38. Заминаване за Америка със стипендия за колеж

[Ани]

38. Заминаване за Америка със стипендия за колеж

Беше хубав юнски ден. Мис Търнър ме извика в дирекцията. "Искаш ли да заминеш за Америка, издействахме ти стипендия в "Елмайра коледж", Ню Йорк щат?" Вълна от радост ме обля и аз се насълзих от вълнение. Бях мечтала за тази страна от момента, в който срещнах мис Пери и другите американки. Мечтата ми се сбъдваше. Значи не отивах да се блъскам в суровия живот, при мизерните си домашни условия, а ми предстоеше светъл далечен път към наука, към опитности в Новия свят! Дадоха ми само две седмици за подготовка. На какво дължах тази привилегия? Намерили ме за най-добре овладяла езика. Уговорката бе, да се върна след завършването на колежа и преподавам английски език за пет години в пансиона.

Започна подготовката за далечното лътешествие. Майка ми купи един трънски черен сукман с шарена престилка, пафти на везан колан и бели ръкави от домашно платно с дантела накрая. Цървулките довършваха националната ми носия, с която щях да се явявам пред любопитните погледи на хиляди американци, за да им говоря за любимата си родина, за красотата на природата й, а най-вече за добродушието на моя народ, където посрещат всеки гост със сложена трапеза и сърдечна усмивка. В куфара ми бе сложена единствената жоржетена рокля от сестра ми, наред с ученическата ми матроска униформа. Но това никога не ме засягаше, никога не бях мислила за дрехи. В няколкодневен срок документите ми бяха уредени и мис Търнър, която щеше да ме заведе в семейството си като мои настойници, понеже бях още малолетна, пристигна от Ловеч и дойде да ме вземе. Майка ми ме изпрати на гарата и не заплака пред мен на раздяла, но като се върнала дълго плакала. Аз не можах да се въздържа в този силен момент и заплаках гласно. Обичах горещо майка си и раздялата ми за толкоз дълго време ми се виждаше непоносима. Монотонният тропот на бързия влак заглуши плача ми, докато майка ми бавно изчезна пред погледа ми.

В.К.: Към с. 39, вие питате ли Учителя кога да пътувате в Америка? Коя дата заминавате и кога се връщате? Пита ли някой от вашето семейство? Весела: Моят баща, когато е бил в Роберт колеж, е имал силно желание да продължи специализацията си в Щатите, но не успял, защото средства не е имал. Дошъл е в България и е останал. Обаче, това му желание, Учителят ми каза, че аз съм го изпълнила. Той ме е изпратил в Америка да следвам. В.К.: По онези невидими пътища. Весела: Да. В.К.: Вие питахте ли го или не сте го питали? Весела: Аз не, аз съм заминала още в пансиона, като ученичка. В.К.: На коя дата заминавате? Весела: Аз заминах на 2 юли 1928 година. В.К.: А се върнахте? Весела: На 2 юли 1932 година.