, и ти се чудиш как от невидяно идва едно добро при тебе. Той, като те намери, и ти направи добро. Но пък има и обратното. Онзи, на който ти си направил една пакост, след 200300 години той ще те намери. И той те търси, търси. Сега това са посторонни работи, не са реални, понеже се отнасят до една област, както казал циганинът, я има вода там, я няма.

Сега, понеже вие сте реалисти, ние идваме до една конкретна мисъл. Каква беше последната мисъл? (За котката и за рибата.) Хубаво. Сега втория път иде професорът и носи една опечена гореща скумрийка и иска да покаже на котката как се приготовлява по нов път на готварството. Котката казва: “Дайте ми я да я опитам.” Но втората риба е гореща, котката, като я сграбчи изведнъж, наежи се и я пусне. Отдалечи се малко и гледа. Професорът не може да разбере защо мечи котката. Питам, защо в този случай котката не се интересува от рибата? (Понеже се опари.)

Сега аз мога да ви приведа примери из вашия живот. Това са неща важни. Котката, сиренето, кифлата, ябълката, рибата, втората риба. Това са неща конкретни. Тези неща са символи. При втората риба котката има да разсъждава. Като се опари тя от рибата, ней й се струва, че тази риба е жива и тя хапе. И като се приближава, тя гледа отстрани и страх я е вече, понеже е придобила един удар на езика си и не може да разбере каква е тази работа. Тя я гледа и разсъждава. Казва: “Първата риба беше много хубава, но тази, втората.” Тя не може да си обясни коя е причината да се измени тази риба. А професорът не може да си обясни не яде печената риба. Какво ще кажете вие на това? Но виновна е котката, нищо повече. Тя трябваше да вземе тази риба, да я начупи, да я тури в паница, да си направи молитвата, и тогава да я яде. Тя се изгори, защото не се е молила. Ако тя беше се помолила, в туй време, докато трае молитвата, рибата щеше да изстине малко. Но тя бързаше да задоволи нуждите си и вследствие на това попадна на една опитност, която е диаметрално противоположна на нейните знания. И когато казвам не бързай, това е същата работа. Не бързай, да не попаднеш в същото положение на котката с горещата риба. Щом рибата не е печена, бързай, но щом рибата е печена, ще се помолиш.

За мен, като се каже молитва, аз и за себе си имам друго разбиране на молитвата. Под думата “молитва” аз разбирам един момент, дето трябва да се спра и да помисля с най-трезвата мисъл. Аз разбирам един момент, който е най-чист. Да се спра и да помисля за нещата, както са наредени. Това разбирам молитва. Един момент, в който мога да се спра и да помисля трезво. Да се освободя от всичката суетност на нещата. Т.е. суетност на нещата, че са поставени в разни форми. Горното състояние аз го наричам молитва. Аз жертвам част от времето си да помисля за нещата, тъй както са направени. Ще се спра да помисля за това, което желая да направя. Които не разбират философията, те схващат само едната страна. Те не знаят дълбоките причини, защо съм се спрял. Аз съм се спрял, мисля, искам да разбера какво да направя, понеже имам работа с печената риба и ако аз бързам, ще имам една отрицателна опитност. Аз гледам и разглеждам рибата. Усещам отдалеч, че от рибата лъха нещо особено, аромат има и една горещина излиза от нея. Аромат има, но и горещина. Тогава? Тогава ще се обърна към този професор и ще кажа: “Господин професоре, аз намерих едно противоречие. От първата лекция на сиренето разбрах много нещо, от кифлата също разбрах, а от ябълката нито хапнах, нито нещо разбрах. Четвъртата лекция беше много хубава, но петата лекция ме застави да мисля. Ще ме извиниш, но ще ми обясниш защо аз не можах да изям ябълката.” И той ще се повърне назад и ще ми каже, че аз трябваше да имам търпение да изслушам лекцията на сиренето, на кифлата и на ябълката. После лекцията на рибата Р1 и тази на печената риба Р2. Всичката ми погрешка седи в многото бързане да реализирам нещата.

И когато ви се случи някоя неприятност в живота, вие ще се спрете, ще помислите защо се случи тази неприятност. Защото бързате. Обратният процес на бързането е умората. Ти, който си се спрял някъде и си бил невнимателен и си заспал, някой ти задигнал парите, тогава ти го гониш цял километър-два да го стигнеш, да си вземеш парите. Питам, какво ще усетиш? Ще усетиш умора. Усилието да настигнеш този човек ще доведе у тебе умората. Тогава, когато ние усетим този процес на умора, на безсмислие в живота, значи ти си гонил някой.

