227. Такава е съдбата на всеки град и всеки народ, който не приеме Божествения пратеник

[Ани]

227. Такава е съдбата на всеки град и всеки народ, който не приеме Божествения пратеник

Селцето спи под дебелата снежна покривка, приютило десетки бежанци от разрушеният град, изминали дългия заледен 24 км път от града пеша: кои повлекли пружини от легла, като шейни, върху които седят свити на кълбо измръзнали деца, кои с огромен товар на плещи, задъхани, отчаяни, изплашени, бягат от прокобеният град, като бегълците след изригването на Везувий. Преживеният ужас на 10 януари прогони останалите там жители във всички посоки и старият град напълно запустя, обронил беловласа глава над мрачните си развалини в печална размисъл.

Ти, граде, който носиш името Мъдрост, къде се дяна твоята Мъдрост, та те сполетя това нещастие? Дали вината ти не е в това, че десетилетия наред в тебе отседнал Божият Пратеник възвестяваше Вечната Мъдрост, чийто глас остана глас в пустиня? Дали запустението ти не дойде като резултат на това, че Той при своите си дойде и своите Го не приеха, не познаха, а Той остана сам, отхвърлен от власт и църква, отлъчен като последен отстъпник от вярата, от святата православна църква, разкарван като последен престъпник по обществена безопасност за разпит, интернирван, поругаван от пресата като антихрист и самозванец, който минава за Христос, чието име стана прозвище сред "културното" българско общество... Ти, нещастни граде, на самозабравените, падна под огъня на справедливото възмездие за глупостта и жестокостта си и ето, бягането ти стана зиме, както Христос бе предсказал. Такава е съдбата на всеки град и всеки народ, който не приеме Божествения Пратеник. Христос каза на учениците си: "А където не ви приемат, когато напущате този град, изтърсете праха от обувките си за свидетелство срещу него!" Не се ли сбъднаха сега тези думи на Великият Пророк? Плачеше градът и бягаше в мрака на нощта под ледения небесен саван, който смръщено го гледаше под надвисналите си черни завеси. Ударите върху него се сипеха на вълни, като че ли силите на разрушението се бяха зарекли да не оставят в него камък върху камък. Тресеше се земята и като картонени кутии рухваха напети високи сгради - гордостта на града - в миг превърнати в куп пепелища. Висяха тук-таме поостанали рухнали стени, дюшеци и завивки, дрехи и покъщина, разголени пред смаяния поглед на някой бягащ.

Ти, народе, който преживя нечуваните страдания на петстотингодишното си робство, не смекчи сърцето си чрез милостта и обичта към брата си чрез състраданието и копнежа да подадеш ръка на всеки страдущ, да се вслушаш смирено в гласа на всяка истина и мъдрост, ти, народе, за когото толкоз светли апостоли пожертваха живота си, не разбра коя ръка те избави и ти се притече на помощ в страданието ти и не се научи от тях да вършиш същото, а в самозабрава потъпка всичко свято и презря ръката на Спасителя си, отхвърли я, и ето, ново страдание те сполетя, за да се опомниш, но ако това ти не сториш и този път тежка участ те очаква! "Горко ти, Хоразине" - плачеше Христос над забравилия се град и оплакваше съдбините му. И ето, днес пророкът е пак сред тебе, граде избран, но ти го прогонваш. Горко ти, София!