279. Нашата любов е безлюбие за по-висшите светове

[Ани]

279. Нашата любов е безлюбие за по-висшите светове

Черните се боят от жената - живота. Те не допускат жената в школата си. Черният адепт излъга Ева, като й каза, че има нещо по-хубаво от това, което имаше, за да стане недоволна от положението си и да се съблазни в другото. Черните адепти съпоставят нещата - те са реалисти - показват ти нагледно и те убеждават, но ти трябва да се противопоставиш на онова, което изглежда много обещаващо и привлекателно. Там има капан. Като те карат много да направиш нещо, ти не го прави, а обратното, което изглежда мъчно, него направи. Раздвоение се явява, когато не си доволен от туй, което имаш и мислиш, че с другото ще си по-щастлив.

Не допускай никаква отрицателна мисъл за някого. Не прави злото, да те забрави. Да не те забрави доброто, прави го. Злото е мъж, доброто е жена. Злото е господар. Всички слуги трябва да станем доброволно. Тогава човек работи. Когато е с пари, е труд, а неволята е закон.

Нашата Любов е безлюбие за по-висшите същества. Когато всичко ви се вижда опак, намалили сте движението и всеки ви блъска.

В първия рунд смъртта улови Христа, във втория - Христос я улови, а в третия - Той се издигна нагоре - възкръсна и се възнесе.

Има един Баща и един Син. Всеки господар, който не е баща, е насилник, а всеки слуга, който не е син, е лентяй. Господарят трябва да е баща, а слугата - син. Това е разрешението на въпроса.