Следователно, ако ти вървиш по един естествен път на нещата, няма да има умора в природата. Ако ние вървим по законите на природата, у нас ще има само една почивка. А почивка аз наричам едно приятно състояние, място, дето човек може да седне и да си мисли. И всеки един от вас, когато иска да си почине, той мисли. Аз казвам, няма по-хубава почивка от трезвата мисъл. Не да седнете и да мислите какво ще облечете и какво ще обуете, че дърва нямате. Това не е мисъл. Ще вземете една конкретна мисъл, най-хубавата и приятна мисъл, която може да храните в ума си. Ще си представите положението, че сте един княжески син, като имате всичко на ваше разположение, но ти си се хванал на бас с друг един да пропътувате света без пет пари. Защо? За да вземете една голяма премия. И вие вървите със съзнанието, понеже сте казали, че можете да пропътувате света без пет пари излагате се на страдания. Имате страдания, но вие си мислите за премията. И като мислите за премията, вие разсъждавате разумно какви средства да вземете, за да бъде вашият път сполучлив, като се намерите в трудно положение. Представете си, че сте княжески син, който иска да обиколи света. Вие ще кажете: “Ама това така ли е?” Аз казвам: “Това не е ли така?” Ако аз не мога да докажа реалното, че това не е така, вие можете ли да докажете, че е така? Това е все същото. Аз казвам, че има задгробен живот, вие казвате, че няма задгробен живот. Добре. И аз съм прав, и вие сте прави. Докато аз съм жив, има този живот. Когато аз умра, има задгробен живот. Аз, като умра, доказвам това. За да докажа, че има задгробен живот, аз трябва да ида в задгробния живот.

Ето как аз представлявам реалността. Когато двама хора спорят дали има задгробен живот, или не, те са две радиа Р-а и Р-б. Първото радио има общение, или съобщение, с невидимия, духовния свят, извън земята. Туй същество възприема лъчите отгоре, оттам му пращат писма. И то вярва в това, че има духовен живот. Второто радио е съединено с един физически, материален свят. И то си има един център долу. И то не вярва в другия свят, казва: “Там няма нищо.” И двамата са прави. И кой каквото е възприел чрез своето радио, за това говори. Обаче онзи, който разбира, че има Господ, и онзи, който разбира, че няма Господ, те разглеждат нещата от две различни становища. Сега вие не разсъждавайте има ли Господ, или няма. Това е една остаряла теория. Когато вие сте на правия път, има Господ. Когато сте на кривия път, няма Господ. Когато има сполуки, има Господ. Когато няма сполуки, няма Господ. Тъй седи въпросът. Ние говорим за живота на земята. Вие казвате: “Онзи богатият човек има ли Господ?” Че и онзи ученият човек, всъщност и той има Господ. Аз говоря за нещата, които са положителни. Говоря за едно богатство, което не се губи, говоря за една наука, която не се губи. Аз не говоря за преходни неща, но говоря за слуги. Някой път вие разглеждате богатия човек така. Да кажем, аз съм богатият и съм пазарил един друг човек да ми носи 5 крини жито на гърба си. Може и той да мине за богат, но това богатство не е негово. Той, който беше богат, идва до моята стая, казвам му: “Остави житото отвънка.” Давам му 10 лева, той ги взима и си отива. А богат всъщност съм аз.

Следователно не се заблуждавайте с онова, което носите на гърба си, да мислите, че е ваше. Ако вие ще занесете това на едно чуждо място, на вас ще ви дадат само 10 лева и всичкото ви богатство седи в десетте лева. Ако и вашето знание, вашият морал, които носите, е такова, че дойдат господарите и го вземат, питам, колко ще остане за вас? Ще остане нещо, един малък капитал все ще имате 10 лева, те ще бъдат за вас. Ако сте един музикант, колкото концерта сте държали, това е ваше. След време вие ще загубите вашата музика. Може след време ръката ви да заболее, цигулката ви да откраднат и да изгубите всичките тия условия и да остане във вас само идеята за музиката. Но тази идея за музиката, тя не може да ви даде никакъв реален приход. Но докато имате силата, здравето, докато можете да работите, давайте концерти това е вашата печалба. Колкото пари ще вземете, това е вашата печалба.

