Jump to content

08 - 21. СВЯТОТО ИМЕ НА УЧИТЕЛЯ


Recommended Posts

21. СВЯТОТО ИМЕ НА УЧИТЕЛЯ

Учителят работел със сестра Савка Керемидчиева, подлагал я на житен режим много пъти и други задачи и давал и т.н. Имало е и особени задачи за нея, да се подготви, за да стане един по-добър приемник. Защо я е подготвял, не зная, обаче по-късно разбрахме. След като се върнаха латвийците в 1939 година, 20-30 души дойдоха, от други държави дойдоха, бяха се събрали доста чужденци на езерата. След като се свърши съборът, те се върнаха. На следващата година ли беше, не помня, Учителят праща Савка в Латвия, Естония и др., праща я. Изпраща я със задача да говори за учението и я предупредил: „Там ще говориш от мое име." Тя говорила от негово име, обаче така говорела, всички чувствали, че Учителят е в нея. След като свършила беседата, целували й ръка, както целуват ръка на Учителя. Те поздравяват не нея, те поздравяват Учителя. А то е чрез житения режим, на който той я подлагал, да се пречисти нейният етерен двойник и да стане добър проводник. Той от тука предава, а тя там говори. Тя там говори по невидимия телеграф и е държала беседи от Учителя чрез Светия Дух, изпратен от него. Просто съзнанието на хората, душите им се били издигали в друг, небесен свят. Това го има в „Ученикът Аверуни", писано е от Буча Бехар. От Буча Бехар е писано.
Там, например, се казва, че тя си била направила една рокля, бяла рокля с някакви черни точки, някаква бродерия. Учителят не е харесал роклята. Понеже имала деколте, женствеността се подчертавала, бюстът се. подчертавал и Учителят въобще не е харесал тая рокля. „ Щом Учителят не харесва тази рокля, аз не трябва да я нося!" Вземала роклята, заляла я с газ, турила я в печката и я запалила. Рекла си: „Свърши!" След като угаснала печката, отворила и какво е било учудването й, когато видяла, че роклята не е изгоряла. Газта изгоряла, а роклята не изгоряла. Цялата рокля се била запазила. Ето ви едно чудо. С газ полята, запалена, печката бумтяла и когато смятала, че в печката нищо няма, извадила роклята цяла- целеничка. Обаче тя вече не я облякла, защото имала деколте. Това е написано от Буча Бехар „За ученика Аверуни".
Тази жена (на снимката) се казваше Мария. Тя отначало посещаваше Братството и някои наши хора я подпомагаха така, понеже нямаше средства, обаче тя туй нещо го превърна един вид като професия, като че са длъжни да я поддържат. Тя нито търсеше работа, нито нищо и понеже престанаха да й дават, тя отиде и се продала на поповете и поповете й плащаха за това нещо, да носи тази табела: „Жертва на Дънов". И поповете й плащаха за тази работа. Идваше даже пред/ Изгрева/ салона. Тя се казваш Мария, коя, забравих. В началото нашите хора я подпомагаха, но тя го превърна като задължение към нея, да й дават. Значи злоупотребяваше с добротата, която проявяват към нея. Тя смяташе, че братството е длъжно да я поддържа и тя, понеже престанаха да й дават помощ, тя отиде при поповете, които и плащаха за тая работа. Та тя се явяваше навсякъде като агитация против Учителя. За какво е станала жертва? - Че не й дават пари, да й уйдисват на мързела. Ей такива работи. Страшни работи. За нас името на Учителя бе свято. А за света бе мерзост. Нещата се повториха отпреди 2000 години.
За сестра Попова. Особеното за нея беше това, че тя, като слуша беседите, в туй време прави известни движения така. Не се съобразява с това, че прави впечатление на хората. Духът я ръководи да прави известни движения. Не са лоши движенията, обаче прави впечатление и хората, които идват отстрани, казват: "Тази жена защо си вири ръцете, защо така?" Тя била много силен медиум и на много хора е казала неща, които са се сбъднали. За нея толкова мога да кажа. Повече би могла Невяна Неделчева да каже.
Нещо друго. То трябва да е било около 1940 или 1941 година. Един брат минава край Изгрева и Учителят от балкона го повикал, той се наричал брат Симеон Арнаудов, Дякона. Той работел в града, а семейството му живееше на Изгрева. Учителят го повиква и му казва: „Иди да кажеш на брат Боев да се приготви утре за екскурзия. Ще отидем само двама, обаче да вземе три прибора. И за това никому няма да казва. Двама отиваме, но да носи три прибора." Симеон казва това на брат Боев и брат Боев се приготовлява и сутринта на определеното време тръгват, отиват още по тъмно. А обстановката е зимна, имало навалял сняг. Пристигат там, сядат на това място зад тази скала, където обикновено сядаше Учителят, наподобяваща стол, Пред него имаше направено огнище и около огнището наслагани камъни, на които сядаха тия братя или сестри, които са поканени при Учителя. Някой път има някои приятели, поканени от него, които сядат на тях. Та там седнали с брат Боев. Брат Боев веднага стъква огън и след като намерил сухи дръвца, турил чайника да се стопли с вода. Изважда приборите за чай и докато ги сложи, ето пристига човек при тях. Той бил облечен с каракачанска носия, с интелигентна физиономия, не приличал на селянин. Питат го откъде идва, а той отговаря, че пристига от Самоков, а отивал в София. Учителят го поканил да пият по един чай, да закусят заедно. Брат Боев си казал: „Ето защо носим три прибора." Пили чай, разговаряли. По едно време брат Боев рекъл да извади бележника си, да запише нещо от разговорите, защото очаквал интересни неща да запише. Обаче Учителят казал: „Оставете бележника, няма нищо да записвате!" Така продължил разговорът. Какво са говорили, не се знае, но брат Боев запомнил смисъла на разговора - че този човек го праща Учителят със задача, понеже тогава, до 1941 година, германските войски нахълтаха във Франция и им бомбардират историческите паметници. Учителят му бил дал задача да отиде и да запазят историческите паметници. Тоя човек само изпива чая и тръгва и тъкмо заминал зад скалата, и Учителят казал на брат Боев: „Кажи му да се върне, че забравих нещо да му кажа. " Брат Боев става и отива до скалата по стъпките на гостенина. Но оттам нататък нямало никакви стъпки. „Учителю, никакъв човек не се вижда, нито пък стъпки има за напред! Къде отиде тоз човек?" Учителят рекъл: „Аз нарочно те доведох да те срещна с него, за да присъстваш и да видиш. Той има важна задача, да отиде в Европа и да свърши някаква работа." Проявленията на Учителя бяха неуловими за нашите човешки съзнания.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...