289. Да посрещнем светлите воини

[Ани]

289. Да посрещнем светлите воини

Учителят чакаше сестра Тодора и брат Ангел да донесат вода от минералния извор в Рударци. Те се позабавиха. Той ме погледна с тъжни очи и каза: "Докато му дадат чаша вода, бедният човек умрял."

В стаята влязоха още две сестри - сестра Савка и сестра Балтова. Учителят гледаше устремено нагоре, по едно време каза: "Неописуема красота. Да посрещнем светлите воини." Каза ми, да взема Библията Му от масата и да я отворя. Падна се 102 псалом. Молитвата на един скръбник. Още с първите редове ме задуши гърлото и горко заплаках. В този псалом бе описано състоянието на Учителя. Не можех да чета от плач. Бях коленичила на кушетката Му, на която Той бе седнал блед, жълт, зелен на изпитото Му лице. Образ на Велик скръбник. Обърна се и ми каза: "Четете разумно, рекох, който чете, хубаво да чете." Прочетох псалма. Изпяхме "Венир Бенир", "Махар Бену", за които песни Той каза: "Няма по-хубаво нещо от музиката. Пейте, всякога пейте."

Това бе последната служба с Учителя.