Сега обратната философия, лъжливата философия на живота седи в това вие чакате. Запример болният артист чака. Като остарее, тогава ще даде концерти. Казва: “На стари години да живея добре.” Питам, един стар артист на 120 години какъв концерт ще даде при своите стари разбирания? Аз извеждам един морал. Вие казвате: “Като остареем, тогава да живеем добре.” Вярно ли е това? И гениалната певица, и тя на стари години ще даде най-добрите си концерти. И това вярно ли е? Като стара баба тя ще знае само да крещи. И той като стар дядо никакъв музикант не е. Той може да разправя за цигулката си и за музиката колкото иска. Но той няма да свири. Така е и с вътрешния живот. Трябва да се живее, за да се придобие нещо. Сега някои от вас няма да разберат това, ще кажете: “Как трябва да се разбере животът?” Един приятел в гората е за предпочитане, отколкото въображаемите 10 приятели, които може да имате. Този овчар в гората е за предпочитане, отколкото, че имате 10 души князе приятели. Този в гората още сега може да ви услужи, а тези, които за в бъдеще може да имате, това са въпроси я дойде, я не. В дадения случай този овчар, той е княжеският син, ако ти разбираш. А ако ти не разбираш, ти ще гониш сенките на този овчар.

Та казвам, явява се следният въпрос, онази реалната мисъл във вашия ум, която всякога може да държи вашето равновесие, тя е важната. Изводът какъв е? Онази осъществената мисъл във вас, която може всякога да ви даде подтик във всичките трудни положения и да ви подкрепя и в болест, и в здраве, и в беднотия, и в богатство, тази мисъл, каквато и да е тя, тя е реалната. Ако вие уповавате на някоя идеална мисъл, която не е приложима, това е един фиктивен капитал. И мнозина грешат в това ще напуснат туй хубавото в себе си и ще четат някой си автор, някой роман, някой си образец. Вие трябва да намерите съществената идея на този романист, защо е писал, каква е неговата идея. Вземете запример разказа на Тургенев или на Толстой, или на онзи руски критик Достоевски. (Той не е критик, той само е писал.) А той е голям критик. Като рисува нещата, тъй ги разтърсва. В обикновения смисъл не е критик. Като разгледате всички типове на Достоевски, те все мязат на него. И всички типове на Толстой мязат на Толстой и т.н. Всички типове мязат на писателите. После френският писател Виктор Юго, после разказите на Валтер Скот всички пишат много хубаво, но те спадат към разни гами, те гледат от разни гледища. И ти трябва да знаеш каква е гамата на Толстой, на Достоевски. Аз не съм срещнал нито един писател, който да е застанал на една естествена почва, да разгледа една тема чисто обективно. Те всякога тургат вътре някои техни субективни схващания. Те или ще преувеличат нещата, или ще вземат неща, които не са верни.

Сега се нахвърлят върху Толстой, че някои неща не са верни у него, понеже в едно отношение Толстой е бил в едно противоречие със себе си. У Толстой има набрана голяма чувствителност. Той е чувствал страданията на хората, понеже той ги е преувеличил тия страдания. И като четете неговата последна книга, мисля, че е “Възкресение”, той прави една аналогия, която не е естествена. В заключението си той не е естествен. Че Толстой оставя в своите четци познанието, че е невъзможно човек да изправи своята погрешка. Как? Прав е той, но в какво отношение? Когато човек е невежа и не знае, той не може да изправи своите погрешки, но щом знае може. Обаче Толстой, както представя във “Възкресение”, когато иде да изправи своята погрешка, той има една слабост когато иде героят да изправи своята погрешка, той иска да се ожени за онази, която той е отхвърлил. Толстой, който въставаше против настоящия порядък на нещата, в този случай той иска да възстанови брака в неговата стара форма и той настоява да защитава съвременния брак. Аз се чудя, защото ние трябва да защитаваме първичното отношение, което природата е вложила в живата душа. Под думата “природа” аз разбирам ония отношения, върху които почива съзнателният живот. Никога не трябва да скъсаш една връзка, която природата е поставила и върху която почива твоето благо и благото на другите същества. Това е бракът в широк смисъл. А тъй, както е взето сега, това е схващане частично. Та в този смисъл от това гледище на тази философия Толстой не издържа критика. Има и много други писатели. Ако ги турим на една критика, нещата трябва да се мерят с една хубава мярка. Ще оставим сега.

