07 - 15. ШАПКАТА НА УЧИТЕЛЯ

[Ани]

15. ШАПКАТА НА УЧИТЕЛЯ

Един есенен ден през 1942 година Учителят с група от Изгрева се готви за екскурзия до Бивака на Витоша. Когато на следния ден се зазорявало, около салона имало оживление. От разни посоки пристигали братя и сестри със своите раници. Събирали се. Уреченото време за тръгване наближавало. Брат Неделчо бил болен на легло от черна жълтеница и взел бързо да слабее. Като се научил, че Учителят с група тръгва за Витоша, станал да ги изпрати, след което мислил пак да си легне. Когато Неделчо пристигнал, видял, че вече Учителят е слязъл при групата. В това време стенографката Елена Андреева мъкнела една голяма раница, изнасяла я трудно, пъшкала, но я домъкнала.

„Учителю, раницата е тежка. Кой ще я носи?" - „Неделчо", казал Учителят." - „Учителю, аз съм болен. Дойдох само да ви изпратя. Освен това не съм приготвен и облечен..." - „Ние ще те почакаме. Иди и се облечи!", казал Учителят.

След малко брат Неделчо пристига. Повдигнали му раницата, метнали я на гърба му и тръгнали на път. Учителят вървял в челната група. Неделчо правел усилия да ги догони, но все не успявал, защото не му стигали силите. По онова време шосето още не е било асфалтирано и се минавало по пряката пътека до водопровода до село Симеоново. Нямало още тия удобства, с които сега разполагаме. Времето било облачно. Баирът за изкачване голям, а раницата на брат Неделчо - порядъчно тежка.

По едно време задухал вятър. Колкото се изкачвали по-нагоре, вятърът се усилвал. Духал насреща и пречел на ходенето. Когато пристигнали на бивака, вятърът бил толкова силен, че било невъзможно да се остане на поляната. Тогава някой предложил да слязат долу, в дерето, на завет. И там духало, но по-слабо. Учителят седнал и всички около него, като пиленца около квачка. Последен пристигнал брат Неделчо. Потънал в пот от тежката раница и от противния вятър. Като седнал, въздъхнал с облекчение, че всички го чули и погледнали към него. В това време немирният вятър грабнал сламената шапка на Учителя и я отнесъл чак долу при рекичката. Сестрите попитали: „Кой ще отиде за шапката на Учителя?" - „Неделчо", казал Учителят.

Братът оставил раницата и догонил шапката. Връща се и подава шапката на Учителя. Тръгва към мястото си, но още преди да стигне, вятърът отново грабва шапката на Учителя и я гони из храстите. „Кой ще отиде за шапката, Учителю?" - «Неделчо", казва Учителят.

Става Неделчо, догонва шапката и я подава на Учителя. Тръгва към мястото си, но ето че немирният вятър за трети път грабва шапката. „Кой ще отиде за шапката на Учителя?" - „Неделчо!"

Той вече за трети път догонва шапката, връща се, подава я и казва: „Моля Ви се, Учителю, натиснете я по-силно, да не хвърчи от вятъра повече."

След малко вятърът утихва и групата напуска дълбокото дере. Излезли на хубавата поляна. Всички били бодри и весели. Всички се върнали весели и доволни от екскурзията.

През него ден бе станало едно от многото чудеса, които правеше Учителят, мълчаливо и неусетно. Брат Неделчо отиде болен на Витоша, а се върна здрав, разказват очевидци.

Кои бяха лечебните средства, които Учителят бе употребил? Обилното изпотяване и преобличане, няколкото чаши гореща вода, чист въздух и бодър дух, като не изключваме и вярата в Учителя.