224 б. Двата духовни синове

[Ани]

224 б. Двата духовни синове

Весела: Няколко дни преди да си замине Учителят аз бях на площадката долу, рано сутринта. Той слезе и говорихме с него. Той ми каза: "Ако ти се ожениш, ще имаш две момчета. Ти не трябва да оставяш корен на земята, защото след това трябва да слизаш да го повдигаш този човек." В.К.: Това е много интересно. Весела: Да. В.К.: Трябва в други прераждания да идваш и да го повдигаш. Весела: Една душа, на която даваш плът, вече носиш отговорност за нейното повдигане. В.К.: Това е много интересен закон, закон, който не се познава. Весела: Не се познава този закон. Хората мислят, че раждат и приключват вече. А аз съм раждала много в миналото. Но сега, казва, ще си възпитаваш синовете, не да раждаш.

Втори етап, трябва да ги възпитаваш. И аз хората, които срещам, чувствам ги близки, те са ми сродни, защото има някаква дълбока връзка от миналото и аз се чувствам обязана. И не един, а може би пет-шест души аз съм работила за тяхното издигане. Цял живот с това съм се занимавала. Взимаш го и го правиш нещо да стане. Ето, например, последния, Иван, той беше без работа в много тежко положение, аз го поех и той днеска е професор и доктор по философия. (Забележка. Иван Бицадзе.) В.К.: Вие ми разказахте този случай. Отначало го питате: какво правите - нищо. Весела: Ама той не работеше, той е син на емигранти. В.К.: Те са грузинци, така ли? Весела: Грузинци са, семейството. И след Девети баща му изчезна и сестра-му също така. И той беше в много тежко положение, като пише автобиография, баща - изчезнал, не му дават работа. И той беше много беден, поддържаше се с тая майка. И аз се заех с това семейство да им помогна. В.К.: И как се срещнахте? Съвсем случайно? Весела: Ами аз ги срещнах чрез мой колега Димитър Спасов, преподавател по английски после в Университета. И той беше много близък приятел, и този Иван грузинеца стоеше много при него. Те от казармата се срещнали. Когато аз се запознах със Спасов, той ме запознава в къщи с Иван и Иван се хвана за мен като за майка, просто от мен очакваше. Щото майка му абсолютно неспособна за нищо. Тя дори не можеше да му готви. И аз поех това семейство до трийсет и няколко години се занимавах с тях. Майката се помина в 1985 година.