264. В природата всичко е уредено и става на своето време

[Ани]

264. В природата всичко е уредено и става на своето време

"Когато гърми, лошите духове бягат и се крият в земята. Ако те е страх, изкусителите в теб се страхуват.

Сега трябва да говорят хората ханаански език-той е иносказателен, образен. Вместо да кажеш "Моля", късо и заповедно, кажи: "Бъдете тъй добри, да ми направите една услуга". Ако някой не те обича, кажи: "Тази година дървото не роди плодове, но догодина ще има." Той е безобиден език. Ако някой говори лошо за тебе, кажи: "Как не те мързи да говориш!" Или ако има много живот: "В твоя двор има много щедри дървета, потоци." Меките хора са от страх меки, затова ги блъскат и унижават. Умният последен трябва да остава, за да не го блъскат.

В природата всичко е уредено и става на своето време, но човек забавя работите с неестествения си живот.

До е материален тон - земен.

Ре е въздушен тон.

Ми е воден тон.

Фа е воден тон.

Сол е светлинен тон.

Ла е тон на живота.

Си е опитване на нещата.

Искаш да премахнеш някоя мъчнотия, от До, има напрежение, ще се повдигнеш, в Ре има посока, искаш да тръгнеш. Ми е гъвкавостта, начини да се проявиш. Инволюционен тон е, пътища, да се избавиш от мъчнотиите. Фа е скривалище. Сол - изминал се половината път, облечен си и никой не те познава. Ла - станал си виден търговец, общественик, проявяваш се. Си - четеш морал на хората - как се яде.

Сърцето, чувствата са andante, а умът е allegro. Жената все иска да обожествява мъжа, а на себе си не може да помогне. Адам изхарчи всичкото си богатство да възпитава Ева и още не я е възпитал. Тя мисли, че като яде плода, като Бога ще стане. Жената не може да обича мъжа на земята, а в астралния свят."