285 е. Лулчев водеше война

[Ани]

285 е. Лулчев водеше война

Весела: Лулчев водеше война с него. Много го атакуваше. Много. В.К.: В какъв смисъл? Имате ли някои опитности? Весела: Ами Лулчев отишъл, нали Темелко разправя. Аз не знам. Темелко казва, че брат Лулчев отишъл няколко часа, Учителят много, много му се е карал. Много. Той на колене е искал прошка. Не знам за какво, но са ставали страхотии. И Лулчев като излязъл, брат Темелко го попитал: Абе, брат, какво стана с теб, защо си така развълнуван? И той тогава му казал какво е станало, че Учителят действително му е одрал кожата, тъй да се каже. За всичко което неправилно е направил. И той воюваше срещу Учителя. Той казал: Много дадохте на Русия, Учителю. Дайте на германците. Карал се с Учителя, искал да даде на германците. А също така той видял картина, Лулчев, как от изток на небето огромна армия върви, предвождана от Учителя, а от запад са германците. Той разбрал, че Учителят води руснаците към победа. В.К.: Атой води германците. Весела: А Лулчев с германците. (Забележка: Виж "Изгревът" т. VII, с. 437-438) В.К.: И тук кое е най-интересното. Всички неприятности и разправии след заминаването на Учителя и атаките на властта по отношение на братството, бяха все заради Лулчев. Весела: Да. Лулчев докара на нашето братство най-големите неприятности. Всичките ни нещастия се коренят в него. Защото народната власт не разбра, че той не върши волята на Учителя, а обратното. И че Учителят беше за руския народ, той им даде победата, той работи за руснаците, а Лулчев пропадна, защото отиваше против волята на Учителя, а Учителят изпълняваше волята на Бога. Значи Бог беше с руския народ в този век. В.К.: Те това не го разбраха. Весела: Не го разбраха и мислеха, че Лулчев е всьо и вся, а той е един мошеник, един лъжец. Нечестен човек. В моите очи е така. Той провали Паневритмията, той се бореше срещу Учителя, образува Упанишада, прибира хора да им проповядва. Той се прави Учител. Ревнив, амбициозен, военен, какво искаш, какво съзнание един военен може да има. Нищо, той знае да марширува и да бие. В.К.: Добре, че го прибраха след Девети, защото ... Весела: А-а, ама той щеше големи пакости да направи. В.К.: Щеше да направи много големи пакости. Весела: Много големи пакости. Да заблуди сума народ. В.К.: И никой нямаше да може да се справи с него, защото той беше много силен. Весела: Не. А, той беше страхотен човек. Той много страшен човек беше.