253. Човек върши нещо, което не е негово желание, а на друго същество

[Ани]

253. Човек върши нещо, което не е негово желание, а на друго

същество

Любовта е прерогатив на Бога, а хората търсят Любовта от човека.

Мъчението е закона, Трудът е парите, а Работата е Любовта. Сега хората изучават светиите - работене за другите, не за себе си - закона на обществото и парите. А ангелите работят по Любов. Те сами се досещат каква е Волята на Бога, какво Той желае и го изпълняват веднага. Човек не е недоволен, но астралните същества в него са недоволни - те са много взискателни. Човек върши нещо, което не е негово желание, а на друго същество. После вижда Истината. Човек постоянно рисува, а Бог затрива и коригира рисуваното. Когато дойде съвършеното, всички ще живеем правилно.

На човека му е нужно само една кибритена клечка, да му запали огъня, а друго нищо не му трябва.

Човек трябва да живее под добрите аспекти, да се огрява добре от слънцето и да му приема светлината и топлината. Малките работи да не слагаме близо до очите, та да ни затварят хоризонта.

Щом Бог създаде земята, тя е огрявана от Божията светлина и се развива.

Печката грее, защото слънцето грее. Любовта се изучава в светлината - плодовете на слънце зреят. Мъдростта се изучава в тъмнината - нощем на луна растат нещата. Истината се изучава в бурите - волята там действува.

Когато Любовта не приемаш, тя те предава на Мъдростта.

Човек трябва да живее в причинното тяло, няма противоречия там. Във физическия свят всичко свършва с противоречие - зле. В духовния свят са чувствата. В Божествения свят са мислите, а в причинния свят душата. Да слушаш гласа на душата!

Дай на Бога сърцето си, Той да живее в него - да го възобнови. Сърцето трябва да се възроди - новораждане от Дух трябва да стане.

Н - е Марс. О - е Юпитер. С - е Земята.

Азота е Сатурн. Обхода - Венера. Щедростта - Меркурий. Поезията, въображението - Луната.

Чрез Любовта се отварят вратите на ада и душите се освобождават, когато двама се любят. Христос държи ключовете на ада - ада се отваря."