Jump to content

08 - 27. ИВАН ТОЛЕВ


Recommended Posts

27. ИВАН ТОЛЕВ

         Георги Събев: В Бургас имахме един доктор Възвъзов, който казваше така: „Ако жените знаеха да дишат, нямаше да въздишат." Жените дишат само с горната част на дробовете си, непълно дишане и заради туй най-често така въздишат. Със свободната воля Бог оставя човека да прави каквото ще, но ще жъне последствията, каквито не ще. Това е по мисъл на Учителя афоризъм. Който дълбоко диша, който може да опази ума, сърцето и тялото си чисто, лесно ще види същества лъчисти. Който учението добре познава, никого не изнудва и никого не изнасилва, но всекиму помага.

         Ще ви разкажа сега един интересен случай, който си припомням.

         Това е било след 1925 година предполагам да е било. Дъщерята на Иван Толев, който беше редактор на списание „Всемирна летопис", едно от списанията, което беше признато и беше препоръчано от всички министерства, единственото списание. Та дъщеря му се разболява тежко. Боледува известно време и дошло положението, поминала се. Родители много се разтъжили затова, на никого не обаждат, заключват веднага стаята, оставят я покойницата и отиват на „Опълченска" 66, при Учителя и му казват: „Учителю, дъщеря ни се помина. Как ще понесем това нещо?" Така, много разтъжени двамата, мъж и жена, отиват. Учителят постоял така сериозно и след туй казал: „Някой знае ли?" -„Никой, Учителю!" - „Добре, тръгваме." Ако знай, могат да кажат, че се е престорила. Но никой нищо не знай, „Тръгваме!" Взема си бастуна, взема си шапката и веднага тръгват мълчаливи, стигат до къщата на Толев, влизат там, затварят се родителите, и той хваща я за ръцете и й казва: „Върни се!" Тя по едно време взела да помръдва с очи, да примигва, да се събужда, обаче още със затворени очи казва: „Не искам, Учителю!" - „Върни се!" - казва. „Учителю, тука е тъй хубаво, не искам да се връщам!" - „Върни се, защото други път, когато пак дойдеш да поемеш този път, тогава ще бъдеш на по- хубаво място." И тогава тя въздъхнала, съгласила се, след малко си отворила очите и станала. След туй живяла още двадесет години, оженила се, деца отхранила и след туй се поминала вече...

         Иван Толев беше редактор на списание „Всемирна летопис", което се издаваше в София. Единственото луксозно списание, което се изпращаше с препоръка, като препоръчан пакет. Аз бях абонат на това списание и имам от него запазено само едно течение. То е излизало няколко години, след това престана да излиза, защото беше много скъпо и сигурно по материални причини престана да излиза.

         Вергилий Кръстев: Чувал съм, че впоследствие Иван Толев напуска братството, понеже се разсърдил на Учителя, че не му дал пари за списанието.

         Г. С.: Само толкова зная. Че напуска братството и той напусна братството по следната причина: той искаше списанието той да го редактира, а братството да го финансира. И понеже братството не се ангажира с това, те уважават списанието, обаче не се ангажират с това, той затуй се опълчи против братството. Братството не е е имало средства тогава. От тия съображения той се опълчи, даже с жена си се разведе. Не знам дали се разведе, обаче се разделиха. Жена му живееше при сестра си и там се помина след това, след десетина години.

         В. К.: Понеже ставаше въпрос за „Всемирна летопис", как се създаде „Житно зърно"? Вие сте участвали.

         Г. С.: Житно зърно се създаде след като престана „Всемирна летопис", нямаше никакво друго окултно списание, тъй да се каже една отворена врата, за да се проявяват, да се изнасят идеите на братството и на Учителя. Тогава Младежкият клас събраха младежите и решиха да издават „Житно зърно" и изискаха съгласието на Учителя. Учителят даде съгласието си, даде и името, да бъде „Житно зърно". Те отначало мислеха да бъде „Нов живот" и пр., обаче той каза „Житно зърно". И тъй го направиха, „Житно зърно". Аз за себе си го обяснявам така, защо Учителят каза да бъде житно зърно. Защото житното зърно е най-скромно. Заровиш го в почвата, то повидимому умира, обаче след туй дава голям резултат. И заради туй каза „Житно зърно". Нека бъдем скромни по външен вид и постепенно по пътя на житното зърно да вървим. Да минем през страдания, обаче ще имаме и опитности, ще имаме придобивки. От 1930 година участвах като сътрудник на списанието. Имам доста статии, публикувани под името Г. С. Г. или само Г. С., някъде Г. Събев. А „Синемир", то е далеч по-късно, когато започнах да пиша вече разкази и други работи. А там, за статиите съм Г. С. Г. Списанието беше на абонаментни начала, излизаше 10 месеца и два месеца през лятото почива.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...