Jump to content

08 - 05. СЪБОРИТЕ НА ИЗГРЕВА


Recommended Posts

5. СЪБОРИТЕ НА ИЗГРЕВА

За Олга Славчева почти не си спомням. Само това, че ми беше дала една книжка с нейни стихове. Но като че нейните стихове не се харесваха и не се търсеха твърде, защото имаше оставени сто и няколко книжки и нито една не се продаде, докато тя минава да проверява. Това някак като че я умъчняваше, но нали не са длъжни хората да харесват всичко и толкова.
Преди да отида да живея на Изгрева, аз живеех на ул. „Мърфи", до военното училище. Оттам трябваше да минавам нанагоре, край ветеринарния факултет, по едни кални улици, по които имаше копани ями и нощно време често съм се спъвал и уморен съм стигал, но аз вървя нанагоре, защото Учителят казваше, ако пропуснеш една лекция без уважителна причина, ти си изключен от школата, не си повече ученик или по-ясно казано, ти се самоизключваш. И ние много държахме на това да не пропуснем лекция. Каквото и да е времето - и дъжд, и град дори, ние отивахме най-редовно. Ако се измокрим, дрехите изсъхват и тъй никои не пострада от тая работа. Така една нощ имах много трудно пътуване нагоре - падам, ставам, падам, ставам, а дъждът си вали, докато най-после изляза на алеята и поема нанагоре към Изгрева, така отивахме.
През 1926 година, на събора в София бяхме направили на Учителя една катедричка - малка бяха направили, защото имаше много силно слънце. Аз съм присъствал тогава. Кой знае къде съм бил седнал и аз. Това са същите снимки от 1926 година, които ми показвате. Тогава Изгревът беше една поляна. Само приемната стаичка на Учителя беше построена. Ето това е ниската стаичка. А салонът го правиха 1927 година. По-късно го правиха.
Сега тук виждаме един друг събор - 1927 година. В далечината виждаме салона. Той още не е завършен, няма прозорци. Тогава дойдоха братя от провинцията и го построиха. Болшинството съборяни бяха на палатки тогава, по градове бяхме разпределени. Търновци, варненци, русенци, бургазлии и пр. Айтозлии и те също си имаха отделно палатки.
Ето и тук тая снимка е по същото време защото още не са сложени прозорците на салона. Другите снимки са от събори от по-късни години, защото са пейки сложени.
Ето, тука виждаме салона, приемната на Учителя. На поляната имаше един навес, при който в лошо време се приютявахме. Друга снимка - ето салонът и пейките пред него, ето и трапезарията.
Ето друга, пак от първите години - тука имаме маси, но още нямаме тия, еднокраките маси. След това бяха направени еднокраки маси, боядисани в бяло. Бяха хубави.
Ето, това е 1926 година. Кой знае къде съм. като нося манджите. Бях бос тогава. Това беше през август 1926 година. Пиши го.
Ето една снимка от гр. Казанлък, където Учителят се снимал на балкона на къщата на Д. Дуков, Тука виждаш къщата на Марин Камбуров.
Друга една снимка, заснета - младежи пред бараките.
Е, тази снимка ми трябва. Този е Георги Радев, този е Генчо Алексиев. Аз събирам данни за Генчо Алексиев. Искам да пиша за него. Това е Елиезер Коен - евреинът, Колю Нанков. Борис Николов, сестра му Цанка. За Генчо ми трябва снимка, ама отделно, малко по-увеличено да бъде.
Все пак имаме документация за съборите на Изгрева. Значи тук е имало живот. А сега няма, защото го няма Изгрева. Разрушиха го.
При един от съборите - разказва брат Боян Боев случката: Пред салона, пред стаята на Учителя (Той живееше горе, тука е гостната му) се били събрали и приказвали по някои въпроси. Били 5-6 души, между които и брат Боев. По едно време Учителят рекъл: „Чакайте, имам работа до горе." Прескача до горе и те продължават да си водят разговорите и все поглеждат нагоре, по стълбите, чакат Учителя да се върне. Минават десет минути, 20 минути, половин час. Учителят не се връща. По едно време гледат, Учителят идва откъм боровете и тогава един друг се питат: „Абе нали бяхме всички при стълбите, не го видяхме кога е минал край нас и е отишъл към боровете." А пък той им е създал случай да видят, че той може да се пренася. Оттук излиза, а оттатък идва. Мисля, в томчето „Все, що е писано" казва: „Аз мога да разпръсквам своето тяло." Имаме много случаи, когато го викаха в полицията на времето, и там е правил някои неща. Един път го арестували и поставили отвън въоръжен полицай да го пази на вратата. По едно време го потърсили, отворили вратата, гледат вътре - няма го. И след туй нещо му се заканвали ли, нещо такова. След малко гледат - Учителят пак вътре. Викат: „Нали го нямаше? Ние го търсихме - стаята празна." Питали: „Кога излезе?" Обвиняват часовоя: „Ти си го пуснал." - „Не съм." Пък Учителят отново се връща в килията да им докаже, да отговори, че той пак се връща там при часовоя, за да види, че не го е пуснал. Значи по негова воля може да седи, а може и да да си отиде.
Тук има две снимки от самия салон, те са през време на беседа в салона. Това е Дора Карастоянова, тази е артистката Цветана Арнаудова, която игра ролята на баба Парашкева - майката на Георги Димитров в едноименния филм.
Брат Епитропов веднъж се разболял тежко, имал циреи по врата и целият му врат бил отекъл и бил в тежко положение. Жена му, която беше известна на Изгрева като „баба хаджийка", защото те са ходили някога на Божи гроб, отива при Учителя разтревожена и казва: „Учителю, Петко е много зле, какво да правим?" - „Ах", рекъл Учителят, „нищо му няма, ще оздравее." - „Знам, Учителю, че ще оздравее, ама ние мислим да оздравее с кондурите и панталоните." - щото Учителят на никого не е казал, че ще умре. „Ще оздравее." И тя помислила, че ще оздравее, нов другия свят. И тя рекла: „Да, Учителю, ама ние го искаме с кундурите и панталоните." Учителят дал някаква рецепта как да го лекуват. След няколко деня пробиват циреите, много нечистотии изтекли и бай Петко с кундурите и панталоните се разхождал из Изгрева, за радост на баба хаджийка.
Баба хаджийка беше една от добрите готвачки на Изгрева. Беше постоянно в стола. Тя, сестра Милева, сестра Вълчанова и други някои възрастни сестри бяха почти постоянно там и ръководеха работата в стола.
Един път по Великден решили дежурните сестри да направят някаква манджа, ама като за Великден. По-хубава манджа да бъде за Учителя. И тогава занесли му някаква манджа, а пък когато дошло време да се вдига трапезата, виждат, че Учителят нищо не е вкуснал от манджата. Казали му: „Учителю, вие сигурно не харесахте манджата - не сте яли нищо." - „Не, рекъл той, манджата е хубава, ама аз днес бях на обед при бедните." Той ял само хляб и лук. Било Великден. Другите ядат баници, яйца, козунаци. Той вземал една глава лук, чукнал я и ял само хляб и лук. „Аз, рекъл, днес бях на обед с бедните." Това нещо така е записано в записките: „На обед при бедните."
Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...