Ани Posted July 30, 2013 Share Posted July 30, 2013 61. РАЗТОВАРВАНЕ Една жена отскоро започнала да посещава Изгрева и неделните беседи. Научила тя, че Учителят препоръчва да се пости поне един ден седмично и то двадесет и четири часа. Всички, които срещала, познати от Братството, все практикували 24 часа пост седмично. Окуражила се и решила и тя да опита, да се поразтовари. А имало защо. Тя била едва на петдесет години, а теглото й било над сто килограма. Тежък товар носела, от който трябвало да се поразтовари. Дните от седмицата минавали, и ето че дошъл уреченият ден за разтоварване. Станало обяд. Хапнала си порядъчно, за да издържи до следния обяд. Вечерта си легнала на обичайното време, но не могла да заспи. Мисълта, че не е вечеряла, не й давала покой. „Ами ако през нощта ми стане лошо от глад?" Сънят побегнал. Тя цял живот яла по три и четири пъти на ден, а ето сега за първи път в живота си да легне, без да вечеря - нито хапка в устата. Станало късна нощ. Вече й се спи, но се страхувала да се отпусне. Да не би като заспи и да умре. Едва изтраяла до дванадесет часа, полунощ, и станала. Започнала да си хапва от това, от онова. И това продължило, докато се разсъмне. Не издържала. И вместо разтоварване, тя изяла повече храна, отколкото за цял ден, без да усети насищане. Разказваме горния случай не да осмеем някого, а само да обърнем внимание какъв могъщ фактор е внушението. Че като не ядеш ден, два, пет или десет, ще умреш. Умира се не от глад, а от самовнушение, че като не ядем, ще умрем. Внушението е нож с две остриета. Може да те убие, а може и да те съживи и обнови. Ето защо се препоръчва положителното самовнушение, като постоянен метод за работа. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Create an account or sign in to comment
You need to be a member in order to leave a comment
Create an account
Sign up for a new account in our community. It's easy!
Register a new accountSign in
Already have an account? Sign in here.
Sign In Now