64. Първата среща с Учителя Дънов на Изгрева

[Ани]

64. Първата среща с Учителя Дънов на Изгрева

Слънчев юнски ден ме доведе до яслите на Пратеника от небето. В момент, когато стихията бе изкоренила всичко в душата ми и ме хвърлила на пуст самотен бряг сред развалините на малкия ми кораб, се отправих към Изток, където грееше звездата. И поставих в ръцете на Великия малкия си разрушен живот, в разцвета на своята младост. Той не ме запита нищо, само дълбоко, тъжно ме погледна и ми подаде ръка.

Като птичка, подгонена от сокол, ме скри Той в пазухата си и ме опази от гибел. Седнах срещу Него в малката приемна стая и душата ми се изпълни с нов трепет. Колко трепетни часове прекарах в тази стаичка! Какви слова чуха ушите ми там, в тихия кът-в стаичката, изпълнена с аромат на зрели плодове с дълбокия звучен глас на благия Учител - Утешител. Започна той да поучава малкия си ученик на сън и наяве. Животът ми се превърна в непрекъсната школа, в която всеки ден и всяка нощ се разкриваха нови истини, които сочеха към все по-високи върхове за изкачване. Белоснежните кристални върхове на истината са наслада и храна за душата ми, стимул в живота ми и смисъл и цел на всичко. На светлите била на тези върхове е записана поемата на висшия живот, към тях се обръща ежедневно погледа ми и се моля за сила, да мога да ги изкача.

През тези топли юнски дни братството се готвеше за Рила, където всяко лято след Петровден отивахме с Учителя. Лятото на 1937 година не можахме да отидем с майка ми, макар че дълбоко желаех да бъда там с Учителя. За Петровден му изпратих стихотворение по един брат, който заминаваше за Рила. Той ми каза, че когато му го предал, Учителят го прочел и прибрал във вътрешния си джоб, до сърцето. Зарадва ме приема на първото ми стихотворение до Него, което дойде на един дъх.

Към Беинса Дуно

"Велик е мира, е който сам с Бог живееш,

велико, безкрайно е Твоето царство"

и т.н.* / Из стихосбирката "Живият пламък" (неизд.) /

В.К.: Така. На с. 63 вие споменавате, къде е тази малка приемна стая на Учителя, значи въпроса е на Изгрева, нали? Весела: На Изгрева, салончето, в което той приемаше гости, едноетажно. Пред салона. В.К.: Значи става въпрос за Изгрева? Весела: Да. В.К.: Тука има цитати на с. 64 сега, те са от стихосбирката "Пътища на Божественото". Вие имате ли тази стихосбирка? Весела: Аз започнах да пиша стихове на Рила в 1938 година, когато отидох за първи път с майка ми на лагера. Почистих извора "Ръцете, които дават", преди да дойде Учителя. Учителят изпрати майка ми и мен, и четирима братя да почистим, имаше огромно пространство тор, целия лагер беше покрит със закоравяла тор, цяла седмица го чистихме. В.К. Това е от овчарите. Весела: Овчари, от кравите. И ние го почистихме и тогава, на Петровден пристигна Учителя. Но аз почистих и извора, и след като го почистих светна всичко и той като пристигна най-напред там отиде. И аз започнах да пиша стихове. Веднага. Просто в мен нещо се отпуши. В.К.: Това е символика. Като отпушиш външния извор, отпушваш вътрешния. Весела: Като отпушиш външния извор, отпушваш вътрешния. И почнах да пиша стихове. От 1938 година изпратих на Учителя, дадох на Учителя стихотворение "Синът на зората", за именният му ден, един сън, в който описвам делото на Учителя, и той, когато го получил, един брат му го предал, сложил го във вътрешния джоб до сърцето, казал: "Тези работи тук се пазят". Такова стихотворение. В.К.: Вие имате ли го? Пазите ли го? Весела: Пазя го. Да. И оттогава аз съм написала цели стихосбирки на български и на английски. В.К.: Сега. Тези, които са на български, а от английски не са преведени на български. Весела. Не са преведени.