Ани Posted July 30, 2013 Share Posted July 30, 2013 30. ДА СИ ПОДРЪНКАМЕ Било пролет. Хубаво време. Неделя. Птичките подхвръквали от клон на клон и чуруликали весело. Двама студенти се разхождали из гората. Унесени в песента на пойните птички и лекото шумолене на гората, двамата млади мъже не забелязали как изминали гората и стигнали до Изгрева. „Хайде да отидем на Изгрева, да се срещнем със стареца, когото именуват Учителя, че да си подрънкаме с него", казал единият. „Да отидем", съгласил се другият. Отиват на Изгрева и влизат през източната врата. И ето, Учителят ги посреща и поканва да седнат при масите пред салона. Учителят отишъл в приемната, взел две чаши, празни, с лъжички и им ги дал. Върнал се в приемната, където дълго се бавил. Студентите помислили, че с нещо ще ги черпи и търпеливо чакали. Но след като минало близо час чакане, двамата младежи се чудели какво да правят. Дали още да чакат или да си тръгват. Обхванало ги нетърпение. Тогава Учителят идва при тях и им казал: „Е, подрънкахте ли си? Затова ви дадох тези чаши." Те се сконфузили от тия думи, защото разбрали, че Учителят е проникнал в мислите им. Отишли си посрамени. От желанието им да си подрънкат не останало ни помен. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Create an account or sign in to comment
You need to be a member in order to leave a comment
Create an account
Sign up for a new account in our community. It's easy!
Register a new accountSign in
Already have an account? Sign in here.
Sign In Now