Jump to content

08 - 22. ВЪТРЕШНАТА МИСТИЧНА ВРЪЗКА У ЧОВЕКА


Recommended Posts

22. ВЪТРЕШНАТА МИСТИЧНА ВРЪЗКА У ЧОВЕКА

         Георги Събев: От 1925 до 1930 година живях на бул. „Фердинанд", сега „Христо Ботев" 85, близо до английската легация. Хазяинът ни беше Йордан Савов, бивш пощенски чиновник. Той имаше също тъй брада като Учителя, също дълга коса и някои хора просто го объркваха и някой път отиваха да му целуват ръка, като мислеха, че е Учителят и чакат нещо да им каже. Пък нали той не е Учителят - може да е от добрите ученици, но не Учител. Той имаше триетажна къща. Ние живеехме отначало на неговия таван с брат Цеко, брат Арабаджиев и сестра Стойна и Стефан Деветаков. По-късно в двора имаше стара къща, ние живеехме с моя брат там, той беше семеен и аз живеех при тях вече. Та аз живеех долу, това беше до края на 1929 година. Брат Йордан Савов се беше качил на ябълката в двора, да ореже някои сухи клони, хубаво, ама как се подхлъзна по едно време и пада от ябълката, от 3-4 метра. А той беше над 70-годишен. Като пада обаче нищо не си счупва и не се удари лошо, та извикал: „Господи, благодаря ти, че ме запази!" Горе зет му от трети етаж гледа и казва: „Абе, дядо, ти на какъв Господ благодариш, абе ти щеше да се убиеш, бе." - „Ами затуй, защото не се убих, затуй му благодаря я! Защото не се убих." Стар човек да падне от 4-метрово дърво и да няма никакво нараняване. Това показва, че е имал буден ум. Буден човек.

         Вергилий Кръстев: Аз виждам някои снимки, че е имитирал Учителя.

         Г. С.: Той прилича на Учителя, не че го имитира той. Не, не, не го имитира.

         В. К.:3а мен е имитация - съща брада, коса, прическа, като артист. А иначе погледнеш - обикновен човек.

         Г. С.: За сестра Йорданка Жекова малко зная, но зная, че като девойка е била много религиозна, много предана и може би под влиянието на Учителя тя се е задомила за д-р Жеков който е значително по-възрастен от нея. Доколкото зная, те не са имали семеен живот. Тя е била само проформа негова жена. Готвела му е, чистила му е, всичко е вършила, каквото трябва, но не му е била съпруга. Не са водили съпружески живот. Верно, че това нещо не може да се провери, но такова е впечатлението на мнозина. Учителят е имал голямо доверие в нея и най-често тя е чистила неговата стая. Възможно е той да й е възлагал това нещо. Един път, това е било вече към края на 1943 година, Учителят й дал една книга и й рекъл: „Сестра, може да прочетете тази книга." - „Да, Учителю, може да я прочета, но сега имам друга работа, друг път ще я прочета." И Учителят тогава не й дава книгата, а пред нея я скъсва, туря я в печката и я изгаря. Това е бил някакъв негов дневник. Учителят години наред си водел някакъв дневник и намерил в нея за най-достойна да прочете тоя дневник, но тя, като не го оценила, той бил огорчен и затова изгорил дневника. Казал само, че българинът не заслужава, скъсва го и го туря в печката, което означава, че българинът гледа първо да свърши своята си работа, а след това Божествената, ако му остане време.

         В. К.: Какво ще кажете за тази снимка?

         Г. С.: Този брат на снимката е бил тежко болен. Казват на Учителя, че е тежко болен и Учителят отива да го посети. Когато Учителят отишъл при него, той бил почти в безсъзнание, обаче Учителят видял, че братът шепне нещо, наклонил се към него и разбрал, че братът произнася молитва, произнасял „Отче наш". Тогава Учителят казал: „Не се безпокойте, братът ще оздравее." И наистина, братът след някое време се възстановил. Живял след това още известно време, което показва, че произнасяйки молитва, братът се свързва с Невидимия свят. Това е мое тълкувание. А щом има връзка с този свят на хармония, оздравяването му е сигурно, защото по-силен от Бога няма на тоя свят. Като видях тази снимка, аз си спомних тази случка с брата. Тук аз съм заснет близко до Неделчо Попов, т.е. сме един до друг. А този брат е високо горе с брадичката. Той беше софиянец и живееше там, където е сега Дворецът на Културата. Та Учителят бил поканен да го посети, което посещение ви описах.

         За сестра Василка Тодорова от Варна, която се намира над Шишков в същата снимка, зная от нейни близки, от тях съм чувал, а не от нея. Един неделен ден рано взела да си приготви нещо, за да бъде свободна и в 10 часа да може да си отиде на беседа. Имала всичко за яденето, обаче й трябвали три глави лук, а нямала такъв. Казала си: "Мога да взема от всяка съседка и тя щеше да ми даде, ама нали ще кажат, каква домакиня пък да не си набави лук, та да иска в последния момент и не отидох да поискам от хората и продължих да си гледам другата работа." Обаче три глави лук й трябвали, упреквала се тя, как да остане тя без лук! Гласно се сърдела на себе си тя. Но каква била изненадата й, когато излязла навън от къщната врата, видяла три глави лук, поставени до вратата, та били и вързани, точно колкото й трябвало. Рекла си: „Кой ли ме чу, когато аз на себе си говорех, та ми донесе тия три глави лук. Предполагам, че съществата са ме чули и са ми помогнали невидимите бели братя."

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...