7. Глутницата

[Ани]

7. Глутницата

Весела, когато отива на Изгрева винаги носи със себе си нещо, което е написала. Или някое стихотворение или някоя песен. Никога не отива с празни ръце при Учителя. И всичко това, което носи на лист може да го издекламира и да го изпее. Изобщо, талант от всички страни. А когато Учителят й дава задачи, да създава песни, да написва думи за песните, да изпълнява песните му, то тогава се явява ревност от всички спрямо нея. Тази ревност в скоро време се превръща в озлобление и накрая в ярост. Искат да я разкъсат

Един ден са били на поляната. Изведнъж към нея тръгват няколко сестри и няколко братя и по пътя до нея говорят на висок глас срещу нея. Все едно, че глутница от кучета я налетели. И щели да я разкъсат насред поляната. Изведнъж Учителят се явява всред кръга на глутницата, застава до нея и казва: "Оставете я". И побеснелите кучета си подвиват опашките и постепенно се разотиват. Учителят я взема при себе си и я отвежда в салона. Казва: "Когато на Изгрева видят, че някъде има хармония, то веднага други искат да развалят хармонията".

Тогава Учителят споменава, че Весела е трябвало да остане в Америка и не е трябвало да се връща в България. А Весела казала: "Но нямаше тогава да ви срещна." "Е, и по друг начин човек може да се сдобие със Словото."

Ето ви една задача за разрешение. Ако беше останала в Америка, то нямаше да го има онова, за което сега описвам. А сега го има. А това не е малко. За поучение и доказателство за Школата на Учителя Дънов.