Какво разбрахте сега? Аз зная какво разбрахте. Че сиренето се яде, кифлата се яде, ябълката не се яде, печената риба не се яде. Туй разбрахте. Не бързайте и не се обезсърчавайте. Защото в света има един метод, с който хората се обезсърчават. Някой път, който и да е писател, който и да е поет, някой път, когато говоря и аз по една необходимост, трябва нещата да се преувеличават, да ги направя по-големи, отколкото са всъщност. А някой път, за да ги направя достъпни, трябва да ги направя по-малки. Ако вие се държите по буквата, ще попаднете в една погрешка. Някой път нещата не са тъй сериозни, както се представят. Пък и не са тъй маловажни. Та вие трябва да си имате едно вътрешно правило. Трябва да знаете запример в този ред на нещата, както аз ви го представям, какво означава. Аз ви предавам един ред на нещата, искам да ви наведа на една мисъл, да мислите право. Защото, ако не мислите право, никаква философия не можете да имате и никакво ново разбиране не можете да имате. Защото новото разбиране значи един нов начин на разсъждение. Новият начин ни е връзка с миналото, но той има един плюс в разбирането. Ние не сме да дадем нови неща, защото всичко, което е дошло, това е до формата на нещата.

Сега мнозина от вас се обезсърчавате. Ако вие се погледнете хиромантически, астрологически, физиологически, вие ще се обезсърчите. Ще кажете съчетанието на планетите е такова и т.н. Оставете това съчетание. Аз ще се спра някой път върху астрологията, аз как гледам на планетите по новия начин. Как попаднаха тия планети в зодиака вътре и как ние се настанихме в този зодиак. Вие тези неща не ги разбирате още. За да попадна на едно ново разбиране, аз трябваше да разправям на едного цял един час, за да разбере как е възможно. Аз разправям за кръга и квадрата около кръга, казвам: “Това е доброто.” Но той казва: “Аз зная, че квадратът означава лошото у човека.” Не може да разбере как е възможно, когато кръгът е вътре в квадрата, човек да е добър? И как може, ако кръгът е отвън, човек да е лош? Това е непостижимо за моя ум. Сега за вас ясно ли е това?

Кръгът, това е Божественото.

MOK_9_9_1.GIF

Когато човек е лош в себе си следователно Божественият живот е отвън и не може да му помогне. Значи, когато Божественият живот е отвън, а човешкият живот отвътре, тогава човек е лош. Когато Божественият живот е вътре, а лошото, квадратът е отвън, човек е добър. Нали казахме, когато квадратът е отвътре, а кръгът отвън, тогава човек е лош. А когато Божественото се реализира вътре у човека, тогава кръгът е отвътре и човек се проявява добър. Квадратът това са лошите условия. Когато квадратът е отвън, лошите условия са отвън. Когато квадратът е отвътре, лошите условия са вътре и ние казваме човек е лош. И обратното, добрият човек при всички условия е добър и при добри, и при лоши, той е всякога добър. Там е силата, когато човек е отвътре добър. Доброто у човека нищо не може да го сломи. Защото няма сила, по-голяма от доброто. Доброто, това е най-ценната сила, която съществува. И ако някой път вие се препятствате в живота, то е понеже не вярвате, че е така. Вие се препятствате на дадените условия.

Казвате: “Аз не мога това да направя, това е извън силите ми.” Няма нищо извън силите ни. Туй пиле, което е в яйцето, не може ли да се излюпи? Може. Туй пиле има силата в себе си да употреби всичките материали, които се намират в черупката, и да създаде другия организъм. Но докато туй пиле не употреби материалите отвътре, и да разчупи тази черупка, то не може да се ползва от условията на външния свят зад тази черупка. Следователно, щом счупите първата черупка, вие трябва да бъдете готови, защото условията отвън чакат, те са готови.

