07 - 63. НЯМА ДА ЗАМИНЕ

[Ани]

63. НЯМА ДА ЗАМИНЕ

През есента на 1943 година фу па от пет-шест младежи си приготвят паспорти, за да заминат за Германия. Между тях е бил и Данчо Богданов от София. Радвали се всички, че отиват да следват, но все пак не били спокойни, без да знаят причината. В уречения ден всички били на гарата. Качили се във влака, само Данчо още бил на перона. „Хайде, Данчо, какво чакаш? Защо не се качваш?" - го питали другарите му. - „Аз няма да пътувам", им казал той. -„Как тъй, защо?" - питали го те. - „Отлагам пътуването си."-„А билета?" - „Ще го жертвам", казал той.

Една от неговите лели била близка с Учителя. Тя се била срещнала и питала за пътуването. „Да не пътува", бил предупредил Учителят.

Още на другия ден научили, че същият влак, като минавал през Югославия, бил хвърлен във въздуха от шумците, т.е. от сръбските партизани. Тогава разбрали защо Учителят бе казал да не пътува. Ето как бе спасен живота на Данчо Богданов.

Който пита, трябва да слуша. А който слуша, печели.

Той спечелва живота си, а неговите другари не се върнаха живи.