224 г. Ние не сме материя, а души безсмъртни

[Ани]

224 г. Ние не сме материя, а души безсмъртни

Весела: В разговор на полянката с Учителя той ми каза много интересни неща. Първо каза: "Всички ценности ще се обезценят. Това, което хората смятат за ценности, ще загубят своята цена." И каза: "Сега ще вадим корените. Дърветата с корени. Които корени не можем да извадим, брадвата ще играе." Един вид той е дошъл да извади съзнанието ни от идеята, че само материята е реална и съществува. Да ни каже, че ние не сме материя, че ние сме души безсмъртни, вечни както самия Бог. А това нещо става чрез огромна просвета. И той в течение на петдесет години със своите лекции, със своите проповеди, с дела, най-главно с дела, ни научи на този закон, че ние не сме материя, а сме души и да живеем в името на Любовта, която е нашата душа. Тя е лъч от Божественото слънце. В.К.: Това е 1942 г.? Весела: 1942 г.

Весела: След един събор на Изгрева, на който аз не присъствах, не бях добре, Учителят ме извика при катедрата и ми каза: "Не се безпокойте от това, което говорят хората тук, не им обръщайте никакво внимание. Когато хората видят някъде хармония, те искат да я развалят. Дразнят се от тази хармония. Няма защо да се безпокоите от тях, вие сте толкова по-добра от тях." В.К.: Това е разговор с Учителя? Весела: Само тези думи ми каза при катедрата в салона. В.К.: В един етап когато са настроени срещу вас. Весела: В един етап, когато аз бях зле. В.К.: Те са настроени срещу вас. Весела: Да, бяха настроени.