Когато дойдете да изучавате химията, тогава можете да превърнете този тебешир в една ябълка. Но за да го превърнете, трябва да стане смяна. Не от тебешира да направя ябълка, но от тебешира мога да направя горивен материал, за да сваря едно ядене. Следователно тебеширът служи като едно условие да се произведе яденето. Онзи, който не разбира, той мисли, че не може, но и тебеширът може да стане едно условие, да се създаде една ябълка. Защото тия елементи на ябълката съществуват в природата. И ако аз зная, в 25 минути отгоре мога да създам една ябълка. Пък ако не зная, трябват ми няколко милиона години, за да стане по един естествен ред на нещата. Когато аз говоря за знанието, аз не разбирам за знанието на книгите, но не разбирам и знанието на вашата опитност. Да. Когато се говори да бъде ръководен човек от духа, това са все думи неразбрани. Какво нещо е да бъде ръководен човек от духа? Значи да бъде ръководен човек от разума си. Всички тия неща не са само думи, но да имаме едно конкретно разбиране. Какво разбирам под думата “дух”. Когато ние разсъждаваме за истината, аз не искам да критикувам нещата. Като правя разбор, аз ще ви кажа по какво се отличава златото. Златото не се окислява. А по какво се отличава желязото? То се окислява. По какво се отличава златото? Че златото никога не губи своята ценност. А ценността на желязото някой път може да се увеличи, и то повече от златото. Ако вие излеете едно кило желязо в тънки телени жици за тамбура, вие ще продадете желязото по-скъпо от златото. Пък ако може да го изкарате от злато, вие ще го продадете сто пъти по-скъпо отсега. Ако знаете как да употребите една стотна от грама от това злато в едно разредено състояние и да нацъркате туй злато в кръвта на един туберкулозен от последния период, той ще възкръсне и ще ви даде един милион долара. В златото има един алхимически елемент, който е скрит, и трябва да го изровите, за да изкарате този еликсир.

Сега това са далечни проблеми, но благодарение че тази наука не знае, защото иначе тя би го продала. Та сега ще се повърнете към начина на онова истинско разбиране, мислене. И всичката дисхармония, която е съществена в света, тя е от неразбиране. Аз забелязвам, често хората, като влязат в една аудитория, като се говори, виждам ги какво мислят. Те бързат, казват: “Да обясни тази точка.” А те не знаят, че за да се обясни една мисъл, не е лесно. Запример започне някой с произхода на света. Кой е създал Господа? Ако така някой пита, че по-глупав въпрос от този няма. Ако Господ някой го е създал, тогава той не е Господ. Но под думата “Бог” ние разбираме туй, което не може да се създаде. Нито се създава, нито се разрушава, то съществува ъ по себе си. Ти не можеш да мислиш за него и неговия произход. Ако ти речеш да мислиш за неговия произход, ти ще загубиш своето съзнание. И ако вие речете да мислите какво сте вие, веднага ще заспите. Ако някой иска да пита какво е Господ или се питате какво съм аз, няма да се мине половин час, щом като правите такава аналогия върху себе си, и вие ще заспите. Та единственият отговор, който можем да дадем, е следующият. Бог е това, което не може да се създава. Бог е. Щом се създава, той не е никакво божество. Туй, което е създадено, то е относително реално, а туй, което създава, е абсолютно реално, или туй, което не е създадено е абсолютно реално. Тогава нещата, които са създадени, съществуват. А неща, които не са създадени, не съществуват. Всяко нещо, което не съществува, е абсолютно реално. А което съществува, това е неизвестното. (Сега съвсем се объркахме.) Че аз искам да ви объркам.

Станете сега.

“Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът.”

(След лекцията всички са около Учителя, продължават се разисквания и отговори.)

Житното зърно расте и се развива, благодарение че има едно съзнание, което се грижи за него и го е поставило в земята. И вие растете и се развивате, благодарение че има една причина, която се грижи за вас.

Когато някои неща не разбирам, аз трябва да предизвикам онова любовното желание у един ангел и той да ми разправи и обясни, което аз не разбирам.

Яйцето ли съществува преди кокошката, или кокошката съществува преди яйцето? Яйцето съществува независимо от кокошката. И кокошката съществува независимо от яйцето. Яйцето съществува от вечността. Яйцето вечно съществува. Следователно нито яйцето се снася от кокошката, нито кокошката съществува от яйцето. Кокошката не е създала яйцето. Тя го е снела отнякъде.

Само туй, което умът ви не може да провери, това не е реално. Онзи, който не е разбрал, а мисли, е разбрал повече от онзи, който е разбрал, а не мисли.

Реално е само туй, което не може да се ограничи.

Сънищата спадат към особени категории, те са от физическия, духовния или Божествения свят.

Водата е всякога емблема на живот и знание, нов живот и нови знания, които ще дойдат в света.

Защо взех в лекцията котката, а не кучето? У котката има маниер, начин за постъпване. Тя ще се поглади, изчисти, тя казва: “Аз мисля, че вие сте много добър. Дайте ми нещо.”

Съзнанието е първичната среда, през която умът се проявява. Когато умът мине през съзнанието, усилва се неговата деятелност.

Тринадесета лекция

на Младежкия окултен клас

6 декември 1929 г., петък, 8.30 часа

София Изгрев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...