268. Което Бог търпи и ние трябва да търпим

[Ани]

268. Което Бог търпи и ние трябва да търпим

Само при глада Любовта се познава каква е. Само при глада светлината се познава каква е. Без глад света на Любовта, Мъдростта и Истината е непонятен. Гладът е обич. Първоначалното е Любовта. Това, което винаги дава, Любов е то. Любовта се радва в глада. Всички трябва да бъдете доволни за онова, което Бог ви е дал. Любовта изключва абсолютно всички съмнения, подозрения. Което Бог търпи и ние трябва да търпим, което Бог обича и ние трябва да обичаме. Бъдете първи да изправите погрешките си и да бъдете последни да направите най-големите работи в света. Старото си отива - неразбраните работи. Новото иде - разбраните работи. Да започнем като малките деца да играем. Който яде от плода на дървото на живота - живот, знание и свобода ще има. Ако сте жена, имай един идеал, че има един мъж в света, който е съвършен, и който досега не е казал на своята възлюбена нито една обидна дума. Има една жена в света също такава. Новото е Любовта. Новото е, да виждате доброто в себе си и в другите." Учителят чете:

"Велик е Бог в Любовта си! Велик е Господ Бог в Мъдростта си! Велик е Бог в Истината си! Господ Бог в Любовта си поучава, в Мъдростта си просвещава, а Истината си освобождава. Милостив и жалостив е Господ. Неговата благост е над всичко. Веселието му крепи всичко. В Господ всичко живее и се движи, Той е веселие и радост на всичко живо на света. В Любовта няма страх. Когато човек не изпълнява закона на Любовта, винаги се явява боязън. Когато дойде Господ, мирът ще дойде. С кръста нагоре, без кръста - надолу. Скръбта е най-голямата Любов. Мъдростта е пазител на великите Божии блага. Най-голямата любов, която можеше да се даде на Христа, бе разпятието. Радостта е най-малката Любов." (Забележка: "Завета на Любовта". Т. I. София, 1945;

Излязохме от беседата вдъхновени, изпълнени с радост и вътрешно решение да приложим най-малкото, което се иска от нас.

В.К.: На с. 25 за деня Петровден. Весела: Той е рождения ден на Учителя. В.К.: Как се прекарваше един такъв ден? Весела: Ами ние един Петровден прекарахме в Мърчаево, който беше изключително тържествен. Сутринта в пет часа Учителят държа беседите "Той иде". Прочете Първо Коринтяном 13 глава, за Любовта, и чете от беседата "Вечното благо", с. 121-123. И тогава говори за Божествената Любов и Мъдрост, и че Бог вече иде, говори за анданте и алегро. В миналото имало бавен ритъм - анданте, а сега ритъмът е алегро - ускорени са вибрациите на живота. И вече алегро означава радост, докато в анданте има скръб, в алегро има радост. В.К.: Сега, тези екскурзии има ги заснети, така ли? Снимки имате ли от тези екскурзии? Сега например, имате една екскурзия на Петровден, отивате на Рударци? Весела: А, имам снимка на връщане с Учителя, той в нивата спря, и го снеха с всички ни. Една снимка. И след това, като вървеше по пътеката, аз вървях от дясната му страна и Владо вървеше напред, имам и тази снимка. Връщането от извора. (Забележка: Виж "Изгревът" т. XX, снимки № 72, 73J

Отидохме с Учителя на минералния извор в Рударци.(Забележка: Виж "Изгревът" т. II, с. 313; Там Той ни накара всеки да се измие на извора. Напълних една дамаджана вода и Гавраил поля на Учителя да се измие.(3аб. За дамаджаната на Гавраил еиж в "Изгревът" т. XXIII снимки № 77, 78, а за общите снимки виж № 79-80) Седнахме на полянката над извора. Постлах Му палтото си да седне. Говорихме, след което Учителят ни пръсна и четохме поотделно молитва. На връщане Му показах кратък път по пътечка през нивата. Там направихме общи снимки. Не вървяхме, а летяхме. Такава лекота и възторг не бях почувствувала през живота си. Сякаш с нас вървеше цялото небе. Сякаш всеки от нас бе станал фокус на плеяда светли духове, които идваха да поздравят Учителя и ни изпълваха с блаженото си присъствие!

Обядвахме на три смени. Обядвах в третата смяна близо до Учителя. Тържествен ден - ден неповторим. След обяда седнахме на терасата, видяхме как малките лястовички за пръв път излитаха от гнездото си. След няколко опита да хвръкнат на близкия орех, те излетяха и вече не се върнаха. Мисля си, дали тези малки крилати душици не ни подсказаха, че така ще излети от нас благия ни Баща, за да ни повика някой ден горе в светлите си небесни селения.