276. Ясното небе и облачното небе

[Ани]

276. Ясното небе и облачното небе

Една ранна сутрин брат Владо дойде запъхтян в палатката ми. Рано в пролетта се преместих да живея в палатката, закачена на гредите на недовършен етаж на наше братско семейство, и каза: "Сестра Веса, Учителят поръча да тръгнем веднага трима - ние и брат Ганчо - за Витоша "(Забележка: Ганчо Ганчев, бивш офицер.; Той ми даде термоса с топла вода. Набързо сложих храна в раницата и тръгнахме. Денят беше хубав, но по пътя времето започна да се заоблачава. Черен облак се спусна ниско над земята. Застанахме тримата в молитва и постепенно облакът започна да се разпръсва и да се прояснява. След малко слънцето блесна с всичката си сила. Имахме интересни опитности през трите дни на престоя ни в планината на хижа "Острец". Една сутрин целият хоризонт в кръг представляваше огромен венец от бели облаци. Молихме се за мир и братство на земята, уморени от разрушителната война, която вилнееше още с голяма сила в света. Бяхме в пълна хармония и през цялото време вдъхновението и светлото присъствие не ни напущаше. Вдъхновени и радостни се върнахме при Учителя и Му разказахме опитностите си. Казахме Му, че сме Го очаквали, а Той ни отговори: "Аз дойдох при вас отгоре. Художниците ви рисуваха хубави картини по небето." Учителят изглеждаше доволен от работата, която бяхме свършили и главно от хармонията ни.

"Ясното небе показва, че слушаме туй, което е Божествено, а облачното, че своята воля изпълняваме. Представете си човека като едно плодно дърво - едно хубаво чувство е един зрял плод, една блага дума е един зрял плод. Човек е като дърво с корени. Попитай едно дърво ще обича ли да ти даде един плод, той ще капне за тебе, ако трябва.

Що е човека? Туй, което влиза и излиза, туй, което не си продава къщата, ума, сърцето, душата, духа.

Светията е мъж, а чистият човек е жена. Светлината без чистота не може да се прояви."

В.К.: Разкажете ми за екскурзията. Весела: Но дойде 9 септември и Учителят извикал Владо и му дал термоса си пълен с вода, гореща. И казал: "Вземи брат Ганчо и сестра Веса и тримата отидете на хижа "Брокс" на връх "Острица". (Забележка: Новото име на хижа "Брокс" е "Острец") Владо идва и казва: Учителят поръча да заминем веднага за връх "Острица". Аз бях правила тиквеник предишния ден или щрудел нещо, взехме баницата, хляб, сирене и раничка, и термоса на Учителя, и тръгнахме тримата към върха. По пътя правихме наряд, спирахме, молитви правехме.

И се качихме на хижа "Брокс". Оттам отидохме на върха и почнахме да правим движения, успоредни на ръцете с думите "Мир, мир, мир". Това бяха думите, които изговаряхме, обърнахме се на четирите страни на света, с идеята за мир. И какво стана, около целия хоризонт се напълни с пухкави, красиви като венец бели облаци. Просто една чудна картина се изрисува от бели облаци като един венец на небето, на синьото небе. Цялото небе, слънцето беше ярко, много красив ден. И ние три дни останахме там. Аз мислех, че Учителят ще дойде горе, но той не дойде. Слязохме и като отидохме при Учителя, аз казах: Учителю, ние ви чакахме. Той каза: "Ами аз дойдох отгоре". Аз дойдох отгоре. И му казах за венеца от бели облаци. И каза: "Художниците са ви рисували хубави изложби горе." В.К.: Виж как всичко се говори чрез символика. Весела: Да. В.К.: Сега, тази екскурзия беше между вас, Владо и Ганчо. Така.