292. Живото присъствие на Безсмъртния

[Ани]

292. Живото присъствие на Безсмъртния

На втория ден сутринта, както лежах като мъртва, гласът на Учителя ясно прозвуча в слънчевия ми възел: "Недей скърби, Аз ще възкръсна!" В миг цялото ми тяло се изпълни с живот. Радост преля в сърцето ми. Скочих от леглото - нов човек. Нито помен от досегашната мъка. Облякох се бързо и се затичах към Изгрева. Исках да споделя радостта си с всички. Срещнах сестра Савка и я прегърнах, като й казах думите на Учителя. Но тя скърбеше. Няколко месеца след Учителя тя си замина.

Салонът бе пълен с плачещи братя. Учителят лежеше на одъра, заобиколен от скръб. Радостта ми бе неудържима. Как да кажа на тези братя да не плачат? Постоях малко и си отидох. Бях преживяла живото присъствие на Безсмъртния. Той лежеше там за нас. Отнасяше голямото зло с физическото си тяло, за да расте младото, посято в нас от Него.

Този, Който владееше материята до последна клетка, остави святото си тяло да го погребат малките в малкия си свят, за да ги запази. Не случайно тези, които са спускали ковчега са чули трясък вътре в него в момента на спускането. (Забележка: Виж "Изгревът" т. VII, с. 261-264, 315-319).

И така лежах първия ден, целият 27-и лежах. На 28-и сутринта беше много студено, небето беше облачно целия ден, небето беше сиво и не мръдваше нищо. Абсолютен мир и спокойствие. Студ и сивота. Пълна сивота. Погребална. На 28-и по едно време сутринта, не мога нито седнала да стоя, нито легнала, място не мога да си намеря. Изведнъж тука в слънчевия възел един глас ми каза: "Недей скърби, аз ще възкръсна." Това беше гласът на Учителя. И когато ми каза това, ме изпълни от главата до петите с радост. Аз цялата скочих, изпълнена с радост и се затичах към Изгрева, като мислех, че той е станал и е възкръснал, затова аз съм се изпълнила с радост. Отидох в салона, всички плачеха и той лежеше там и аз срещнах сестра Савка и казвам: Сестра Савка, не скърби! Сега ми се обади

Учителят, че ще възкръсне, тя каза: А, не, и плачеше и не ме послуша. Вътре като влязох, всички плачеха и аз не можех да им кажа, че Учителят ми е казал това, ще ме сметнат за луда. И аз премълчах.