294. Послеслов

[Ани]

294. Послеслов

Септември 1971 г.

След много години брат Йордан (Виж точка 229), който ме заведе в Мърчаево на 18 януари 1944 г., ми разкри, че получил писмо от Мърчаево, с което имал нареждане от Учителя да ме намери и отведе в селото. Той ми каза: "Аз не бих ви завел по свой почин и не бих ви носил раницата, ако нямах поръчение за това." Изпълни ме радост подобна на онази, която преживях в момента на срещата ми с Учителя в Мърчаево. Разбрах още веднъж безкрайната Му Любов към нас.

(Забележка: Имаше още един съименик на Аню, който беше по професия шофьор и с камиона си обслужваше изгревяни, Йордан Бобев. Казваха му "Живей вечно", защото такова беше обръщението му към всички. Той също бе от групата на "Упанишадите". Виж "Изгревът" т. VI, с. 509-513; т. XX, с. 894, № 12 и снимки № 44, 49)